Турбуленцията: Какво биха искали да ни кажат пилотите
Тя е като каране с моторна лодка в развълнувано езеро или като шофиране по неравен път - може да е досадно или неудобно, но няма страшно, успокоява хората опитен експерт в авиацията
За самолета няма никакво значение колко е турбулентен въздухът около него, както за големите кораби не е фатално, ако е бурно морето. Турбуленцията обаче може да бъде рискова за пътниците, ако не се спазват инструкциите за безопасност.
Така най-кратко може да се резюмира актуален пост на Марио Бакалов - пилот в германска авиокомпания на най-големия пътнически самолет в света Airbus-A380 и мотивационен лектор, в личното му пространство във фейсбук. Над 60 хиляди негови последователи от първо лице научават истината и митовете за голямото “плашило” за авиационния транспорт. Ключовото послание е, че си възможно най-защитен в случай на нестабилност на машината, ако спазваш стриктно съветите на екипажа.
Правило над всички други е: сложете си плътно колана и не го разкопчавайте, докато не угасне надписът.
Колко стегнато регулиране на колана е достатъчно? Поне толкова, колкото би бил коланът на кола. Ако пътувате с бебе или малки деца без собствено място, уверете се, че са стабилно настанени в преносимото кошче или в скута ви.
Същото условие за безопасност се отнася преносно и за багажа. Важно е да бъде добре укрепен - в затварящите се секции на тавана, и да не държите излишни вещи в ръце, особено по време на започнало люшкане на самолета. Логичните други съвети, които обаче все се налага да бъдат повтаряни по време на полет според стюардесите, са да не ставате, когато движението на машината загуби плавност, и да запазите спокойствие в случай на “пропадания”.
Ако попадането във въздушна яма ви изненада, докато вървите по пътеката, седнете веднага на най-близкото празно място, вместо да вървите по целия път до вашето.
Съвет, който е неприложим по време на полета, е свързан с избора на място. Според специалистите по летателна сигурност от авиационно училище във Форт Лодърдейл във Филаделфия евентуална турбуленция ще ви се отрази минимално, ако сте запазили седалка близо до средата на самолета. Другият ориентир е близо до крилата. При силно разклащане или пропадане на машината и това няма да помогне напълно, но усещането вероятно ще е смекчено.
Теоретично колкото по-голям е самолетът, толкова по-малък е ефектът от всяка турбуленция в сравнение с по-малък самолет в същата ситуация. Учебникарските постулати обаче понякога се опровергават от живота. Освен това силната турбуленция винаги е неприятно преживяване, независимо на какъв самолет се намирате. Пример е инцидентът с полета от Лондон за Сингапур, при който в началото на седмицата над 30 души бяха ранени, а мъж почина от инфаркт. Попадналият в мощна турбуленция самолет е едно от най-големите пътнически въздухоплавателни средства.
Пилотите и авиодиспечерите възприемат леките турбуленции като напълно рутинни - лек сблъсък при преминаването през облаци например. Много по-редки са сериозните разтърсвания, които обаче логично имат по-широк отзвук и се помнят дълго. Новини и снимки от скорошни аварийни ситуации винаги подхранват страховете от летене. Когато лятото е буквално зад ъгъла, неприятните случки ще възпрат само онези до 4-5 на сто от хората с клинична, болестна аерофобия. За другите летенето ще е начало на ваканцията, предчувствие за приятни дни и малко страх от раздрусване в самолета.
По статистика приблизително всеки трети инцидент, свързан с климатичните фактори, е резултат на турбуленция. Между 35 и 40% от всички хора изпитват някаква форма на тревожност, когато става въпрос за летене, и повече от половината се страхуват най-вече от попадането във въздушна яма. Според доклад на Националния съвет за безопасност на транспорта на САЩ турбуленцията представлява 37,6% от всички произшествия на по-големите търговски авиокомпании между 2009 г. и 2018 г.
По-важното е, че съвременните самолети са усъвършенствани да не се влияят силно от изпитанието, а екипажите на самолетите и специалистите от наземното управление на полетите са добре обучени да се справят със ситуацията.
Турбуленцията по своята физична същност е динамичен въздушен фронт, който се държи непредсказуемо. Повечето хора го свързват с лошо време и бури, но тогава е и предвидим. Пилотите използват различни методи за избягване на турбуленция, включително чрез метеорологичен радар. Така могат да летят дори в условия на гръмотевични бури, заобикаляйки критичната зона.
Невидим за пасажерите фактор за въздушни пропадания са летателни траектории в близост до големи планини. Край тях в зависимост от посоката на вятъра може да се създадат коварни завихряния.
Най-опасният тип турбуленция се случва без видима причина. Пилотите имат едно наум, че това е възможно на голяма надморска височина в близост до нещо като въздушни реки, наречени струйни потоци. Срещата на въздушни маси с различни скорости поражда хаотично движение.
Пилотът Бари Шиф, който има опит с управлението на всевъзможни летателни средства - от леки “играчки” като балон с горещ въздух до тежки машини като “Боинг 747”, и председател на Асоциацията на собствениците на самолети и пилотите, е посветил специално внимание на явлението. В материалите си дава уроци не само на екипажите, а и напътствия за пътниците, тъй като Шиф е авиационен медиен консултант и технически експерт за филми повече от 40 години. “Обичайно пътниците са нервни от турбуленцията. Опитвам да разсея безпокойството им, като обяснявам, че турбуленцията е като каране с моторна лодка по развълнувано езеро или като шофиране по неравен път: може да е досадно или неудобно, но няма страшно. При попадане в турбуленция пилотът има три възможности: да промени височината, да промени курса или да преодолее съпротивлението.” А независимо от персоналните решения самолетите са проектирани да издържат натоварването.