В 1300 страници Венцеслав Караджов пише защо не е екзекуторът на родителите си, но съседка, СРС-та и патроните го заковават след 8 г. дела
- Като бивш полицай добре е знаел как да заличи следите, заключава ВКС
- Оръжието, с което са застреляни Божура и Цветан, не е открито и досега
“Роден син не може да убие с такава жестокост майка си и баща си. Това е екзекуция!”
Думите са на прокурор Стефани Черешарова, когато на 28 септември 2018 г. тя пледира пред Окръжния съд в Пловдив за доживотен затвор на Венцеслав Караджов.
Той е единствен син на Цветан и Божура Караджови, чиито тела бяха открити окървавени в жилището им на 17 май 2016 г. Намира ги 79-годишната им тогава съседка Анка Петкова. Преди това съпрузите споделили с нея, че синът им, който по това време е в Икономическа полиция, ще ги ликвидира. Отношенията им се изострили, след като те спечелили дело срещу него за имота, където живеят. Венцеслав, макар и единствен наследник, настоявал да му го припишат.
“Припаднах от гледката. Получих шок. Едва се обадих на тел. 112. От ужас забравих имената на Божурка и Цветан”, разказва с треперещ глас пред съда през 2018 г. Петкова.
Тя живеела точно срещу Караджови и непрекъснато им помагала.
“Той ще ни убие”, казала дни по-рано майката
на Караджов пред съседката. А Анка я апострофирала: “Какви ги говориш? Венци ви е син!”.
“Ще видиш, че така ще стане. Ако не той, ще плати на някого”, отчаяна била 69-годишната Божура. На следващия ден Петкова срещнала бащата на полицая. По думите ѝ той също не изглеждал добре. Попитала го какво има, а той я помолил да отиде у тях на ранчото да си поговорят.
Според съседката Божурка и Цветан живеели в една стаичка като животни. “Там, където обитаваха, нямаше ток 8 месеца заради неплатена сметка от 1000 лева. Наложи се да изтеглят заем, за да я погасят. Нямаха дърва. Отопляваха се на печка с твърдо гориво, като ходеха да събират клечки. Нямаха пари, бяха в лоши отношения със сина им, който живееше в къщата до тяхната пристройка”, описа Анка Петкова.
Тя се разтрепери, когато я накараха отново да разкаже какво е видяла на 17 май. “Предния ден звънях упорито да ги търся. Не се обаждаха. На следващия продължих. Около 16 ч влязох откъм ранчото. Вратичката беше отворена, а вечер винаги я заключваха. Казах си: “Тук е станало нещо”. Надникнах в стаичката.
Божурка лежеше окървавена на леглото, а Цветан - проснат между масата и стола
Стана ми лошо. Оттогава не съм добре и все съм по болници”, каза Петкова. Именно в неделя, на 15 май 2016 г., двамата родители са били разстреляни. Два дни по-късно намират телата им. Синът им Венцеслав беше задържан още същата вечер.
От този момент до ден днешен той отрича да е стрелял по родителите си. Признава, че е бил в крайно лоши отношения с тях, защото отказвали да му прехвърлят семейния имот на ул. “София”, че са имали чести скандали, записвани от него на видео и трупани в папка “Гадовете” на компютъра му, че ги е съдил за къщата и е загубил, но повтаря, че е невинен за смъртта им. Като бивш полицай той написа на ръка 1300 страници мотиви защо не е виновен и многократно изтъкваше, че няма никакви преки доказателства - липсват уличаващи го записи от камерите, пистолетът не е намерен, няма свидетели.
И все пак още през 2018 г. Окръжният съд в Пловдив прие, че вечерта на 15 май 2016 г. Караджов се е промъкнал до постройката в общия имот, където живеели родителите му (на терена има и хубава къща, обитавана от него, жена му и сина му - б.а.)
Стрелял е първо през прозореца, после влязъл вътре и ги довършил
Изстреляните куршуми са общо 8, последните - от упор. Присъдата беше доживотен затвор.
