Разединени, пчеларите се надяват да оцелеят в критичното време
Като производители на мед, един от най-качествените български продукти, пчеларите у нас тази година бяха част от земеделските протести, но техните проблеми като че ли останаха малко встрани и не толкова известни. Следа като Русия започна войната срещу Украйна, за да подпомогне земеделието на нападнатата страна ЕС премахна вносните мита на зърното и редица други земеделски продукти, включително на пчелния мед.
Според експертите и българските земеделци тази мярка нанесе голям удар върху местните производители в много европейски страни. Производителите на зърно у нас и в повечето европейски страни се почувстваха най-засегнати и протестираха масово, но в не по-малка степен беше засегнато и пчеларството, смята председателят на браншовата организация на пчеларите във Врачанско Даниел Ганчев.
Ганчев заедно с брат си Димитър отглеждат над 350 пчелни семейства в района на Враца. Имат 2 отделни стопанства, но си помагат. От две години държат на склад продукцията си от мед, заради ниски изкупни цени в резултат на заливащия пазарите вносни продукти със съмнително качество от Украйна и Китай.
"Заради войната в Украйна и безмитния внос имахме известно подпомагане от държавата, споделя Димитър Ганчев. - То обаче е несъразмерно на фона на инфлацията и цените на консумативите. На нас труда ни не се индексира по никакъв начин, както е например при държавните служители. Цената ни на дребно малко се повиши на меда, сега е около 10-12 лв., но количествата които можем да продадем са минимални."
Димитър Ганчев пък напомня, че от години у нас има и националната пчеларска програма. Според него тя подпомага пчеларите по един адекватен начин, защото се изплащаха от държавата европейски и национални средства. Тази програма е сравнително улеснена, а кандидатстването е чрез фонд "Земеделие" и е предназначена за препарати срещу болестите по пчелите, които станаха много през последните години и ако не се третират кошерите, шансът да оцелеят е минимален.
"Няма обаче регулярно подпомагане, както в други земеделски сегменти, споделя Даниел Ганчев. - Дълго време се борихме за това нещо. Опрашването от пчелите помага на земеделските производители, вдига добивите им. Правим им косвена услуга по този начин. Това придава добавена стойност в държавната хазна. Борихме се за подпомагане, което да ни стимулира да увеличаваме броя на пчелните семейства. Но не получаваме регулярно подпомагане с изключение на "деминимис", което е при сътресение на пазара или извънредни климатични явления. Години наред ставките са едни и същи без да се отчита инфлацията, ръстът на суровини, на материали, на консумативи, на енергоносителите и повишението на всички разходи."
Подпомагането по тази програма пък е скромно, по 5-6 лева на пчелно семейство. С него нито могат да се покрият разходи, нито производителите да могат да реинвестират. Бумащината не е много, но всеки пчелар трябва да е регистриран като земеделски производител, да заплаща съответните осигуровки, които многократно се увеличиха.
Наскоро ЕС пеши да възстанови от юни т. г. митата върху някои аграрни продукти от Украйна, ако надхвърлят определени квоти. Целта на постигнатото споразумение е да подпомогне европейските фермери. Конкретно става дума за яйца, птици и захар, както и за царевица, овес, грис и мед. В бъдеще за тези продукти ще бъде определен контингент, който ще може да се продава в ЕС безмитно. Количествата, надхвърлящи този контингент, ще се обмитяват.
Пчеларите във Врачанско и в цялата страна са доволни от взетите решения в ЕС и са категорични, че това значително ще облекчи бизнеса им и ще раздвижи замрялото развитие на бранша и търговията с мед в Европа. Но се надяват и държавата да ги подпомогне с повече средства за технологично обновяване и механизиране на производството на мед.
Не е завидно и състоянието на браншовите организация на пчеларите у нас. Има пълна незаинтересованост от много производители на мед за национално обединение на пчеларите у нас, както е при много други земеделски производители. Въпреки усилията на много регионални организации за обединение и обща позиция, това все още е мит, въпреки напредъкът през последните две години.
По-големите производители все още държат в складовете меда си, главно заради невъзможността да стигнат до хранителните вериги. Повечето пчелари не са доволни и от предлаганата ниска изкупната цена и затова вносен мед пълни щандовете на големите магазини.
"Липсва дългосрочна визия към нас пчеларите,от страна на земеделското министерство, смята председателя на врачанската браншова организация Даниел Ганчев. - Защо трябва ние да им подсказваме какво да правят? Плащат се заплати на експерти, те трябва да изготвят стратегии, а нищо съществено не се случва! Искаме създаване на дирекция за сектора ни. Не ни е работа да излизаме всеки месец по улиците и да протестираме. Не ние работа, когато ни е пика на сезона по интервенциите да се занимавам с изключително тежката процедура по кандидатстване. МЗХ не направиха никакъв анализ какво се е случило миналата година, за да преработят и подобрят някой от нещата. Нулев е интересът на пчеларите заради тежката процедура, за която не веднъж алармираме. Работи се със служебни списъци и няма актуализиране на цените. Ако купим дадена техника, пазарната и цена е примерно 10 000 лв. В изчисленията на експертите тя фигурира в таен списък на стойност 6 000 лв. Така подпомагането ни става минимално, ако изобщо стигнем до него. Това ни ощетява тотално и демотивира колегите."
Пчеларите масово споделят, че природните катаклизми през последните години нанасят непоправими щети на пчелите и застрашават буквално тяхното съществуване. Не по-малки са вредите от неконтролираното и масово пръскане срещу вредители на земеделските култури във всички райони на страната.
Големите производителите на мед от Врачанско казват, че на много места, но не навсякъде в региона са успели да постигнат споразумение с другите земеделски производители и работят съгласувано, за да не се стига до унищожаване на пчелите при обработката на земеделските площи. От две години у нас все пак действа уведомителна система, която помага на пчеларите да следят по кое време и в кой район земеделски площи ще бъдат третирани с препарати за да предпазят пчелите.