Дарин Димитров: Икономиката на Търговище е на ниво, време е и за индустриален парк
- Запазихме предприемаческия дух на нашия град през годините
- Изпълняваме 5 проекта с пари от държавния бюджет, не бяхме лакоми със заявките
- Голямата ни болка е магистрала "Хемус", която пак е доникъде
- Общините се подготвяме за интегрираните териториални инвестиции, но държавата няма готовност - тя нищо не е направила за новия програмен период на ЕС
- Г-н Димитров, навършват се 90 години, откакто вашият град носи името Търговище. Успява ли да го защити във времето?
- През 1934 г. правителството на Кимон Георгиев преименува тогавашния град Ески Джумая (Стар петъчен пазар) в Търговище. Но запазва духа и смисъла на това име. И никак не е случайно, че тази година през май провеждаме своя традиционен панаир за 245-и път. Панаирът продължава една седмица. В него искат да участват все повече фирми от региона - всяка със своето производство и със своята история.
Средищен център сме на търговията и доказателство за това е и големият пазар,
който става всеки петък в града ни. Това е и една от причините да искаме да реновираме зоната на общинските пазари. В проектите, за които общината ще вземе пари от държавния бюджет, сме включили и ремонта на този пазар. Ще го покрием, без да го затваряме изцяло, ще сложим нови маси за търговците.
Има теория, че човек е по-здрав, ако консумира храна, произведена в района, където живее. Затова искаме да създадем по-добри условия както за местните производители на зеленчуци например, така и за техните клиенти. А и народопсихологията на нашенеца е такава - обича да ходи на пазар.
Аз лично, освен като търговско средище, виждам един от вариантите за бъдещото развитие на града ни като логистичен център.
- За какви други обекти ще похарчите пари от държавния бюджет тази година по линията на националната инвестиционна програма за капиталови разходи на общините?
- Не бяхме лакоми, кандидатствахме с 5 проекта, които бяха одобрени. Освен на пазара предстои ремонт и на сградата на някогашната Земеделска банка. Това е култова за града ни сграда от началото на миналия век.
Запазени са снимки, на които тя стои гордо, а всичко наоколо е потънало в кал.
В годините сградата е била също ритуална зала, пионерски дом. Надявам се отпуснатите за нея над 4 млн. лева да стигнат, за да я превърнем отново в място за весели ритуали с изложбена зала, за изява на местните художници, за приеми.
Вече имаме разрешение за строеж и сме във фаза обществена поръчка за изпълнител, която беше обявена миналата седмица. В годините сме мислели да направим този ремонт с пари от Европа, но изискванията за европейските проекти са специфични.
Там искат да се прави изолация с цел пълна енергийна ефективност, но тази сграда е такава, че не можем да я облепим със стиропор отвън и да направим същите орнаменти като автентичните.
Понякога европейските проекти малко се разминават с реалността, затова трябваше да изчакаме. Наред с това
предстои основен ремонт на спортната зала. Все повече хора - най-вече деца, искат да спортуват,
а досега на залата са правени само частични ремонти. Другият важен обект е водопроводът на Овчарово. Това село е в планината, но хората нямат вода.
Тук ще изградим около 750 м водопровод при тежки условия и голям наклон. Вече има спечелила фирма и надзор, работата започва всеки момент.
Петият ни обект тук е депото за битови отпадъци в село Пайдушко. Там работим от две години по втората клетка, но за да я завършим, получаваме дофинансиране от 3,5 млн. лева. Ще получим и 4 млн. за рекултивацията на първата клетка от депото.
Проектът е по Оперативна програма "Околна среда 2021-2027 г.", много сериозен, там ще засадим и дървета.
Друг проект, който общината ще дофинансира, е ремонтът на Художествената галерия "Никола Маринов". Целият струва над 4 млн., ние доплащаме 300 хил. лева. Сградата е уникална, залите са високи по 8 метра, но е много трудно с отоплението им.
Това вече е проект от Плана за възстановяване и устойчивост. В момента с държавни пари тече ремонт на покрива на театъра, който също е държавен, но се надявам след това да успеят да ремонтират и цялата сграда.
В този план общината е заложила още ремонт на 3 училища, както и на старата сграда на детска градина "Осми март", която и аз самият съм посещавал като дете.
- Може ли да обобщим, че 2024 г. е годината на проектите в общината ви?
- Проекти имаме, но притеснителното е как ще се справим с всички тях - нямаме работна ръка, няма ги и парите от Европа в държавата. Дано все пак имаме финансиране на проектите, защото иначе цялата тази енергия ще бъде нахалост.
Ще дам пример с интегрираните териториални инвестиции, които са по новия програмен период за 2021-2027 г. Там също имаме идеи, всички общини работят по един или по друг начин.
Ние се интегрираме с Добрич и с Шумен. С Шумен сме изготвили проект за екосъобразна мобилност - те си купуват електробуси, ние ще изградим велоалея от "Старият бряст" до местността Първи долап по пътя за Омуртаг, тъй като много хора вече карат колелета.
