Румен Радев: Ще продължим преноса на енергийни ресурси към Централна и Източна Европа
България ще продължи да бъде надежден партньор в транзита на енергийни ресурси към страните от Централна и Източна Европа и за осигуряването на енергийната сигурност и стабилност в региона. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща днес в президентската институция с ръководителите на дипломатическите мисии на държавите от Вишеградската група в България, съобщава президентския прессекретариат.
В срещата участваха посланикът на Чешката република у нас Мирослав Томан, посланикът на Република Полша Мачей Шимански, посланикът на Словашката република Васил Гривна и посланикът на Унгария Миклош Борош.
По време на срещата президентът Радев открои предприетите от страната ни действия за възстановяване на предвидимостта в българската енергетика с отмяната на т. нар. енергийна вноска за пренос на природен газ през територията на страната ни. Държавният глава подчерта и положените усилия за диверсификация на доставките на природен газ за България чрез осигурения достъп до терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция и резервираните капацитети там, както и за увеличаване на възможностите на българската газопреносна мрежа за транзит към съседите ни и региона. Във връзка с това беше обсъден и потенциалът на българската инициатива Solidarity Ring за сътрудничество между операторите на газопреносните системи на България, Румъния, Унгария, Словакия и държавната петролна компания на Азербайджан SOCAR за пренос на допълнителни количества на природен газ към Европа.
В условията на енергийна криза ядрената енергетика придобива съществено значение и както България, така и страните от Вишеградската група, споделят позицията за нейното признаване за зелена, което е необходимо условие за гарантиране на устойчивост на процеса на енергиен преход.
Държавният глава изрази признателност за подкрепата на страните от „Вишеградската четворка" за пълноправно членство на България в Шенген и изрази позицията си за още по-тясно партньорство в областта на миграционната политика на ЕС, която следва да се фокусира не само върху миграционните потоци към Европа, а и на съвместна работа с държавите, от които произхождат мигрантите.
Рисковете за сигурността на Европа от продължаващата война на Русия срещу Украйна и подходите за справяне с негативните социални и икономически последици от нея за страните членки на ЕС, също бяха обсъдени по време на срещата.
Вишеградската група е създадена през 1991 г. от президентите на Чехословакия и Полша и министър-председателя на Унгария. Първоначално групата е наричана „Вишеградска тройка", а след разделянето на Чехословакия на две самостоятелни държави Чехия и Словакия се преименува на „Вишеградска четворка". Създаването на формата е мотивирано от стремежите на държавите-участници към устойчиво икономическо развитие и засилване на сътрудничеството в регионален план. Междуправителственото сътрудничество в рамките на групата се координира от Председателство, което се поема от всяка страна член на ротационен принцип, с мандат за една година. В периода 1 юли 2023 – 30 юни 2024 г. Чешката република е председател на Вишеградската група.