Мръсните трикове за влияние и как да устоите, за да не саботирате успеха си
Някои може да идват от зъл колега, но най-опасният е в природата ви - да се поддавате на общественото мнение
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Шефът възлага да свършите нещо много спешно, което изисква максимално да се съсредоточите. Колежката от съседното бюро точно в този момент подхваща на висок глас разговор по телефона. По работа е, но може да го отложи, за да не шуми и да ви пречи. Има вариант да е несъобразителна. Но твърде вероятно е и съзнателно да иска да ви разсейва, за да не изпълните задачата.
Мръсните психологически трикове в офиса не са рядкост, било като част от арсенала за конкурентна борба, било поради злоба, било за да ви подведат с някоя мърляво свършена работа или да ви присъединят към отговорността за нея.
Един от често използваните трикове е въздействието чрез стрес. Шумният разговор на колежката няма как да пропуснете, но и по-незабележими обстоятелства може да имат за цел да ви влияят негативно. Например настроената на много горещо или на много хладно климатична система в офиса точно когато главата ви пуши от работа. Или уханията на кафе откъм бюрото на въпросната колежка. Това ви напряга, причинява ви дискомфорт и не можете да се концентрирате. Не сте излишно подозрителни, щом се случва все в сюблимни за вас моменти. Имайте едно наум за онзи, който ви го причинява.
Изпитан номер някой да ви предразположи и да получи от вас онова, което иска, е често да повтаря името ви. На подсъзнателно равнище малкото име е основен компонент на човешката идентичност. То ви кара да сте много по-благоразположени към онзи, който го изрича. Внимавайте, когато колегата Георгиев във всяко изречение вмъква името ви, особено пък умалително. Вероятно иска да му направите услуга или да се съгласите с нещо, което иначе бихте отказали. Ще научите в следващото изречение, което ще започва с вашето име.
По същия начин действа ласкателството, макар че то е по-лесно за разпознаване като трик. Но не и огледалното поведение - копирането на вашите жестове и мимики. Това неволно ви кара да съдействате, без много да му мислите. Като ви подражават, се чувствате по-стойностни, обясняват специалистите по поведенческа психология.
В този ред е и кимането с глава. () Смята се, когато хората кимат, показват, че са склонни да го приемат. Но това невинаги е несъзнателно. Някой може нарочно да ви подведе, че е съгласен с вас и ще ви подкрепи пред шефа. А после да постъпи по съвсем различен начин.
Гадна психо уловка е т.нар. обратна препоръка. Мария от счетовоството ви носи документ за подпис. "Прочети го внимателно да не съм сбъркала нещо", казва тя. Ако не ви е железен принцип да четете грижливо всичко, което подписвате, след тези думи ще се доверите на Марчето и ще прегледате отгоре-отгоре документа. Тя е заслужила доверието ви със самото си допускане, че може да е сбъркала нещо. Обикновено такива хора сами са се проверили за грешки няколко пъти. Грешки правят най-често тези, които се смятат за безгрешни. Но всъщност с репликата си Марчето ви подтиква към загуба на контрол.
Разсейване чрез илюзия за избор е интересна хватка за влияние. Въпросната счетоводителка ви пита "На хартия ли искаш да ти донеса отчета, или да ти го пратя на мейла и да ми го потвърдиш". Създава впечатление, че проявява интерес и уважение към нуждите, предпочитанията, удобството ви. Предлага ви илюзията, че имате право на избор и вие ставате по-благонамерени към това, което ви носи или праща.
Многократно описван от психолозите е ефектът от използването на притеснението. Колежката Петрова ви моли за нещо, което няма как да приемете - примерно да й дадете 1000 лева заем веднага. Следва истинската й цел - да съобщите на шефа за неуспех на екипа. Понеже ви е неудобно, че сте й отказали, се чувствате задължени да откликнете. Поемате ролята на лошия вестоносец и понасяте началническия гняв.
Това са мръсни номера за психологическо въздействие, които може да ви правят колеги. Но някои сами си погаждате, като се поддавате на влияние.
Няма съмнение, че хората се заразяват един от друг. Елементарен експеримент със зрителни възприятия показва как се случва. В групата са шестима. Всеки трябва да сравнява една 30-сантиметрова линия с други по дължина. В първите три кръга всеки казва на глас линия А по-дълга или по-къса е от линия Б. В четвъртия кръг 30-сантиметрова линия е очевидно по-къса от 60-сантиметрова. Но всеки от петимата заявява, че е по-дълга. Шестият казва същото, макар че твърдението противоречи на онова, което вижда с очите си. Той се поддава на масовото мнение, противопоставяйки се на собствените си сетива. (.)