Общините се подготвяме за интегрираните териториални инвестиции, но държавата няма готовност. Тя нищо не е направила за новия програмен период на ЕС.
Не може да се справи с Плана за възстановяване и устойчивост. Още не са приети законите, не са преведени парите, не знаем какво ще стане с тези средства и с това, което сме предвидили.
Всеки град има план за интегрирано развитие, като ние си го актуализирахме. Дори имаме одобрени идейни проекти. Например искаме да реновираме цялата спортна инфраструктура - стадион "Неделчо Камов", работническия спортен комплекс в другия край на града, след това и част от района на пазара.
Но тъй като сме започнали с проектите, нека кажа, че
имаме спечелени 16 жилищни блока за саниране
Участвахме общо с 67 блока, другите останаха резерва, но имаме уверението на централната власт, че и те ще бъдат направени постепенно през годините.
В предната кампания по санирането направихме 17 блока, но тогава имаше недоверие към програмата, опасения, че хората може да загубят жилищата си или да им вдигнат данъците. Сега, като видяха на практика предимствата на санирането, много хора пожелаха да се включат.
- Търговище все още няма своя икономическа зона?
- В момента чакаме да ни одобрят проекта за нея, искаме да я създадем с европейски пари. Предвидили сме около 300 декара, основно на територията на някогашния акумулаторен завод "Енергия", в района на пречиствателната станция за отпадни води и на гарата.
Там е близо централният път, имаме енергомощности. Кандидатстваме за строителството на довеждаща и отвеждаща инфраструктура.
Големият ни проблем остава недовършената магистрала "Хемус". Има хора, които искат да инвестират при нас, но липсата на магистрала ги спира. Откъм Варна тя стигна до село Буховци, но в посока София нищо не е ясно.
Зная, че вървят отчуждителни процедури. Доколкото разбрах, проектът между Буховци и Разград е готов, но после към Попово не е направено. Затова и още в началото на мандата организирахме среща на кметове от Североизтока и заедно излязохме с декларация, че е много важно да се направи магистралата.
По този въпрос всички, независимо от политическите си различия, сме на едно мнение, всеки от нас иска градовете ни да се развиват по-добре и хората в тях да живеят по-добре. Да, и
пътят Русе - Велико Търново също е важен,
защото от там минават основно тировете, но ние настояваме за магистрала "Хемус". Още повече че икономиката ни е на добро ниво, безработицата при нас е сравнително ниска. А и виждам, че гражданите в общината имат сравнително добра покупателна способност.
- В предварителния ни разговор казахте, че ще работите повече по инфраструктурата в селата на общината. Защо?
- В последните години хората започнаха да изкупуват имоти по селата, все повече граждани искат да живеят там.
А това е свързано с подобряването на инфраструктурата, за да могат за 10-15 минути да дойдат с кола на работа в големия град.
Имаме десетина села, които са до 15 км от Търговище, които са живи, с много хора в тях
Но те искат от местната власт селата им да бъдат благоустроени, да имат детски площадки, да се ремонтират спирките, през които минават училищните автобуси. Това - от една страна.
От друга - в Търговище чакаме да започне изпълнението на голям проект на ВиК, по който предстои в града да се подменят около 40 км водопроводи и 9 км тръби на канализацията.
Много улици ще бъдат разкопани, но това е важно, за да се намалят загубите на питейна вода, които при нас сега са 35-40%. Водата на Търговище идва изцяло от язовир "Тича", като се пречиства с пясъчни филтри и утаители.
- Г-н кмете, помня, че в средата на 80-те години най-после бе премахнат режимът на водата, а тя се пречистваше чрез озонаторна станция, закупена с пари, завещани от Нюйоркския митрополит Андрей. И беше много вкусна за пиене.
- Да, но след това озонът бе отречен като опасен за човешкото здраве и затова сега се ползват пясъчни филтри и утаители.
Но тук проблемът не е в чистотата на водата, а в нейното количество. Виждаме как се променя климатът и водата постепенно намалява.
Ами ако утре стане нещо с язовир "Тича"? Затова все по-често с колегите от Шумен и Разград мислим за подземни източници на вода и най-вече говорим за това, че трябва да се възстанови напоителната система "Дунав".
Това са дълбоки сондажи на няколко километра от река Дунав, водата в тях е само за пиене.
Това е водата от Стара планина, която тече към Дунав и Румъния, сондажите са на 3-4 км от реката
Сега са запечатани, ползват се само 3, но навсякъде има много вода. Тя е скъпа, защото минава през много помпени станции, но я има.
Системата някога е стигала до Търговище, но след промените през 1989 г., за съжаление, всичко се затрупва и дейността се прекратява. При последното правителство на Бойко Борисов пак се заговори за това колко ще струва да се пусне "Дунав", имаше препроектиране на определени части и процесът пак спря. Сега отново е на дневен ред.
- Сега да ви поздравя, че най-после държавата предостави на община Търговище да управлява древния град Мисионис - крепост на няколко километра от Търговище. Искахте го от дълго време.
