Празнуват 24 май с филма „Ваклуш" във Ванкувър, в Сан Диего го гледа младежки Нобелов лауреат
Лазерният физик проф. Теньо Попминчев, който днес има лаборатория в Калифорнийския университет, е бил студент на Ваклуш Толев
Проф. Теньо Попминчев, един от най-обещаващите студенти на Ваклуш Толев, бе специален гост на прожекцията на филма "Ваклуш" в Сан Диего. Документалната лента, която е сред най-гледаните през изминалата година, е на турне в САЩ и Канада. Заедно с режисьора на филма Николай Василев професорът отговаряше в залата на многобройните въпроси на публиката.
Проф. Теньо Попминчев е лазерен физик с лаборатория в Калифорнийския университет в Сан Диего. Той е ученик на легендарния учител по физика Теодосий Теодосиев. Ваклуш Толев му преподава „История на религиите" във Физическия факултет на Софийския университет. През 2016 г. проф. Попминчев е сред десетте най-обещаващи учени, способни да променят света, в класацията на списание Science News, която се прави от Нобелови лауреати. Самият той е номиниран за Младежка Нобелова награда за разработката си на атосекунден рентгенов лазер, който позволява наблюдение на свръх бързи и свръх миниатюрни взаимодействия на квантовия предел на време и пространство.
Много е трудно да се обясни Ваклуш Толев само с думи, каза Николай Василев, който призна, че затова именно прави и филма „Ваклуш".
Като предизвикателство към проф. Попминчев той постави въпроса:
Може ли духовността да бъде обяснена с физика?
Бях 19-20 годишен студент, когато слушах лекциите на Ваклуш, спомня си проф. Попминчев. Мисълта му, че "човекът е един бог в еволюция" беше нещо, което ме накара тогава да преосмисля много от възгледите си за самия себе си и за света. Идеята му, че „няма зло, а има нееволюирало добро" също поставя схващанията ни на фундаментално ново ниво, разказва професорът.
Веднъж го попитах: „Защо в света е нужно да има два полюса, два различни бряга?". Неговият отговор беше, че положителният и отрицателният полюс са двигателят на енергиите, погледнати както като принцип в природата, така и на плоскостта на добродетелите като добро и зло. Иначе, без полюси, бихме стояли в безвремието на Рая без еволюция. Същественото обаче не са полюсите, а потокът, движението между тях. Това бяха първите думи, с които той ме впечатли като млад физик. И до ден днешен не съм запознат с други по-мащабни формулировки от тези на Ваклуш за историята на цивилизациите и религиите в еволюцията на човека.
Естествено, следващите ми въпроси тогава бяха: има ли по-малки частици от най-малките частици в ядрото? Има ли нещо извън Вселената? Зададох му въпрос какво представлява Големият взрив. Той говореше за пулсации на Вселената, в които тя се събира и разширява многократно, а не само с един Голям взрив.
Помня, че Ваклуш имаше един израз: „Науката е бедната сестра на истината". С това в никакъв случай не обиждаше усилието на учените. Искаше да ни каже нещо друго - че без интуиция, базирано само на факти, известни до момента, нашето познание е ограничено. Той винаги насърчаваше да се развиваме, да търсим с вътрешен усет, с интуиция, когато изучаваме процеси и закони. Така се случи и моето откритие на лазерния рентген. Повечето открития се правят на границата на рационалното и с помощта на интуиция, която Ваклуш нарича прозрение.
При последната ми среща на живо с него разговаряхме за квантовото преплитане – за квантовото свързване на частици във Вселената. Повод беше едно изказване на Айнщайн в началото на XX век за физично предсказване за взаимосвързаност на частици на разстояние. Тази идея, която не е негова, той определя като най-интересната в квантовата механика и я нарича „някакво свръхествено взаимодействие на разстояние". Става въпрос за ситуацията, при която две частици се разделят (едната е на земята, а другата – в космоса) и ако се въздейства на едната, дали ще се наблюдава промяна и на втората. След около сто години експериментите измериха, че това не е фантастика, а е реалност. Доказа се една такава взаимосвързаност – промяната на един фотон води до мигновена промяна на втория на повече от 1000 км независимо от огромното разстояние във Вселената между свързаните частици. Това става със скорост, по-голяма от скоростта на светлината, без да се нарушават известни природни закономерности.
Ваклуш казваше, че тези квантови явления са част от нашето свързване като хора един с друг, което ще обезсмисли клетъчните телефони и интернет. Говореше и за молитвата като квантово свързване. В своята есенция идеите на Ваклуш „без квантови формули" бяха именно като част от една глобална промяна – да се смени „хоризонталното" мислене с „вертикално".
След прожекциите в САЩ, които стартираха от Чикаго и преминаха през Източното и Западното крайбрежие, филмът ще направи полет до Ванкувър, Канада, където българската общност с подкрепата на Българско училище „Родна реч" ще отпразнува 24 май - деня на българската култура и писменост с прожекция на филма и среща с режисьора. След това „Ваклуш" се завръща в САЩ – в Сиатъл на 26 май. Следват прожекции в Орландо на 31 май, Гейнсвил на 1 юни. Финалът на турнето ще е на 2 юни в Бока Ратон. Там домакин ще е Петко Динев, който е първият златен медалист от школата на Теодосий Теодосиев и който е световно известен с това, че разработва и произвежда видеокамерите за космическите полети на NASA.