НАТО дава на Украйна да обстрелва Русия със западно оръжие? (Обзор)
Решението трябва да се потвърди на срещата на върха във Вашингтон
Украйна да може да атакува военни цели на територията на Русия със западното оръжие, което страните от НАТО ѝ предоставят. Такава резолюция одобри заседавалата три дни в София Парламентарна асамблея на алианса.
Окончателното разрешение обаче се очаква да бъде взето на срещата на върха на НАТО на 9 юли във Вашингтон.
Втора година страните - членки на алианса, не разрешават на Украйна да използва дареното ѝ въоръжение за поразяване на цели, разположени на международно признатата територия на Руската федерация, макар президентът Володимир Зеленски системно да призовава за това. Ограниченията не важат за територията на Крим и останалите окупирани от Русия украински земи.
“Поразяването на военни цели извън територията на Украйна е легитимна част от самозащитата.
Руските сили са си на руска територия и оттам нападат. Фронтът е малко или много на границата. Украинците имат право да се защитят”,
аргументира отпадането на ограниченията генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той даде пример с последните военни действия, които се водят в Харков - градът се намира на километри от границата и в момента украинците могат единствено да се пазят и пресичат атаките, при които загиват местни жители, но не и да им противодействат.
“Някои от съюзниците вече са вдигнали ограниченията за изпратеното от тях оръжие, но моят съвет е да внимаваме с рестрикциите, защото, когато имаме много такива, можем да нарушим правото на украинците да се защитят. Не казвам, че няма да има никакви ограничения в бъдеще”, подчерта Столтенберг.
Текстът на резолюцията обаче предизвика спор сред делегатите. Представителите на Канада приветстваха идеята и дори предложиха по-строга формулировка. Но от Италия се обявиха “против” и припомниха, че са предоставили бойна техника и оръжия на Украйна с условието да не ги ползват срещу цели на територията на Русия.
“Трябва да признаем, че Украйна губи тази война в момента.
Не можем да продължим да ѝ казваме да не стреля ракетите си по Русия, която щастливо праща своите по Киев
Ще е много тъжно, ако не приемем тази поправка”, заяви пък един от представителите на Великобритания.
“Военната помощ за Украйна и ограниченото ѝ използване изглежда двулично. Това е като да играеш баскетбол с белезници”, бе позицията на Литва.
Франция, Естония, Нидерландия и Швеция също са за отпадането на ограниченията. Така предложението бе подкрепено, но 9 държави останаха “против”.
"НАТО се заиграва с военната реторика и изпада във военен екстаз", реагира по-късно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той обясни, че Русия ще гледа на всяка украинска атака по територията си като директна ескалация.
“Ние подкрепяме, но
не изпращаме войници да участват в битки
НАТО не търси конфликт с Русия”, увери Столтенберг след срещата си със служебния премиер Димитър Главчев.
Притеснение, че алиансът може да прати войници в Украйна, се зароди преди месеци след изказване на френския президент Еманюел Макрон, че не изключва подобно решение.
Тогава и Столтенберг, и съюзниците категорично заявиха, че такава идея няма и никой няма намерение да я обсъжда.
Темата обаче отново бе повдигната тази събота от унгарския премиер Виктор Орбан, който намекна, че НАТО се готви за пряко участие в конфликта. Същия ден българският президент бе не в София, където течеше Асамблеята на НАТО, а на посещение в Будапеща и разговаря с Орбан. И Радев настоя, че натовски военни не трябва да ходят в Украйна.
“Няма да изпращаме български военни в Украйна. За мен това е типичен пример за
хибридна атака и дезинформация
Такава тема никога не е обсъждана в НАТО, не е обсъждана и днес. Нека бъдат спокойни българските граждани. Това е поредна дезинформация, която ми се налага да опровергавам”, каза в понеделник Главчев. (Какво му отговори Радев - виж долу.)
“Хубавото, което г-н Столтенберг каза, е, че с всички сили и възможности трябва да помагаме на Украйна, но с мисълта да не бъде въвлечен НАТО в конфликта”, подчерта Главчев след срещата си с генералния секретар.
НАТО да увеличи ролята си и да се ангажира с многогодишна финансова рамка за подпомагане на Киев, призова още Столтенберг пред делегатите в София. Той критикува част от страните за това, че са обещали подкрепа, но са закъснели много с нея или въобще не са я дали. Така например единствена Германия изпратила системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът”, макар и други да са обещали. Столтенберг напомни и че на САЩ им отне 6 месеца, за да отпуснат безпрецедентно голямата помощ от 61 млрд. долара за Киев.
“Подкрепата за Украйна е важна, защото, ако се допусне Русия да спечели войната, “ние сме следващите в списъка на Путин”, предупреди Столтенберг.
“Руският терор трябва да бъде спрян. За да стане това, имаме нужда от вашата решителност. Трябват ни повече системи за противовъздушна отбрана”, разказа и украинският министър на отбраната Рустем Умеров във видеообръщение към делегатите. Припомни, че на няколко пъти Русия е изстрелвала ракети и дронове в близост до границите на други европейски държави и дори ги е преминавала - какъвто бе случаят с Полша. Затова поиска съседните страни, които не могат да им дарят ПВО системи, да затворят въздушните си пространства към Украйна.
Радев: И да не пращаме войски, друг може да ни въвлече във войната
“Реакциите на наши политици и институции, че България няма да изпраща войски в Украйна, не значат абсолютно нищо”, заяви президентът Румен Радев.
Нямало значение дали парламентът има, или няма решение да прати наши военни, защото, ако друга страна от НАТО “провокира пряк сблъсък с Русия”, ние сме длъжни да ѝ помогнем.
Така президентът отговори на критиките, че всява страх у хората с изказванията си за евентуално изпращане на натовски военни в Украйна. И настоя, че “всички държави - членки на НАТО, по един или друг начин са въвлечени в тази война. С предоставяне на разузнавателни информации, целеуказване, оръжия, муниции, подготовка”.
“Трябва час по-скоро да се намерят дипломатически инструменти за прекратяване на войната в Украйна. Това няма да стане с повече оръжие, няма да стане с изпращането на войски от държави - членки на НАТО”, заяви Радев в събота от Унгария. В деня, в който в София бе открито заседанието на ПА на НАТО, той бе в Будапеща, където се срещна с президента Тамаш Шуйок и премиера Виктор Орбан. В неделя се наложи служебният премиер и военният министър изрично да уточняват, че е фалшива новината как България може да изпрати войници в Украйна, а партиите реагираха остро на изказването на Радев, което е в противоречие с позициите на съюзниците в НАТО и ЕС.
“По никакъв начин не искам да плаша никого. Пак призовавам за трезв разум. Политиците да се допитат до експерти, ако нещо не им е ясно”, препоръча им обаче той в понеделник, този път от Швейцария. Нарече ги “хора, които през живота си са стискали само детско пистолетче, а вземат решения”. Затова посъветва: “Депутатите да преминат интензивна едномесечна военна подготовка и да подпишат декларация, че ако се наложи, те ще воюват за България”.