- Това беше наша цел от първия ми мандат. Задвижихме го чрез МС, чакаме да подпишем договор. По този начин общината ще може да кандидатства по различни проекти, за да получава пари за Мисионис.
Първата ни задача е да улесним достъпа на туристите до обекта. Голяма част от тях не желаят да правят големи преходи - искат да имат директен достъп до мястото, да им се разкаже, в близост да има място къде да седнат, да отпочинат.
Тази година чакаме 400 хил. лева за консервация и реставрация. Древният град е бил много голям, смята се, че досега са разкопани и проучени едва 8-10% от цялата му територия.
И нещо любопитно: неотдавна случайно намерихме проект, правен преди 20-25 г., за осветление, за докарване на ток. Може да е стар този проект, но е ясно, че хората навремето са мислили, че винаги има какво да се вземе и да се надгради.
Това обикновено се опитвам да обяснявам на новите си колеги кметове - че топлата вода е открита преди нас.
- Но от друга страна, Мисионис не е ли още едно задължение към многото ви кметски задачи?
- Броил съм ги, общо задълженията на един общински кмет са около 170, без да се обезпечават по никакъв начин от държавата.
Просто задължават кмета да прави това и това. Той дори е длъжен да съблюдава и за спазване на авторските права от музикантите в ресторантите на неговата територия.
Едновременно с това общините сме най-проверяваните институции в държавата. Всеки ни проверява за нещо и накрая излиза виновен този, който си слага подписа последен - кметът. И има хиляди задължения, и все се намира нещо, което не е направил както трябва.
И уж си свикнал с много неща, а непрекъснато излизат нови. В кметската работа няма еднообразие, мен еднообразието много ме изморява. Както и в другата ми професия - медицината, всеки пациент е собствена вселена със специфичен проблем и също еднообразие няма.
Като кмет също се грижа за хората - вярно, за повече, но поне имаш време да помислиш, преди да вземеш най-доброто решение, да се консултираш. В медицината понякога лекарят трябва да вземе решение за 10-15 секунди.
- Ето, сега трябва като кмет да решите кои местни данъци и такси да бъдат увеличени?
- От данъци събираме 13-14 млн. лева на година, които са собствени бюджетни средства. Но няма как вече да се оправяме с тях, понеже минималната заплата се вдигна много. Хората от чистотата например са на заплата от данъците ни. За да им плащаме, трябва да вдигнем данъците. Не е вариант да ги съкратим.
Затова се налага при нас да се вдигне данъкът на превозните средства, които станаха наистина много. Има семейства с по 4-5 автомобила, а местата за паркиране не са толкова много. Затова искаме да направим синя зона и в Търговище, засега нямаме.
Данък сгради вероятно също ще се увеличи в един момент.
Такса смет е голям проблем, защото от 2025-а ще се премине към нова методика на образуването
Сега се определя на база данъчната оценка на имота. Но явно за малките населени места, където сега тази такса е много ниска, тя трябва да се определя по друг начин.
За апартаментите в града по втори, за фирмите - по трети начин, например според броя на хората, които работят в тях.
Но с едно наум, че ако намалее тежестта на фирмите, при едни и същи разходи за сметта тежестта ще се прехвърли върху гражданите. На село може да сложиш контейнер на всяка къща и кантарът на камиона да покаже колко ти е битовият отпадък, не зелен или строителен отпадък.
В града може да е според броя на хората, които населяват едно жилище, или според площта на жилището, ако няма да e според данъчната му оценка.
В някои държави това е свързано и с потреблението на ток. Методики има много, но нашата трябва да е съобразена и с народопсихологията ни.
Трябва да се намери работещото за България решение. По европейски проект ръководството на националното сдружение на общините възложи на фирма да търси най-удачния за нас вариант, не зная докъде стигнаха.
Тук при нас, в общинския съвет още не сме обсъждали варианти, но с всички кметове по-скоро се надяваме да се отложи малко във времето, за да може да се намери най-доброто решение за всички.
- Какво ще пожелаете на вашите съграждани по случай празника на Търговище?
- Да бъдем заедно и в добро, и в лошо. Да бъдем отговорни, добронамерени един към друг и към града си. Защото Търговище - това сме ние.
ПРОГРАМА ЗА 14 МАЙ - Ден на Търговище
10 ч - ритуал за издигане на знамената с участието на курсанти от ВВМУ "Никола Вапцаров" - Варна, и духовия оркестър "Васил Абрашев"
Площад "Свобода"
10,30 ч - тържествено заседание на общинския съвет - връчване на отличието "Почетен гражданин на град Търговище"
Зала "Христо Самсаров"
17 ч - церемония по въвеждане в употреба на персонализирана винетка към пощенска марка, посветена на 245-ия традиционен пролетен панаир и отбелязването на 90 г. от именуването на Търговище
ХГ "Никола Маринов"
#МузикаленПаркФест
19 ч - Михаела Маринова
20 ч - "Остава"
21 ч - Дрон шоу
Поляна Борово око
През деня - фермерски и занаятчийски пазар, детски работилници