Как да се справите с шеф, който знае, че всичко знае
Практични съвети да го издържите, докато се оглеждате за друга работа
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Да му имате самочувствието на този човек, вашия шеф. Той винаги се изказва като последна инстанция. Не само за работата. За политика, футбол, готварство, музика, за каквото и да става дума. Той никога не пита за мнение. Той не може и нормален разговор да води, защото не е в състояние да изслуша какво разказва някой друг, особено пък ако му е подчинен. Той най обича да чува собствения си глас.
Той е от т.нар. токсични шефове. Вероятно е от отровните хора и в личния си живот. Но това е проблем на жена му и на приятелите му. Вашият е, че трябва да работите с него.
Има много видове лоши началници, но според специалистите едни от най-неприятните са тези, които искрено изповядват верюто "Знам всичко, от което имам нужда, затова съм шеф".
Никой наистина умен човек не мисли така - от Сократ и сентенцията му "Знам, че нищо не знам" около 400 години преди новата ера, та чак до наши дни. Умният човек разбира, че просто няма как да знае всичко, което му е нужно, защото светът непрекъснато се променя с бесни темпове. Само глупакът отказва да се развива.
Странно би било вашият началник да се е издигнал до този пост, ако е глупак. Не е изключено, но все пак е странно.
Затова вашата първа задача е да отворите очи и уши, за да проверите дали наистина шефът ви искрено се смята за всезнаещ, или в голяма степен позира. От това зависи как да се оправяте с него.
Самозабравилият се
При единия вариант - по-лошия - шефът е искрен. Взел се е съвсем насериозно. Не е изначално глупак, просто е достигнал тавана си.
За да се изкачи на тази позиция, вероятно е полагал усилия, учил е нови неща, усъвършенствал е способностите си. Когато е покорил заветната цел, е изпаднал в самодоволство. Вярва, че постът му го прави нещо повече от останалите, че е доказателство за неговото превъзходство. Следователно няма какво да научи от подчинените си, тяхното мнение е без всякакво значение и е пълна загуба на време.
Понякога главозамайването се появява като нормален ефект от адреналина на победата и трае кратко. Но не се надявайте, че е това, ако шефът ви вече отдавна се е издигнал.
Много често "Знам, че всичко знам" обхваща собственици на фирми. Бизнесът им е тръгнал, забогатели са, добили са самочувствие на всемогъщи и са се самозабравили. Дотолкова, че пренебрегват основното правило на успешния предприемач - истинският талант е да намери най-способните, компетентни, креативни хора и да ги наеме да работят за него. Не един и двама собственици са се провалили, когато са се опитали да управляват разраснал се или нов бизнес, въобразявайки си, че всичко знаят.
"Когато говориш с мен, ще мълчиш"
Няма никакъв смисъл да се опитвате да кажете на началник, който искренно се смята за всезнаещ, че и вие нещо знаете. Или че той нещо не знае. Голяма грешка ще направите, ще ви намрази и нарочи. (.)
Практичният съвет е да се подчините на неговото правило, което е в смисъл "Като говориш с мен, ще мълчиш". Не давайте непоискани мнения. Изказвайте се само ако сте сигурни, че ви пита. И забележете - паузата, след неговото заявление "Знам, че всичко знам" не е, за да говорите вие, а за да се наслади той на ефекта от собствената си мъдрост. Не забравяйте, че такъв шеф е нарцис, който ще се вбеси, ако му разваляте моментите на самовъзхищение.
Подчинявайте се на неговите правила за известно време, докато си намерите друга работа. Защото, освен че е неприятен, такъв началник обикновено не води екипа към успех и с него рискувате да се забави собствената ви кариера. По-разумно е да се огледате за място с лидер, който се стреми да научи нещо от всеки човек, старае се да чуе, да оцени и да използва мнението на служителите, за да върви по-добре работата.
