Ниските лихви и високите такси топят милионерите - сигнал, че парите бягат от банките?
Все повече българи вече не харчат само за удоволствие, а търсят доходност
22-ма заможни българи, които са държали на депозит в банки у нас по над 1 милион лева, в края на март 2024 г. са ги закрили. С тази бройка са намалели сметките на милионерите спрямо края на 2023 г. и те са 1518 на брой.
Започва ли нов тренд на отдръпване на едрите вложители? И ако да - кои са причините и къде отиват парите?
ПРИЧИНА № 1: за тях сигурността на парите им като банкови депозити не е 100%. Защитени по закон са влоговете до 196 хил. лв. Това в комбинация с ниските лихви, нарушава баланса между риск и доходност и провокира заможните да търсят по-изгодни алтернативи.
ПРИЧИНА № 2: българите с по-високи доходи и спестявания имат и повече информация за възможности извън банките, а мобилността им е далеч по-голяма от дребните клиенти на финансовите институции у нас. Те например могат да прехвърлят парите си в чужди банки, които предлагат по-висока доходност. Важно е, че разликата между лихвите у нас и в държавите от ЕС е 2 пъти в полза на европейските
ПРИЧИНА № 3: За много вложения с по-висока доходност се изисква определен размер на спестяванията.
Например - покупка на имот с инвестиционна цел. Така, докато притежател на влог с над 1 милион лева в него може да ги изтегли, за да направи подобна сделка, то собствениците на по-скромни суми оставят парите си при тази ниска доходност, докато покрият изискванията за размер.
Неслучайно БНБ отчита, че почти
3 пъти повече са сметките между 500 хил. и 1 милион лева
- са 3264, като броят им расте и те са със 146 повече. А най-бързо растат влоговете с между 200 и 500 хил. лв. - за година с 4662 и общият им брой е 22 874. Вероятно е част от тези сметки да останат в банката само докато се натрупа необходимата сума за друго вложение, т.е. да е налице отложена миграция.
Различни анализи и изследвания дават основание за подобно тълкуване. Българинът все по-често не харчи само за удоволствие, а търси доходност за парите си.
В края на миналата година например 4,5 млрд. лв. засече НАП като обороти на търговците през празничния декември. Половината от тях обаче -
2,3 млрд. лв. не похарчени по молове, а са вече в банките
- като депозити или на имотния пазар. Според брокери всяка втора сделка, особено в големите градове, става със спестени пари, а не с банков заем.
ПРИЧИНА № 4: все повече българи се настроени предприемачески, тъй като се нормализира икономическата и финансовата ситуация, усещат се положителни нагласи.
ПРИЧИНА № 5: не се очаква вече повишаване на ниските лихви по кредити и при депозити, което също е причина за миграцията от банките. Това прави спестителите по недоволни от ниската доходност, а получателите на кредити по-спокойни за ипотеките. В комбинация с високите такси на банките, това подтиква инвестиционната активност на хората с излишни пари. Но връзката им с банката остава, за да теглят заем при необходимост от допълнителни средства. Има и такива, които заради високите такси просто събират ресурса си в една сметка, а не в няколко, за да не плащат излишни пари.
Точно с уедряване на сметки, за да се прави икономия от таксите, някои обясняват засиления ръст при влоговете в диапазона от 200 хил. до 1 милион лева.
Изключение от ниските лихви засега остават големите сметки, които получават по-добри оферти от почти нулевата доходност, но само ако стоят замразени в банката поне 2,5 години.
Според анализ на финансиста Момчил Андреев големите депозити предлежат на 11-12 000 спестители, които инвестират в имоти, акции, ценни книжа, злато, земя. (Виж по-долу.)
Те няма как да предпочитат вариант с толкова дълго замразяване на парите си. Освен това всяка от тези алтернативни възможности и днес предлага по-висока доходност за парите им, а прогнозите са, че ножицата ще се разтваря. Блокирането на пари обаче за определен период за по-високата доходност, се оказва пречка за търсене на по-висока доходност другаде, което води до закриване на сметки.
Банките у нас наистина са притиснати от свръхликвидност. От една страна, хората увеличават спестяванията си, но от друга, лихвите по кредитите остават трайно под 3%. Маржът за банките, т.е. ножицата между приходи и разходи от лихви, вече е под 3%, а в Западна Европа този марж дори е 2%.
