Психологът Моника Балаян: Реакциите срещу "Евровизия" и Немо са като от каменната ера
- Демонизирането на подобни музикални спектакли говори за общество, което лесно се манипулира
- В Русия в театъра на Роман Виктюк мъже играят женски роли, целуват се на сцената, някои от тях са известни гей двойки, всички смятат, че създателят е гений, а постановките - невероятни
- Защо не се скандализираме от киното и театъра - и там влизат в роли, а този конкурс винаги е бил многоцветен и дръзък
- Преди не са пускали цветнокожите в ресторанти, сега техни представители са световни звезди и печелят конкурси
- По този негативен начин обществата преодоляват нетърпимостта към различните, така е било с Инквизицията, с дискриминацията
- Заради този хейтърски "взрив" допускам, че и догодина подобен изпълнител ще спечели
- Г-жо Балаян, какво мислите за скандала, който се разгоря след финала на "Евровизия" и победата на Немо, който се определя като They, тоест полът му може да е всякакъв.
- Фактът, че възниква такава бурна реакция срещу победителя, показва, че от една страна, вървят промени в обществата и в някои има доста сериозно неприемане на малцинства. Нежелание светът да бъде подреден по определен начин в сравнение с това както някой си го представя. От друга, това е пълна липса на толерантност. Същевременно има и друга гледна точка – защо възниква скандал за визията и ориентацията на един човек, когато "Евровизия" е конкурс за музика. Това са много лични неща и е странно да се стига до подобно обсъждане.
- Някои казват, че е много досадно, натрапчиво, защото и миналата година победителят изглеждаше странно, тази година имаше мъже с корсети, жени с брада, полугол мъж с яйце под тениската.
- Повечето коментари показват, че авторите им не са свикнали с такава визия, но същевременно, ако гледат филми, ако са на театър и там има подобни персонажи, с дяволи, с голи, полуголи, това ще го приемат за нормално. Изведнъж с "Евровизия" става болезнено.
- Как си го обяснявате?
- За мен тази остра реакция е много странна. Това са изпълнители, които се превъплъщават в измислени герои и искат да правят някакво впечатление, искат да е многоцветно, ярко, "Евровизия" винаги е била такава – там е смело, открито, дръзко. Това привлича вниманието.
Тук има и друг нюанс. По принцип хората нямат нищо против децата им да гледат филми и анимации с лоши и добри герои, тогава защо театралниченето на участниците в "Евровизия" се приема толкова скандално? Това е реакция на външния вид, без да се обсъжда кой как пее, каква е музиката, повечето реагират повърхностно. Една напълно неестествена реакция, с която очевидно се търси повод да се плюе по ЕС преди европейските избори.
- След тези бурни реакции можете ли да прогнозирате каква ще е следващата "Евровизия"?
- Всичко това показва нетолерантност и неприемане на определени хора, които не пречат на никого, затова отсега мога да предположа, че ако тези реакции продължат, най-вероятно още няколко пъти подобни персонажи ще спечелят Евровизия.
- Защо?
- Заради "взрива", само по този начин подобни негативни реакции ще бъдат предотвратени. Ние не сме инквизиция, не можем да се разделяме по това как човек изглежда и ако не ни харесва, да го критикуваме при това грозно и с емоции. Мисля, че през XXI век разделенията по национален признак, по цвят на кожата, по пол отдавна трябва да са зад гърба ни. Това са навици, характерни за авторитарните общества, където всички трябва да са еднакви, да се обличат еднакво, да се държат по начин, който се очаква. Но всичко това не работи, защото дори в най-авторитарните режими ние знаем, че тези процеси протичат, но скрито, без демонстрации.
Да си спомним колко умни хора са били изгорени по време на Инквизицията само защото са изглеждали различно или защото са се отличавали от останалите.
- Факт е, че от най-дълбока древност е имало такива хора.
- ВЕлада, в Римската империя, във всички епохи. Ако искаме всички да са еднакви, светът няма да е същият. Всеки има право да е такъв, какъвто е, стига да не вреди и да не посяга на свободата на другите. Всяко друго обсъждане за външния вид е грубо навлизане в личното пространство и мисля, че не е коректно през този век.
