Как беше открита главата на Севт III
Мутри изпреварили полицията и искали да охраняват разкопките
Археологията е повече от наука, изучаваща човешката дейност в миналото. Тя е и романтична авантюра, приключение, пътуване във времето, както и естетическа наслада. Някои от нейните резултати са толкова зашеметяващи, че веднага се превръщат в безценно съкровище за целия свят - Помпей в Италия, теракотената армия в Китай, Розетският камък в Египет… Те променят не само представата за миналото, отварят ни очите за загинали цивилизации, но влияят и на настоящето, като карат милиони хора ежедневно да пропътуват огромни разстояния само за да ги зърнат отблизо.
България също притежава такова чудо - главата на тракийския владетел СевтІІІ. Ето как я описва в “Гардиън” журналистката Лора Къминг: “Със своите напрегнати намръщени и избухливи очи, това беше чудо на портретната скулптура: живо присъствие, запазено непокътнато през вековете. С несравнимо умение той можеше да бъде изваян и от ренесансов скулптор, но всъщност е създаден две хиляди години по-рано. В изкуството няма прогрес, както се казва, има само промяна.”
Откритието на този шедьовър е приключение, което трае цял живот за археолога Георги Китов. Често сравняват откривателя на маската и могилата Голямата Косматка с Индиана Джоунс. И макар че откритията му понякога не са толкова атрактивни и са от друго естество, и той подобно на героя от популярната холивудска сага е бил бунтар и е трябвало да мине през много изпитания, докато стигне до безценното съкровище.
След години на усилено копане най-после идва и историческият момент.
“Календарът сочеше 21 септември 2004 г. - пише д-р Китов в своята книга “Могили, храмове, гробници – записки на един могилар” - Започнахме да дълбаем. Металотърсачът мълчеше. В един момент той се обади с едва доловимо писукане. Започна мъчително сваляне на камъни. Сигналът се усилваше до момент, в който стана оглушителен. Беше ясно, че има масивен предмет от цветен метал. Един камък на мястото на най-силния сигнал оставаше непоклатим и Джевад (член на експедицията – бел. ред.) се зае с него. Без успех. Той не помръдваше. В този миг изпод космите на четката се очертаха врязани линии. “Облият камък” беше глава от бронзова статуя на мъж.”
Главата е наистина уникална. Тя е почти в естествена големина с буйни, грижливо подредени коси, мустаци и брада, интелигентно, одухотворено, благородно изражение. Има индивидуални особености – орлов нос, допълнително монтирани в очните вдлъбнатини очи от стъклена паста и стрит алабастър. Личат дори бенка на лявата буза и белег от рана.
Окуражени, археолозите продължават разкопаването на могилата с удвоени усилия. Накрая стигат до входа на гробната камера, който е запечатан – сигурен знак, че тя е непокътната. Китов веднага сезира съответните институции, които трябва да вземат специални мерки за опазването на скритите съкровища. Но мълвата за откритието дори го изпреварва. Вероятно тя е причина за някои странни недоразумения, които съпътстват епохалното събитие.
“Бях на работа в София, когато ми се обадиха към 19 ч и ми казаха: тръгвай, никой не е виждал подобно нещо! - разказва емоционално пред сп. “Космос” Александър Китов, син на археолога. - Пристигнах с влака посред нощ към 3 ч., когато вече бяха открили гробницата. Преди това баща ми се обадил на шефа на полицията и на кмета в Казанлък и помолил за патрулка с четирима полицаи, защото са на прага на неограбена гробница. През това време, по неговия разказ, пристигат две лъскави коли, представят се за някаква охранителна фирма и казват: “Проф. Китов, ние ще ви охраняваме безплатно!”. Те идват два часа след като се разбира за новината. След това, малко като виц звучи, но е факт, той се свързва с шефа на полицията в Казанлък, а онзи не посмял да вземе решение и се обажда на областния началник на полицията в Стара Загора. Добре, но и той също не посмял да реагира и се обърнал към главния секретар на МВР - тогава Бойко Борисов, и му представя обстоятелствата как “мафията държи проф. Китов, който с екипа си влиза в неограбена гробница, в която се очаква да има съкровища”. Бойко Борисов веднага се разпорежда целият състав на полицията в Казанлък да тръгва веднага към мястото - дори и хората, които са в отпуска, както и целият състав на специалните части в Стара Загора до 30 минути да са на обекта.”
Откритието от 4 и 5 октомври 2004 г. е документирано и на камера. Пръв в запазената гробница влиза проф. Китов. “Лъчите на електрическото фенерче проникнаха далеч в саркофагоподобната камера и се отразиха в жълта окръжност върху източния край на ложето и хиляди искри по повърхността – пише ученият за този напрегнат момент. - Сътрудниците ми започнаха да ме убеждават, че отблясъците са от злато. Умерен песимист, аз се опитах да ги разубеждавам, като тайно се надявах те да излязат прави. Така и стана. Единствените думи, които успях да изрека от прага на камерата, бяха: “Злато, много злато!”. Безпрецедентните мерки за сигурност продължават и в дните след това.
В гробницата се намират наистина много ценни предмети, но едно от най-важните открития е, че Голямата Косматка е единственият идентифициран гроб на владетел, живял по нашите земи, за който можем със сигурност да кажем на кого е. Надпис на шлема, който се превежда от гръцки “На Севт”, както и един златен киликс , на който пише “На Севт ІІІ дарение” се набиват в очи още в началото. По-късно многобройни експертизи също показват, че вече с голяма увереност можем да твърдим, че е открит гробът на създателя на Севтополис.
Намирането на главата на тракийския владетел се явява венец на кариерата на проф. Китов, но то е предхождано от десетилетия къртовски труд. Разбира се, подобно на други знакови находки в световната история, и при тази има елемент на случайност. И то най-вече защото мястото се е смятало за безперспективно. Дори местните хора (могилата е в околностите на град Шипка) са били убедени, че ако е имало нещо ценно заровено там, то отдавна е било ограбено от иманяри.
Професорът е първопроходец у нас в областта на работата с машини за археологически цели. Нововъведението е революционно, тъй като с много точни измервания на пропорциите на тракийските могили то позволява тяхното по-бързо разкриване и по-късно е в основата и на големите постигнати успехи, но поне в началото мнозина се отнасят към него с неприкрита насмешка. А в наше време машини ползват вече всички, защото, ако намериш такава гробница като Голямата Косматка или тази в Старосел, на един археолог би му отнело около 5 - 6 години да копае на ръка.
Вероятно някой би си помислил, че след забележителните и ненадминати у нас открития, които е направил, проф. Китов вече е трябвало само да се наслаждава на плодовете на наистина световната слава, която е придобил. За съжаление, не се случва нищо подобно и дори за дълго не му разрешават да копае. А преди Голяма Косматка прокуратурата разследва разкопките.
На 14 септември 2008 г. към 20,30 часа проф. Георги Китов умира внезапно на 65-годишна възраст от сърдечна атака, докато е на поредното проучване в Старосел. При неговите темпове на работа можем само да гадаем какви още забележителни открития е могъл да направи. Между тях можеше да бъде и тялото, което е украсявала главата на СевтІІІ. Торсът според археолозите почти със сигурност е някъде в околността.