Вторият вариант е шефът ви всъщност да не смята, че знае всичко, което му е нужно, а само да демонстрира подобно поведение. Причините за това може да са много.
Позьорът
Този началник най-често е усвоил ръководния си стил от някого, на когото е бил подчинен или все още е подчинен. Той не вярва, че е всезнаещ, а че началникът винаги трябва да изглежда най-компетентен. Нещо като част от длъжностната характеристика или от видимия образ, които си вървят неотлъчно с креслото на боса.
Позьорът обаче може да е доста ловък организатор и да успява така да възложи задачите, че компетентност да проявят служителите, а той само да обира лаврите. Обикновено по този начин постъпват умни шефове, които имат над главата си по-висши шефове или собственици.
Подобни хора са доста отблъскащи с управленския си маниер, но като цяло са по-скоро успешни. Няма да ви вдъхновяват, но професионалните ви шансове няма риск да пострадат. Лошото е, че обикновенно много им харесва да им се възхищават, та най-добре са поставени подчинените им, които не се свенят леко да им се подмазват.
Надцененият
Възможно е и шефът да прикрива със "Знам всичко" неувереността си. Седнал е в креслото с протекции, по щастливо стечение на обстоятелствата или е достигнал т.нар. ниво на некомпетентност. Не се чувства достатъчно подготвен за поста си и панически се страхува, че ако иска мнението на подчинените си, някой ще се окаже по-умен и по-способен от него, с което ще го застраши.
За разлика от позьора той се прави на всезнайко не защото вярва, че началникът винаги трябва да изглежда най-компетентен, а за да прикрие комплекса си за малоценност.
Когато не е достатъчно интелигентен, такъв шеф не разбира, че най-добрият начин да се задържи на позицията е максимално да използва способностите на всеки от подчинените си, да обединява екипа и в крайна сметка да компенсира своите липси на компетентност.
Генетично обремененият
А има и хора, които по характер са си такива и навикът да се изказват като последна инстанция не е свързан с позицията им. Вашият шеф е от тях, щом няма нито грам съмнение, че разбира не само от професионалната си работа, ами и от жени/мъже, черни дупки, диети и т.н. Той не допуска в действителност, че наистина разбира, но нещо отвътре го кара така категорично да говори.
Много е възможно след демонстрацията на "Знам всичко" шефът ви да положи усилия да се осведоми и дори да влезе в ролята на човек, който учи от подчинените си, но без открито да го признава.
Междудругото този тип хора силно мразят себеподобните си. Ако и вие имате навика да се изказвате като последна инстанция, това няма да допадне на шефа ви дори да става дума не за работата, а за някаква съвсем странична тема, на която сте се заговорили. Според психолозите причината е, че наблюдавайки вас, той осъзнава собствения си лош навик и си дава сметка, че всъщност никак не го харесва.
"В продължение на това, което вие казахте"
Каквито и да са причините за поведението на началника ви, ако забележите, че всъщност не вярва в своята безкрайна компетентност, има начини да работите с него, без да се тровите. Поне известно време.
Правете се, че приемате позата му на всезнаещ. Понеже сте му лоялни, вие просто допълвате неговото всезнание, доколкото ви позволяват силите.
Когато давате мнение, намерете как да изглежда така, сякаш продължавате началническата мисъл, дори да казвате нещо съвсем друго. Не се свенете да използвате буквално изрази от сорта на "В продължение на това, което вие казахте". Така четкате самочувствието му и независимо дали е позьор, надценен или генетично обременен, все му харесва.
Ако подхождате правилно, няма да дразните шефа си. Трябва обаче да наложите и на себе си да не се дразните от неговото поведение. Да, неприятно е. Но и в този случай имате избор - да търпите или да се огледате за място, където ръководителят няма да е от типа "Аз знам, че всичко знам".
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Не мразете края на дистационната работа. Тя доказва рискове
Фал или провал и как да се върнете на пътя към успеха
Работите, за да живеете, или живеете, за да работите