БНБ налага отрицателна лихва от 0,7% върху свръхрезервите на банките и те доскоро прехвърляха на клиентите този разход под формата на такса за съхранение на големите спестявания над 400 000 лв. Очакванията да се върне тази практика също могат да доведат до известен отлив от банките, започващ от големите депозити. Освен това
по-заможните разделят спестяванията на краткосрочни
и дългосрочни Краткосрочните са нещо като авариен фонд, който държат в банка, тъй като е бързоликвиден и може да се изтегли за дни. Някои от закритите сметки са такива.
Докато инвестирането в имот, макар да носи доходност над 4,5%, може да мине през период на охлаждане, т.е. намаляване на доходността, а срокът за продажба е над 6 месеца, т.е. това не е бързоликвидно вложение.
Според финансисти за средносрочни и дългосрочни цели банките предлагат т.нар. структурирани депозити, за да се защитят точно от миграцията на пари. При тях част от парите остават на депозит до 12 месеца, а друга - се инвестират от самата банка или инвестиционен посредник към нея, например в държавни ценни книжа, от които годишната доходност е 1-2%, или в корпоративни облигации с около 3-4% годишна доходност.
Ценното при този тип спестявания е, че ако пазарът тръгне надолу, банките защитават главницата. Т.е. човек, ако е инвестирал 1000 лв., ще изкара не по-малко от 1000 лв. Ако инвестицията е на печалба, клиентът не получава цялата доходност, а само част от нея, защото банката му гарантира главницата.
В крайна сметка доходността от структуриран депозит е 0,1- 0,15% годишно, но очакванията са тя да расте.
Извън банковите продукти за хора със спестявания с хоризонт над 5-7 години се предлага опцията на взаимните фондове. Те продават на клиентите кошница от акции, облигации, ДЦК и други финансови инструменти.
Милен Велчев, финансист, бивш финансов министър: Все повече българи осъзнават, че лихвите в Европа са по-ниски
Нормално е хора с повече пари да търсят по-висока доходност от лихвите по влогове.
Хората с милионни сметки не се интересуват от таксите финансово, макар все пак да са дразнещи. Нещо повече - добре е да имат повече сметки, и то в различни банки, защото, ако например се случи нещо с онлайн банкирането на едната, е добре да имаш резервен вариант.
Ниските лихви определено са причина за това- все повече хора осъзнават, че лихвите у нас – и по кредити, и по депозити, са много по-ниски в сравнение с държави от Европа. И естествено, търсят алтернативи - не непременно в депозити, купуват се ДЦК, откриват се акции, държат пари в Revolut например, където има доходност от 3%.
Хората с финансови възможности и излишни пари все повече се информират за алтернативна доходност за своите спестявания. Част от тях вероятно отиват към имотния пазар, който продължава да носи доходност. Все още не мисля, че това е трайна тенденция.
Момчил Андреев, финансист: Притежателите на големи депозити инвестират не в тях, а в акции, облигации, имоти
Българинът е разумно консервативен. Депозитната база на българските банки далеч не е толкова голяма и стабилна и не, съвсем не се къпем в море от мързеливи свободни пари.
Статистиката на БНБ за депозитите на домакинства за 2023 г. казва, че близо 2/3 от средствата в банките са “на виждане”, тоест могат да бъдат изтеглени във всеки момент, а средният им размер е около 6000 лв. на сметка. Броят на вложителите е по-малък от броя на депозитите, защото много хора имат сметки в повече от една банка, но и 12 000 лв. на човек да са, това са бели пари за черни дни, които покриват разходите за живот за няколко месеца плюс резерв за непредвидени случаи.
При депозитите над 200 000 лева, които не са покрити от Фонда за гарантиране на влоговете, имаме 11 млрд. лева, разпределени в 23 000 броя депозити. За България това не е никак много. Не мислете, че тези хора инвестират основно в депозити - те имат бизнеси, недвижимости и пари във фондове, акции и облигации в страната и чужбина. Депозитите всъщност са малка част от активите им.
Заб.Прогнозата на финансиста е направена в края на миналата година.