Петър Банков, политолог: Ако новите партии развият мрежи по места, ще изчезне понятието партия - фантом, начело с месия
Непредставените смятат, че депутатите обслужват
задкулисие и лобисти
- С вашите колеги обособихте три профила непредставени в българския парламент. Кое е най-голямото противоречие между тези три групи, г-н Банков?
- Вероятно тези хора имат най-различни идеологически позиции. Затова, ако бъдат мобилизирани пред урните, едва ли ще гласуват за една-единствена партия. Общото между тях е, че в тях са групи от социалната и дори географската периферия.
Различават се обаче демографски. Например гласувалите за малки партии в периода 2013-2017 г., но неуспели да прескочат бариерата, са предимно жени. Докато на трите вота през 2021 г. непредставени се чувстват по-скоро мъжете от малки градове. В трета група обособихме хора, гласували за влезли в парламента със стабилни резултати партии, но които се чувстват непредставени. В нея попадат гласували в активна възраст, с по-високо образование, повечето живеещи в големите градове и най-вече в София. Профилите на тези хора доста се различават.
- Сред изводите ви е, че гласуват българи, които произвеждат стойност за обществото и вероятно с очаквания от бъдещата власт. Докато в непредставените попадат по-скоро млади, които мама и татко издържат, и хора над 65 г., които държавата обгрижва.
- Нека обясня - и двете групи са дали или ще дадат на обществото, имат потенциала да бъдат политически активни или вече са го направили, но за конкретния момент се чувстват непредставени.
- Намеквате в проучването, че парламентът ни представлява интересите на модерната българска буржоазия, а пренебрегва периферията.
- Това е една от хипотезите ни. Да припомня, че в последните парламенти са хора, представляващи около 25-30% от населението. Затова твърдим, че непредставени са всички социални групи, но някои от тях са по-непредставени от останалите.
- Какво в парламента възмущава хората?
- Караниците, това, че депутатите се обиждат, псуват, крещят. Че боричкането и споровете нямат за цел да се реши обществен проблем, а често издават лични интереси и борби кой ще прецака другия.
- Очертавате липсата на обратна връзка на депутатите и партиите с хората по места като основен проблем. Това ли ги кара да не гласуват?
- Да, и не защото са аполитични, напротив, а защото не виждат резултат за себе си. Споделят, че депутатите защитават интересите на някакво задкулисие, част твърдят, че в НС са избрани лобистки групи.
- Кой е най-важният извод от изследването ви?
- Разрушена е връзката между представляващи и представени. Трябва ѝ реабилитация, но част от партиите не правят почти нищо, за да бъдат част от живота на хората. Ако новите партии развият свои мрежи в цялата страна, ще изчезне понятието партия фантом, оглавена от месия. Затова партийните организации по места трябва да бъдат мислени като социални организации. А техните офиси - като място, в което хората се срещат, споделят проблемите си, дискутират случилото се в общността им. В момента това го няма.