Работите, за да живеете, или живеете, за да работите
Това е философски въпрос и често няма много общо с парите. Всъщност става дума за вътрешните ви ценности
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
По празниците спряхте за малко, починахте си. Усетихте пропастта между непрекъснатото препускане по служебни задачи и бавния безгрижен живот. Замислихте се по философския въпрос какво правите със себе си: работите, за да живеете, или живеете, за да работите. И ето, вече минаха кажи-речи две седмици от празниците, а той продължава да се връща в главата ви.
Този въпрос идва при доста хора, като си проветрят главата по време на отпуска или по-дълги празници. Фактът, че се го задавате, означава, че не сте постигнали баланс между работата и насладата от живота. И само на първо четене той има общо с парите и външните обстоятелства, в които сте поставени. Всъщност става дума за вътрешните ви ценности.
Кога
Някои специалисти по личностно и кариерно развитие твърдят, че балансът между работа и личен живот не е нещо, което можете да фиксирате веднъж завинаги. Има моменти, в които работата е на преден план, и други, в които семейството и удоволствията са на първо място.
Но става дума за моменти. Проблемът е, че сравнително рано при започване на кариерата си генерално трябва да изберете как да постигате равновесие между работата и забавлението. Или да имате стратегия за сравнително дълъг период.
Например, че 10 години усилено ще правите кариера, а след това ще имате деца и ще забавите темпото, докато поотраснат. (Е, грижите за наследниците и семейството не са точно наслада, но са личен живот, времето за който също трябва да бъде калкулирано. Много често тъкмо това допълнение към служебната работа предизвиква усещане за пренатоварване с ангажименти, от които не можете дъх да си поемете и сте нещастни.) Или пък че ще работите по 12 часа на ден до 50, за да си създадете бизнес и да натрупате пари, а после ще живеете от дивиденти и ренти, поставяйки на първо място удоволствията си.
Да постигнете равновесие между работата и насладата е нещо, което е във ваша власт, казва консултантът по управление Стив Тобак. Според него има три фактора, които непременно трябва да отчетете.
Защо
Ако работите твърде много и жертвате целия си личен живот, ще бъдете нещастни. Ако се забавлявате твърде много и не печелите достатъчно пари, пак ще бъдете нещастни.
Това са двете крайности. Някъде между тях се намира точката, където работите сериозно, печелите пари, но не забравяте удоволствията. Тази идеална точка е различна за всеки, но тя съществува, уверява Тобак.
За да я намерите, трябва да сте наясно първо с целите си.
Искате кариера и същевременно живот, в който ви остава време да обърнете внимание на себе си и на семейството си. Това е разумен баланс, който може да се изрази с изречението "работите, за да живеете".
Искате да направите исторически бизнес удар, да стигнете до върховете в своята професия, да натрупате богатство и власт. Ами ще трябва да жертвате доста, за да го постигнете. Особено в началото ще се налага да живеете, в смисъл - да се храните и да дишате, главно за да работите.
Може да искате да се наслаждавате на живота и да работите само толкова, колкото да си осигурявате пари точно за тази цел. Тогава вероятно няма да паркирате ферари пред имението си, но пак ще се чувствате щастливи.
Четвъртият вариант - изобщо не работите, но имате достатъчно пари, за да разполагате с пълния набор от удоволствия, на практика не съществува. И да сте богати наследници, ще трябва да се грижите за парите си. Управлението на капитали е тежка работа в днешно време. Класическият образ на жена, хванала състоятелен мъж или любовник, на която не се налага да работи, също е измама. О, тя непрекъснато полага усилен труд, но той просто е по-различен от масовия.
Да го кажем по този начин: животът е въпрос на избор и на компромиси, обяснява Стив Тобак.
Колко
За да намерите идеалната точка на баланс, трябва да решите колко сте готови да работите, за да постигнете целите си, и колко от удоволствията сте готови да жертвате.
Ако целите ви са агресивни, ще трябва да работите като роби и да си наложите желязна дисциплина, за да ги постигнете. Точно в този аспект на баланса между работа и забавление повечето хора се провалят.
Целите нямат значение, ако не сте готови да се борите и да принасяте жертви за тях. Те ви правят нещастни. Имате пари за околосветско пътешествие, но нямате време и за 30 минути разходка в парка. Може би вашата идеална точка е да работите само 8 часа за сравнително ниска заплата, после да се изключите от всякакви делови ангажименти и да мислите единствено какво да сготвите на семейството си.
Какво
Естествено, един от факторите на баланса е да обичате работата си. Каквито и да са целите ви, ако не се трудите с удоволствие, тя е мъчение. Дори два часа на ден да правите нещо, което мразите, ще ви кара да усещате живота си скапан. Много или малко работа, тя все е важна част от вас и ви определя като личности.
Затова специалистите съветват никога да не пренебрегвате въпроса дали не чувствате дисхармония в живота си, защото сте си сбъркали професията или пък не сте на мястото, където получавате удовлетворение. Често това са причините на човек да му се струва, че работата му тежи.
Когато си дадете сметка за тях и направите нужни промени, може би отговорът на онзи философски въпрос: работите, за да живеете, или живеете, за да работите, ще се промени, а с него и целите ви.
Как
Всъщност много важно е как ще си зададете въпроса. Забележете, че тук не става дума за кризисната ситуация, при която на човек му се налага да работи безкрайно количество часове, за да изкарва пари за оцеляване - своето и на семейството си.
Не става дума и за работохолизъм, при който човек до такава степен е увлечен, че не се сеща да почива или смята свободното време за загубено.
Това също са крайни състояния, но от друг вид, които по различни причини могат да продължават дълго. Те по принцип са опасни. Първото може да доведе до изтощение и отчаяние, второто - до т.нар. прегаряне.
В случая става дума наистина за по-скоро философски въпрос - за начина на живот и за съотношенията в него, за избор, който ще ви направи щастливи.
Напълно възможно е да се чувствате така, ако работите 10 часа всеки ден и ви остават само 2 часа за забавления. Вероятно е и с малко работа за малко пари, но с много свободно време за семейството и за нещата, които обичате, пак да имате усещане, че живеете пълноценно.
Търсенето на житейски баланс е нещо изключително субективно. То прилича на търсенето на филм, който да харесва лично на нас. Няма как да разберете какво е мнението ви, докато не го гледате. Но вместо да чакате до края на живота си, за да си изясните дали сте постигнали баланс между работа и наслада, обмислете факторите за идеална точка и съставете от тях комбинация, която ви прави щастливи, заключава Стив Тобак.
----- Важното е да не сте гузни -----
На баланса между работа и удоволствия в живота трябва да гледате като на свое право за свободен избор. Не бива да сте гузни, нито да допускате някой да ви обвинява, че предпочитате да работите по-малко и за по-ниска заплата, защото смятате за ценност свободното си време. Това е ваш личен въпрос, обмислили сте го, решили сте и сте си поставили съответните цели. (.)
Не е задължително всички амбиции да са свързани с работата. Може вашата да е да се посветите на любимия/любимата, на децата или на хобито си, защото така се чувствате щастливи и най-пълноценни.
Само че партньорът/партньорката ви също трябва да е наясно и да приеме личния ви избор. Големите катастрофи във връзките настъпват, когато двамата се разминават в очакванията си - един от друг или от общия си живот.
В "Точният човек" можете да прочетете още: