Вицепрезидентът Йотова: По-често да препрочитаме уроците на миналото и да черпим от мъдростта на дълголетните ни цивилизации
Форум под надслов „Укрепване на културния и цивилизационен обмен между Китай и България", организиран от Китайската асоциация по международни комуникации и Посолството на КНР, със съдействието на българското издателство „Китай днес", събра в салоните на Китайския културен център в София широк спектър от представители на различните политически, икономически и културни среди на България и Китай.
Събитието е част от инициативите по повод 75-годишния юбилей от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай и е първия от поредицата форуми по цивилизации между двете страни, съобщава "Радио Китай".
В специално приветствие, изпратено до участниците във форума, вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова подчерта, че в днешния конфликтен и разделен свят по-важно от всякога е желанието да познаваш другия, защото само когато го познаваш, можеш да го разбереш и да си сътрудничите успешно. А най-прекият път към това е културният диалог, който е и в основата на устойчивите българо-китайски отношения, се казва още в приветствието на българския вицепрезидент.
"Трябва по-често да препрочитаме уроците на миналото и да черпим от мъдростта на дълголетните ни цивилизации! Да бъдем горди и да разказваме на света за изключителните постижения на многовековните ни история и традиции" – с тези думи завършва поздравлението на г-жа Йотова.
От своя страна, в обръщение към участниците в събитието, зам.-председателят на 49-ото Народно събрание и Председател на Групата за приятелство България – Китай Цончо Ганев заяви, че въпреки хилядите километри и различните континенти, които делят двете страни, нашите цивилизации и народи споделят общ стремеж към красота, мир, търговски връзки и диалог. „Благодарение усилията и последователността на всички вас, изграждаме мостове между нашите две цивилизации, а китайската култура и език достигат до сърцата на много българи и допринасят за установяване на ползотворен цивилизационен обмен."
Специално за форума от Китай пристигна делегация на Китайската асоциация по международни комуникации, водена от заместник-председателя Лиу Хунцай, който в изказването си представи успешните резултати от прагматичното междучовешко и културно сътрудничество между Китай и България и даде някои идеи за бъдещото сътрудничество.
В поздравителното си слово към участниците и гостите на съвместния българо-китайски диалог вр. управляващият посолството КНР в България г-жа Уан Мин подчерта, че колективните задачи на международната общност придобиват жизненоважно значение в контекста на правилното разбиране същността на цивилизацията, укрепването на обмена и взаимното допълване между различните цивилизации, както и насърчаване на световния мир и развитие. Тя обясни и причината за това - дълбоките промени, невиждани през последния век, които светът претърпява.
„Различни стари и нови проблеми се преплетат със сложни противоречия, манталитетът на Студената война продължава да съществува, зачестява появата на глобални и регионални "горещи точки", понятия като „Превъзходството на определени цивилизации" и „Сблъсъкът на цивилизации" придобиват все по-голямо разпространение", припомни китайският дипломат.
Тя се спря и на Инициативата за глобална цивилизация, представена от председателя Си Дзинпин след Глобалната инициатива за развитие и Глобалната инициатива за сигурност, като подчерта, че това е още една мащабна инициатива, съсредоточена върху важната концепция за изграждане на общност на споделена съдба за човечеството. „Инициативата за глобална цивилизация се прие положително от много страни и международни организации и се превърна във важна водеща идеология за насърчаване на равностойното отношение към различните цивилизации; взаимното уважение, доверие и сътрудничеството в името на обща кауза; както и единното и хармонично съжителство. Тази инициатива представя нагледно пътя на Китай за изграждане на един по-добър и по-красив свят", обясни г-жа Уан Мин.
„Днес, когато бъдещето и съдбата на всички страни са тясно свързани, приобщаващото съвместно съществуване, обменът, взаимното разбиране и допълване на различни цивилизации играят незаменима роля в насърчаването на процеса на модернизация на човешкото общество и просперитет на световната „цветна градина" на цивилизациите, подчерта китайският посланик и завърши с пожеланието за по-нататъшното успешно развитие и насърчаване на обмена и взаимното допълване между цивилизациите.
