Мария Качулкова, психолог: “Матура” в забавачката ще носи стрес, ако тестват децата на чуждо място с непознат квестор
- Мъничето, израснало пред екрана, има по-беден речник, може да изостане в говора, няма стимул да любопитства и опознава средата, в която се движи
- Ако се въведе изпит и в детската градина, най-добре е учителят да дава инструкции на всяко дете - повечето не могат нито да четат, нито да пишат
- Британчетата влизат в подготвителен клас на 4 г., но на 13 деца има 1 учител, а у нас - по 25-30 на учител
- Изпит за невръстните със специални образователни потребности ще ги направи още по-уязвими
- Питам как родителят да поддържа обратна връзка с детето си, ако му заключват телефона в училище или му е забранено да го използва? Родители и преподаватели трябва да се разберат
- Работите в детска градина като психолог, как според вас ще приемат малчуганите въвеждането на "матури" и за тях в забавачката, г-жо Качулкова?
- За тях тестовете не са нещо ново, техните учители в детските градини проверяват нивото им въз основа на критериите в държавния образователен стандарт. Евентуалното въвеждане на “матури” в забавачката обаче по-скоро поражда въпроса как ще се провеждат те? Дали учителят им в групата ще ги провежда, или тези деца ще трябва да отидат в друга детска градина и да се смесят с други деца и непознати учители. За мен такъв вариант би бил доста непрактичен, защото може да породи стрес и объркване у децата, а до 7-7,5-годишна възраст стресът играе огромна роля. И резултатите няма да са обективни. Може дете, което през цялата година се е справяло перфектно с различните задачи и упражнения в забавачката, да се представи на тестовете зле.
- Помагат ли образователните програми на децата в забавачките да влязат в живота на големите? Сочената за най-добра образователна система - тази на Финландия, прави точно това.
- Не знам дали целта на образователните програми е да подготви детето да влезе в живота, или да влезе в училище. Тези две цели много се различават и нямат еднаква тежест. Може да се преплитат, но зависи от това по какъв начин учителят ще поднесе материала.
- Каква тогава е целта на предучилищната подготовка на детето?
- Да изгради умения то да се включи и интегрира в групата, активно да комуникира с другите деца в нея, да изгради умения за концентрация, дори минимални, за да влезе в първи клас и да бъде в състояние да се образова и ограмоти пълноценно.
- Не ощетяваме ли на такава крехка възраст детството на малчуганите, като ги вкарваме в образователна матрица, опираща се на тестове и донякъде индиректно внушаваща състезателност между децата? Вписва ли се тя в българската народопсихология?
- Не мисля, че в матурите в предучилищната забавачка има състезателен елемент. Тестът е общонационален инструмент и той е в ръцете на учителя. Затова си мисля, че най-вероятно ще е необходимо той да работи индивидуално с всяко дете в групата, да им дава инструкции какво да правят, защото те все още не могат нито да четат, нито да пишат. Ако това се направи по щадящ начин, не вярвам да се стресират.
Но ако на детето се каже:“Ти сега ще правиш тест и резултатът от него ще ми покаже доколко изобщо си готов да ходиш на училище”, не смятам, че е добър стандарт. Такъв фокус едва ли се допуска в други държави. Не виждам нищо лошо в това резултатите от тестовете да се използват като ориентир в кое направление да се положат повече усилия от образователната система, да измерват не само знанията на децата, но и уменията им да боравят с тях.
- Каква е практиката в други държави?
- Не съм запозната как се измерва нивото на знания у децата в чужбина. Но знам, че в една Великобритания се започва с подготвителен клас на около 4 години. Само че там образователната система е доста различна - децата работят по проекти, в група са 30, но 13 на учител. Докато в София в група в забавачката са по 25-30 и 1 учител...
- Как преминава един учебен ден в забавачката?
- Не си мислете, че децата стоят по 4 часа наведени над учебник. Вниманието им е заето с учене по 10-15 минути, които се редуват с почивки. Нали целта е да тренират вниманието, концентрацията, търпението си, за да е по-малко стресово за тях в първи клас да стоят концентрирани по 30-40 мин учебен час.
