Тайната на най-добрата писателка за деца Анита Тарасевич: през техните очи и животинки в истински сюжети
Лисици, които отмъкват обувки и чайки, долетели до далечна София в книжката “Жабки зелени”
“Харесва ми да гледам света през детските очи, да го преоткривам наново, да видя “чудесата”, които децата съзират и в най-простичките неща”, обяснява писателката Анита Тарасевич. Книгата ѝ “Жабки зелени” получи голямата награда в категория “Литература за деца” на Съюза на българските писатели.
Повечето герои в книгата с 30 стихотворения, която излиза с логото на Книгоиздателска къща “Труд”, са животни. Зад всяко стихотворение стои конкретна забавна ситуация и истински случки - жабки, които вечерно време искат да влязат през отворената врата на къща; коте, което гледа учудено летящите пеперуди; лисица, която се промъква в нечий краен двор и си взима обувки; детенце, което се страхува да не настъпи таралеж; чайки, които живеят в голямата София далече от морските брегове.
Писателката знае, че децата обичат животните и ще им е интересно да научат повече за тях, както и да ги разглеждат в картинки. Освен забавни стихотворения в книжката има и много красиви илюстрации, нарисувани от художничката Матея Аркова.
Тарасевич е вторият автор на издателство
“Труд”, който получава наградата за детска
литература на писателския съюз
През 2019 г. с приза е удостоен Чичо Ники - псевдоним на Николай Пенчев, който е и главният редактор на в. “България Днес”. Той взема наградата за втората част на книжката си “Гошо и малката вещица”.
Анита Тарасевич не си поставя като задача непременно да пише в конкретен момент, а образите “извикват думичките и те лека-полека се подреждат”. “Не бързам. Писането за мен не е на всяка цена. Искам както човек трябва да изпитва удоволствие при четенето, така и да съм го написала – без принуда, а леко, с удоволствие и намигване. В последните години пиша главно за деца. Много се забелязва и в книгите за възрастни, когато нещо е написано насила, само за да се продължи или завърши текстът”, обяснява писателката.
Според нея големите читатели са по-критични, а при по-малките много помагат илюстрациите. Тарасевич дори има цяла папка с рисунки на деца по нейна книга, както и писма до нейни герои.
“Книгите, които моето поколение четеше в детството си, днес продължават да бъдат най-четени. На Астрид Линдгрен, Карло Колоди, Андерсеновите приказки, приказките на братя Грим, Вилхелм Хауф, Шарл Перо, книгите на Ерик Кестнер… Вече поне три поколения в България. Такава съдба имат и българските: “Патиланско царство” на Ран Босилек например, с първо издание през 1926 г., приказките на Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, стиховете на Чичо Стоян, Дора Габе, Валери Петров, Иван Цанев, Георги Константинов, Мая Дългъчева, Ангелина Жекова, Мария Донева… Няма как да бъда изчерпателна - имаме великолепни български писатели, писали с много любов за българските деца, и те заслужават да бъдат четени от много поколения. Да не говорим за стихотворението “Аз съм българче”! Още нищо не може да го замени!”, казва писателката.
Тя пише стихове още от ученическите си години и има публикации в различни вестници оттогава - стихотворения във в. “Средношколско знаме” и разказли в сп. “Родна реч”. Може би любовта ѝ към писането е и заради нейния учител по литература в литературната паралелка на гимназия “П. К. Яворов” в Пловдив - доц. Владимир Янев. Той впоследствие ѝ преподава и по литература за деца в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, който тя завършва.
“Не съм и предполагала
обаче, че някой ден ще пиша за деца
Първата ми книга е стихосбирка – 1990 г. Първата ми книга за деца е от 2004 година. Втората - чак в 2014 г. - “Коледата на майка Зайка”. И може би точно тя вече ми даде смелост да продължа в тази посока”, разказва Анита Тарасевич.
През годините тя има много награди и отличия. През 2008 г. министърът на културата проф. Стефан Данаилов я удостоява с плакет и диплом за ролята ѝ в българската култура, а през 2016 г. е удостоена от президента Росен Плевнелиев с грамота и почетен плакет “Св. св. Кирил и Методий”. През 2018 г. получава най-високото отличие на Министерството на културата – “Златен век”, за приноса ѝ в българската култура, връчено от министър Боил Банов. В началото на май тази година държавният глава Румен Радев я удостои и с Почетния знак на президента – за нейния значим принос като активен деятел на съвременното общонародно читалищно дело, както и за значимата ѝ роля във формирането на съвременния облик на българските народни читалища и съхраняването на родните читалищни традиции.
Според нея има родители, които дори за себе си не осъзнават значението на четенето. “ На първо място
четенето създава по-дълбока връзка между родители и деца,
сплотява и остават незабравими моменти на близост. Детето разбира, че и за родителя споделеното време е важно. На второ място, родителят има възможност чрез прочетеното да обясни реални ситуации от живота, доброто и лошото и книгата да му бъде верен помощник в това. На трето място, децата виждат, че книгата може да бъде неотменна част от ежедневието, а не някакво изключение”, разказва Тарасевич.
А особено във времена, в които всички ползват телефони, таблети, за нея е много трудно да се запази интереса към книгите. Затова родителите трябва да разбират и знаят, че всяка прочетена книга носи нещо добро на детето, надгражда и развива. “Няма друг начин освен чрез книгата, за обогатяване на речника и понятийния апарат. Дете, което чете, ще знае много повече думи и ще може да изрази по-добре себе си, своите чувства, да опише своите мисли, да разказва, да говори... С многото си функции телефоните изместват не само книгите – те изместват и думите, изтриват ги. На много хора вече им е по-лесно да заместят описание на емоционалното си състояние със съответната “иконка”. И думите изчезват…”, казва Тарасевич.
“Приемам наградата от най-големия и най-стария творчески съюз на писателите с голяма благодарност. За мен това е висока награда и защото е професионална оценка от колеги писатели. За пръв път имам честта моя книга да бъде оценена по този начин. Затова мога да кажа, че наградата е чакана във времето и е изключителна изненада в навечерието на прекрасния празник 24 май”, разказва писателката.
Книжката ѝ “Жабки зелени” може да се намери в книжарниците или да се поръча на www.trud.cc. А в момента може да я откриетe и на щанда на КК “Труд” - шатра №4, на Панаира на книгата пред НДК.