Г-жа Уан Мин запозна присъстващите и с поредицата от празнични събития, които посолството на КНР подготвя по повод 75-годишния юбилей от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай. Сред тях са изложба на изключителните наградени творби от конкурса за рисунка и фотография „Божурът среща розата", цикъл от лекции за китайската култура под надслов "Китай - Как и Защо", Фестивал на китайското кино и други. Тя изрази увереност, че България и Китай ще приемат 75 годишнината от установяване на дипломатически отношения като възможност за по-нататъшно укрепване на обмена и взаимното допълване между цивилизациите и предоставяне на по-богата духовна подкрепа на традиционното приятелство между двете страни.
Основният доклад на форума произнесе проф. д-р по политология Светлана Шаренкова – издател и на списание „Китай днес" и на вестник „Земя". Тя започна своето експозе с думите: „Да се говори за диалог между една от най –древните цивилизации, 50-вековната китайска и една от най-старите цивилизации в Европа, 13-вековната българска цивилизация, надградила на земите си три по-стари цивилизации, е едновременно лесно, но същевременно много трудно. Лесно, защото времето отмервано с много векове, автоматично включва и редица исторически контакти, а трудно защото в древните епохи устната, писмената и технологичната комуникация са били много ограничени – както от пространствените измерения, така и от комуникационното ниво отпреди векове".
Специално внимание професорът отдели на културната и цивилизационна връзка между България и Китай, като обясни, че тя трябва да се ограничи в последните тринадесет века –от началото на създаването на българската държава през 681 г. до наши дни и постави акцент върху развитието в тази насока в наши дни с думите: „ Генералният секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин изтъква, че съвременният Китай е продължение и развитие на „историческия" Китай. За да се отстоява и развива социализмът с китайски характеристики в новата ера, се изисква по-систематично изучаване на китайската история и култура, по-задълбочено разбиране на закономерностите в историята на човечеството. „Трябва да извлечем опит и мъдрост от историята, за да вървим към по-добро бъдеще", подчертава председателят Си. Не може да не се съгласим със споменатите разсъждения и тези, особено в настоящия момент, белязан с настъпването на дълбоки и съпроводени с много трудности промени в света, с развитието на тенденциите към един многополюсен свят."
Проф. Шаренкова обясни също, че до голяма степен проблемите на българската историография са свързани директно с летописа на двустранните ни социо –културни отношения. Това обяснява и факта, че с най-много данни за диалога България – Китай разполагаме едва в последните 75 години – забележителния период след основаването на нов социалистически Китай, а едновременно с това и юбилейна дата.
„За въпросния, не много голям исторически период от време, ние българите разполагаме с много и внушителни факти за успешното развитие на цивилизационния диалог между нашите две страни. България може ефективно да се поучи от уникалния опит на Китай в съчетаването на доброто от пазарната система и социалната държава, както и от опита на Китай в извеждането на милиони хора от бедността към средната класа чрез ефективна система от социални мерки. Този потенциал е предмет и на днешната дискусия, а една постижима цел е създаването на Концепция или Стратегия за цивилизационния диалог „България-Китай" в неговия политически, социално-икономически, културен аспект. Тази концепция може да бъде подготвена от широк кръг специалисти от двете страни съвместно с представители на институциите и да бъде предоставена на държавните ръководства на Република България и Китайската народна република – като пример за народна дипломация и гражданско общество!
В края на форума, известният публицист и гл.редактор на в. „Китай днес" Петър Герасимов постави въпроса за възможността да се погледне от литературната страна към сложния и многопластов въпрос за диалога между двете древни цивилизации – китайската и българската. Той представи книгата „Една българска роза по Пътя на коприната", която лично подарява на китайския народ и на българските му приятели по случай 75-годишния юбилей на отношенията между двете страни, и в която защитава тезата, че именно през България е минавал един от маршрутите на Пътя на коприната.
Участниците в двустранния форум по цивилизациите бяха единодушни, че това е само началото е изразиха задоволство от успешното провеждане на първото издание на това важно събитие, което ще продължава и в бъдеще и ще бъде една от основите на сътрудничеството между Китай и България в областта на традициите и културата.