Хората обичат да се приспособяват към околните, да се подчиняват на натиска от външното влияние, за да са част от групата, тя да не ги отхвърли като различни. В серия опити социалният психолог Соломон Аш е установил, че участниците рядко грешат, когато правят своята преценка, без да са чули преценката на другите. Но когато другите дават грешен отговор, над една трета се поддават и също грешат.
Според американски изследователи резултатът може да е и далеч по-лош от една трета. Специалисти по поведенческа икономика проф. Ричард Талер и Кас Сънстейн посочват, че в Калифорния потреблението на ток намаляло не когато щатските власти агитирали хора с аргумента колко пари ще спесят от сметките си, а когато започнали да казват, че съседите им взимат мерки да спестяват енергия.
Това влияние от другите е мръсен трик на човешката природа, защото може да не води до правилно решение. Опасно е да се поддавате на "общественото мнение" в офиса. Не е задължително петимата в екипа да са прави в онова, което искат да предприемете, за да изпълните задачата. Често мнозинството не е обективно, а всеки в него се поддава на лични пристрастия и интереси - например да претупате проекта, за да не работите през уикенда.
По тази причина не се страхувайте да си кажете мнението, дори то да не съвпада с колективното. Когато разумът ви диктува друго, опитайте да не се поддавате на мръсни трикове, дори и да идват от човешката ви природа.
--- И фалшивите новини в офиса манипулират ---
Темата за фалшивите новини в медиите и в социалните мрежи е толкова обсъждана, че сигурно ви е писнала. Най-интересното в нея е, че въпросните фейкове съществуват, защото има кой да им вярва. А защо има вече е нещо с практическо значение, което може да ви свърши работа в офиса, като си направите правилни изводи и не им се поддавате.
Фактите за размисъл са от изследване на трима учени от Масачузетския технологичен институт. Те анализирали 126 000 истории, достигнали до 3 милиона души в социалните мрежи. Установили, че лъжите се разпространяват много по-бързо и много по-широко от истините. Истините стигали до около 1000 души, фалшивите - до над 100 000. Потребителите споделяли лъжите със 70% повече отколкото истините.
Изглежда социалните мрежи са пълни с глупаци. Но проблемът наистина е голям и навлича още по-големи проблеми - например влиянието на дребни по същество групи като антиваксърите се засилва до риск да се предизвикат епидемии като тези от коклюш или морбили. По тази причина сериозни учени неуморно анализират защо фалшивите новини са толкова вкусни и за поглъщане, и за споделяне.
Чрез анализ на съдържанието на постовете изследователите от МИТ установили, че лъжите изглеждат по-интересни от истините. Освен това по-лесно предизвикват емоционална реакция.
"Човешкото внимание се привлича от новото. Човек препраща, защото смята, че ще повиши социалния си статус сред приятелите, като демонстрира, че е на гребена на вълната или има достъп до уникална "вътрешна информация", казва водещият автор на изследването проф. Синан Арал.
"Уви, десетилетията на психологически проучвания показват, че хората не сме добри в преценяването на информацията. Не обичаме да се замисляме задълбочено, минаваме направо към заключенията и се влияем от странични фактори, като, да речем, колко лесно е да разберем дадено твърдение, колко популярно е то и дали подкрепя предразсъдъците ни", коментира психологът д-р Кристиан Джаред.
Приблизително същите механизми като във виртуалните социални мрежи работят и в реалните - колективите са социални мрежи на живо. Истинският факт за състоянието на фирмата, в която работите, няма да ви впечатли толкова, колкото лъжата. Тя може да е напълно измислена или да тръгва от факт, който е преиначен и доукрасен. При всички положения обаче ще сгрешите, ако повярвате и се оставите неистина да диктува поведението ви или пък я размножавате, като я споделяте.
Напълно вероятно е лъжата да е мръсен трик - колега цели да ви подведе и изложи. Но дори той да не е злонамерен, а да се прави на интересен с "вътрешна информация", или да е просто глупав, за да вярва в лъжи, вие заприличвате на него, като се "връзвате".
Лековерието, липсата на задълбочено и критично мислене са качества, които ще ви представят лошо пред шефа и колегите. Така че много внимавайте с фалшивите новини в офиса. Лично за вас те са далеч по-опасни от онези в социалните мрежи.
В "Точният човек" можете да прочетете още: