Заможните от градовете избират депутатите у нас, бедните и възрастните все повече пас
Политолози с мащабно изследване на 6 изборни вълни за фондация "Фридрих Еберт":
- Отказващите да гласуват не са неграмотни, а се чувстват излъгани и искат гаранции, че някой рязко ще подобри живота им
- Само 1/3 възприемат, че са представени в парламента.
- Профилът на непредставените: през 2013-2017 г. млади жени висшистки, на 3-те избора през 2021 г. - мъже на средна възраст от малки градове
Честите избори и нарастващият брой българи, които се чувстват непредставени в парламента, мотивират съпротива да се отиде до урните - този е сред изводите на политолозите Иван Банков, Стефан Георгиев и Станислав Додов. Тримата са автори на доклада “Непредставителна демокрация: Кои не са представени в българския парламент?” за немската фондация “Фридрих Еберт”, който бе оповестен наскоро.
Ако през 90-те години на миналия век е било трудно да срещнете българин, който не е гласувал, днес избраният през 2023 г. български парламент
представлява едва около 40% от имащите право на глас,
пишат в анализа си тримата политолози.
Тенденцията е от 2013 г. и до парламентарните избори през ноември 2021 г. между 51 и 66%, или всеки 2-ма от
трима избиратели да нямат свои депутати в парламента.
Три са профилите на непредставените гласуващи и негласуващи на 6-те парламентарни вота в периода 2013 - 2021 г., които обособяват тримата изследователи:
1. Негласуващи непредставени в парламента
2. Гласуващи, но за партии под 4-процентната бариера и затова непредставени,
3. Гласуващи за партии, влезли в парламента, но възприемащи се като непредставени от тях.
Няколко фактора променят профила на непредставените за целия изследван период, отбелязват те. Единият е, че расте делът на негласувалите, а намалява този на пусналите бюлетина за партия, която не прескача 4-процентовата бариера.
Другият е, че откакто опцията “Не подкрепям никого” е въведена през 2017 г., броят на гласуващите с нея нараства. Ако на трите предсрочни вота през 2021 г. броят им спада до 35 725 души, след тези през 2022 г. вече наброяват 87 635, а на вота през 2023 г. са 109 095.
В хода на интервютата с непредставените избиратели изниква групата на хора, които са гласували, но избраниците им не са отговорили на очакванията им, поради което се чувстват непредставени.
В нея между 2013 и 2017 г. по-често попадат жени на възраст между 18 и 34 години, висшистки, заети или студентки.
На трите избора през 2021 г. обаче в същата група преобладават мъжете на възраст 34-49 години, със средно образование, заети или студенти.
Изследователите оборват твърдението, че
възрастните над 65 г. са
свръхпредставени в парламента. Непредставени във възрастовата група 65+ през 2013 г. се оказват 58%, а през ноември 2021 г. достигат цели 70%.
По около две трети от българите на възраст 18-25 г. и 35-64 г. също са непредставени в парламента, пишат авторите в анализа си.
Към 2021 г. непредставени са 80,5% от българите с основно, 65% от тези със средно и 34% с висше образование.
За същия период делът непредставени в селата скача от 45 на 65%, но в градовете варира между 50 и 55% от 2013 до 2021 г., като непредставените столичани намаляват със 7%.
Изследователите стигат до извода, че представителството в парламента се фокусира все повече в икономически активните българи в млада и средна възраст (26-49 г.) с висше образование, живеещи в градовете. Наричат ги широка средна класа и в някакъв смисъл буржоазия. “Става дума за притежатели на финансов, културен и социален капитал или поне със сигурност генератори на по-висока стойност тук и сега. Хора, за които може би
гласуването е най-малкото застраховка за обозрими
рискове
– имуществени, семейни и др., и най-много инвестиция в по-добро бъдеще. Докато беден човек на село, гимназист или пенсионер има малко да губи”, обясняват изследователите.
По думите им такова положение кореспондира с доминиращия откъм идеологии и политически програми състав на парламента през изследвания период - “консервативни и либерални, градски десни партии с ясни пробизнес виждания и строги фискални политики. Дори националистическите идеи, съответно партии, все по-силно са застъпени сред представените, което потвърждават и изследванията”.
От данните става ясно, че представените са в житейски по-добра ситуация (живеят в по-големи градове, в активна възраст са, заети) от непредставените. “Вероятно протича мащабен процес на изключване на групите в по-неизгодна социалноикономическа ситуация, което на свой ред влече след себе си и политическо такова”, е изводът на тримата автори.
Според тях двете групи - представени и непредставени, имат доста противоположни представи една за друга. Представените се възприемат като свободомислещи хора, които следват интереса си. Разглеждат представителството в морални категории, за тях то е въпрос на ангажираност в политическия процес.
Непредставените се имат за манипулирани да гласуват против своя интерес и очакват властта да подобри забележимо материалното им състояние.
В групата на представените промяната в политическия живот минава главно през замяна на “старите” с “нови” лица или чрез по-радикални реформи, или чрез поколенческа обнова. Но ако за тях новите лица вече са дошли, а поколенията вече се сменят, за непредставените това не само че не се случва, но е и невъзможно, твърдят тримата изследователи. Представените освен това много повече се фокусират върху образованието, манталитета, морала, уменията, личните качества на депутатите. Непредставените - обратното, остро ги критикуват за това, че
“получават тлъсти заплати”, а “не се грижат за народа”.
Според политолозите отказът от гласуване през последните 3 г. не е защото хората са аполитични, неграмотни и нискоквалифицирани, а поради разбирането, че като гласуват, легитимират нещо, което не води до положителни промени в живота им. Затова обясняват негласуването им като съпротива в рамките на режим и система, които за мнозинството от хората буксуват и животът им не се променя. Изследователите тълкуват това като белег за възможен разпад на цялостния институционален ред и нормите, които го създават.
Парламентите между 2013 и 2021 г. със среден живот 504 дни и с 4 до 8 партии
Средната продължителност на живота на шестте народни събрания - от 42-ото до 47-ото, е 504 дни срещу три пъти по-дълъг стандартен мандат на предишните от около 1461 дни.
Според изследователите само 44-ото НС изпълнява 4-годишния си мандат. А избраните през 2021 г. парламенти, които са половината от шестте, визирани в изследвания период, са се задържали по-малко от година дори.
За това време в парламента е имало представители на 4 до 8 партии и коалиции. Най-трайно е присъствието на ГЕРБ(-СДС), ДПС и БСП/Коалиция за България (във всеки парламент), а най-краткотрайно (по веднъж) - на Реформаторски блок, "Продължаваме промяната" (ПП), "Воля" и "България без цензура"/"Български демократичен център - Народен съюз".
От общо 15 партии и коалиции в НС две - БСП и АБВ, са леви, четири - по-скоро центристи (ПП, ДПС, БДЦ-НС и "Изправи се! Мутри вън!" /"Изправи се! Ние идваме!").
Останалите 9 от общо 15-те партии и коалиции принадлежат отчетливо вдясно, най-вече в по-консервативната част на компаса, пишат авторите. Парламентът по време на целия период е нестабилен като структура и състав, с често променящи се коалиции. И според тях това се отразява на разбиранията на интервюираните за функциите на парламента като институция.