- Мнозина сред родители, експерти и журналисти се питат не стават ли много матурите за българското дете плюс тази в забавачката - общо 4 са с тези в 4-и, 7-и и 12-и клас?
- Не вярвам у нас да се прави “матура” и в забавачката с идеята деца да бъдат тествани от чужди учители и разпръснати по детските градини, а след това да се чакат резултати и класирания. Предучилищната забавачка завършва с удостоверение за завършена подготвителна група.
Въпросът е за какво ще се ползват оценките от подобни “матури” - ако се проверява нивото на децата, как ще се гарантира, че представянето им на теста отразява коректно работата им и познанията, придобити за целия период от 7-8 месеца в предучилищния клас? Тестът можe ли да проверява и капацитета на учителя, защото в тази възраст в живота на децата по-голяма роля имат възрастните, сред които е и той?
Следващият въпрос е какво ще правим с най-уязвимите - децата със специални образователни потребности. Те най-вероятно няма да изкарат най-високите оценки. Ако тестът е с цел да покаже нивото и престижа на детската градина, то това ще ги направи още по-уязвими.
- Какво ви споделят децата от забавачката за тестовете, които държат?
- Не са точно тестове, а упражнения и малки задачки, които освен това не се дават наведнъж, а на части във времето и децата съвсем осъзнато работят с тях. Затова и ги приемат като нещо съвсем естествено.
- Кое ги вълнува най-много и за какво търсят съветите ви като психолог?
- Децата повече преживяват идеята, че ще стават ученици в първи клас. С настъпването на новата година и те, и родителите им, и учителите им започват да ме търсят повече. От този период нататък децата в подготвителните класове в забавачката стават по- тревожни, имат страхове - ще си намеря ли в училище приятели, ще се справя ли с учебния материал, кои ще са учителите ми и какви ще са очакванията им от мен, ще ме забелязват ли, дали ще са добри с мен. Всички тези страхове са реални и децата ги преживяват и споделят.
- Родителите с какви притеснения идват при вас?
- Същите като на децата, но се тревожат и дали детето им ще е в училището близо до дома, или години наред ще трябва да го карат в другия край на града. Фокусът е върху бъдещето на децата им, ще се справят ли и в каква среда ще попаднат.
- Идват ли децата с джиесеми в забавачката и как им влияят екраните?
- В детската градина, в която работя, децата не носят със себе си джиесеми. Да дадеш на дете, което не може да чете и пише, джиесем, е, меко казано, неразумно. Наблюдавах последствията от ситуацията в ковид пандемията, когато родители, нямащи избор и работещи онлайн у дома, поставяха пред екраните децата си, които не можеха да ходят на детска градина. Настъпиха проблеми в езиковото им развитие, част от най-малките проговаряха трудно, някои - на английски.
Пред екрана дете, особено ако е сложено там на много ранна възраст, става пасивно в комуникацията. Трудно започва диалог, речникът му е по-беден, а в някои случаи изостава в говора. Такова дете не е стимулирано да любопитства, да играе, да пипа предмети, да опознава средата, в която се движи.
- Гърция забрани джиесема в училище, в половината от европейските страни има строги правила за използването им в училище, у нас ги събират, заключват или въобще не го правят. Как да се постъпи?
- Аз обаче се питам как родителят да поддържа обратна връзка с детето си, ако му заключват телефона в училище или му е забранено да го използва. От друга страна, как да се гарантира спокойствието на преподавателя, за да си проведе урока, защото в 4-и клас ще проверяват знанията на децата, на които е преподавал, нали? Родители и учители трябва да помислят заедно върху най-оптималното решение.
CV
Родена е в Украйна
Завършила е гимназия с изучаване на романски езици в Бургас
Висшето си образование е завършила в СУ, специалност “Философия”. Има и магистратура по детско-юношеска психология. В момента е докторант по психология на развитието към СУ
Работи като психолог в столична детска градина