Последваха жалби на всички инстанции и процесът продължи още 6 години. Делото мина 3 пъти през Апелативния съд в Пловдив и 3 пъти през ВКС до окончателното решение от 16 май 2024 г.
Първите 2 произнасяния на върховните съдии са давали надежда на Караджов, че ще се измъкне, защото те връщаха случая за ново разглеждане с аргумента, че по фактическата обстановка има много неясноти и дори не е напълно уточнена датата на смъртта. В началото на разследването тъщата на Караджов Мария Рекина беше обяснила, че вечерта на 15 май 2016 г. той е излизал от дома им, после се отрече от тези показания и заяви, че ги е направила под натиск.
Последният състав на ВКС обаче намира за безспорно установено, че родителите са убити именно вечерта на 15 май преди 8 г.
“Данни за времето на извършване на деянието се извеждат от заключенията на съдебномедицинската експертиза, според които към момента на извършване на аутопсията (на 18 май 2016 г.) послесмъртните изменения на труповете на жертвите Божура Караджова и Цветан Караджов отговарят на смърт, настъпила от около второ към трето денонощие, т. е. към 15 май 2016 г.”, е записано в съдебното решение.
Към същия извод сочат и съпоставките с последните телефонни разговори на майката и бащата и кога са престанали да вдигат телефоните си, което станало повод съседката Анка Петкова да отиде до дома им. ВКС намира за достоверни показанията на тъщата, защото не беше доказано да е притискана от разследващите.
След задържането на Караджов много разговори на близките му са записвани със СРС-та и част от тях заковават вината му. На 25 май е проведен следният диалог между съпругата на Каражов Каля и майка ѝ Мария Рекина:
Рекина: Венци се е прибрал след теб. Ако искаш, ми се сърди. Това е. Бях на ръба на изтощението. На ръба на припадъка. На ръба на кризата. Аз казах, че е излязъл в 19,30 ч и че в 22 ч е бил в хола.
Каля: Ти направо ни закопа. Това искаха и това постигнаха. Трябваше да мълчиш.
На следващия ден Каля, която отрича за излизането на мъжа си пред полицаите, казва на майка си: Аз си държа на това, което съм казала. Каквото и да ми струва. Не мога да си позволя да кажа това, което искат, и той да отиде до живот. По-добре и аз да отида за лъжесвидетелстване.
Друг аргумент за вината на Караджов са патроните, намерени на местопрестъплението. Те са произведени в “Арсенал” - Казанлък, през 1983, 1984 и 1986 г., никога не са продавани в магазинната мрежа, но са използвани за учебни стрелби в МВР, където нямало строга отчетност. Тоест полицаят е имал начин да се снабди именно с тези боеприпаси.
За да произнесе неподлежащата на повече обжалване доживотна присъда, ВКС отчита, че като бивш полицай Караджов добре е знаел как да заличи следите. И нарича убийството екзекуция.
Извършеното деяние е и най-морално укоримата човешка проява - убийство на родителите, хората, които са създали и отгледали подсъдимия, осигурили са му възможност за получаване на образование, помогнали са му да си създаде удобно и просторно жилище за собственото си семейство, пренебрегнали са своите нужди пред неговите, примирили се да живеят в мизерни условия, което се е оказало недостатъчно за техния син. Особената тежест на конкретното деяние е обусловена и от подбудите и мотивите на подсъдимия за неговото извършване - изцяло финансови, свързани с
желанието му да придобие единствения имот, който родителите му са притежавали,
като стане негов едноличен собственик. Цялостното му поведение, предхождащо извършването на убийството - многобройните разправии с родителите си, тенденциозното записване на предизвикани от него скандали с тях, заплахите с убийство, физическото насилие и обиди спрямо пострадалите, го определя като човек, в чието битие водещи са материалните интереси и за когото са допустими всякакви методи и средства за постигане на целите, без да се интересува дали действията му засягат и носят страдания на други лица, включително и на най-близките му, пишат върховните магистрати.
Венцеслав Караджов изкара близо 7 години в затвора и беше пуснат под домашен арест през февруари м. г. Съпругата му Каля, която го бранеше дълго време, накрая не e издържала и се развежда с него.