Свободата ни е дадена от Бог, кои сме ние, че да критикуваме тази свобода? Или да се потиска всичко, което не съответства на очакванията на повечето хора? След като има силна реакция на ниво подсъзнание и няма приемане в определени страни, това означава, че там все още не е преодолян този праг на толерантност.
- Можем ли да извлечем някакъв плюс от скандалите, свързани с "Евровизия"?
- Тази натрупана негативна енергия, свързана с критикуване, осъждане, в известен смисъл е позитивна. Причината е, че тази реакция излиза и не се задържа в обществото. Затова смятам, че рано или късно това болезнено приемане на различните ще се преодолее. От една страна, всеки има право да каже какво мисли, но ако някой смята, че всички трябва да се държат като него, да мислят като него, то това са похвати, характерни за авторитарните общества и нямат нищо общо с демокрацията.
- Мнозина във фейсбук казват, че когато се натрапват прекалено често такъв тип хора на този конкурс, ще се получи обратна реакция – в смисъл всяко действие ще има равно по сила противодействие.
- В миналото не са позволявали на цветнокожите да влизат в определени ресторанти, в определени училища, имало е дискриминация. Сега някои от тях печелят конкурси, други са световни звезди и никой не си помисля и да каже, че са различни. Обществото преодоля нетърпимостта към тях. В крайна сметка всеки има право да се облича както реши, да се изявява свободно, без да бъде притискан затова, че се отличава, защото няма вина затова. Представете си, ако някой каже, че всички които не са българи, няма да влизат в определени заведения. Това действително са реакции от каменния век.
Същото е, когато някои пушачи искат и другите да пушат, и обратното – постоянно вървят спорове, защото всеки иска останалите да са като него. Или приемаш, че другите имат право да избират, или оставаме в неолита. Това е тяхно свещено право, защото им е даден живот, както и на теб, те също като теб искат признание, аплодисменти, да побеждават на конкурси, тогава кои сме ние, че да ги лишаваме от това право? Миналата година са спечелили, сега нямат право да спечелят? Що за логика? Те не пречат, не идват в дома ни, който не иска, да не ги гледа. Някой бил ли е заставен да стои пред телевизора и да гледа "Евровизия"? Но да се заклеймяват и оскърбяват хора за това, че се обличат в пола? Колко мъже в Шотландия го правят и тях какво да ги правим? Да ги бием, да ги критикуваме?
- Забелязвате ли някакъв елемент на комплексарщина в тези наситени с омраза скандали?
- Всичко това говори за болезнени комплекси и самоутвърждаване с хейт срещу другите.
Наскоро видях доста едър мъж с малко кученце, което куцаше. Човекът му викаше, раздразнен, че не може да ходи бързо, то сядаше, накрая човекът го върза и го удари, след което започна да го влачи. Показа, че е в ход правото на по-силния. Всеки път, когато човек влиза в ролята на по-силен, показвайки, че ще се държи, както той е решил, ако другият не съответства на очакванията му, значи ще има скандал или бой. Но защо да не приемем, че Немо също иска да бъде признат, харесван?
- Оставате ли с впечатление, че по този начин се атакува ЕС, който е изграден на базата на различността и толерантността?
- Сега е предизборен период, атакуват се устоите на Европейския съюз и най-добрият повод е "Евровизия". Уверявам ви, че дори да не бе спечелил Немо, а някой друг – пак щеше да има вой, пак щяха да се хванат за нещо друго. Важното е ние да не участваме.
Но тук има още един нюанс. В Русия има един много известен театър на Роман Виктюк. От създаването си той е истински хит, защото актьорите са мъже, които играят женски роли. Руснаците приемаха Виктюк като гений, като невероятен творец, обсипваха трупите и представленията му със суперлативи и аплодисменти. Забележете, този театър не е в ЕС, а в Русия. Там всички знаят, че постановките се играят от хомосексуални, от бисексуални, те се целуват на сцената, известно е, че сред актьорите има много гей-двойки, но въпреки това те са обичани и са на върха на славата. Затова питам – защо тези представления се приемат за виртуозни, когато са в театър, още повече в Русия, а за "Евровизия" това е недопустимо?
- Каква би могла да е оценката за общества с прекалено остри и осъждащи реакции?
- Демонизирането на театрални представления, каквито бяха изпълненията на "Евровизия", говори за общества, които са лесни за манипулиране.