Патриаршията с пасхално послание за Възкресение
"Победата над смъртта, която Богочовекът Господ наш Иисус Христос удържа над мрака и цялата всепоглъщаща и губителна сила на злото, е кулминацията, най-висшата и категорична изява на Божията любов към нас и към цялото творение", се казва в посланието на Светия синод, с което поздравяват по случай Великден всички вярващи у нас и в чужбина и пожелава на всички светла и изобилна пасхална радост и всяко добро от Господа.
Всяка година празничното послание по случай Възкресение Христово се пише и приветства от българския патриарх, но патриарх Неофит си отиде на 13 март т.г. на 78 годишна възраст.
Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" по традиция ще бъде център на празничните богослужения. Точно в полунощ временният-наместник председател на Светия Синод Врачанския митрополит Григорий ще благослови вярващите и архипастирски ще ги поздрави за Христовото Възкресение.
Довечера от 23:30 часа с литийно шествие духовници и богомолци ще излязат от храмовете, за да посрещнат Възкресението.
щЕто и целият текст:
Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари! (Тропар на Пасха)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Дивен и велик, прекрасен и безценен е всеки един дар, с който Човеколюбецът Бог обдарява Своето най-висше и любимо творение – човека, когото Той сътвори по Своя свят образ и когото предназначи да достигне и до богоуподобяването. Безбройни са Божиите дарове за нас, но най-голям и най-щедър измежду тях е дарът на Възкресението. Победата над смъртта, която Богочовекът Господ наш Иисус Христос удържа над мрака и цялата всепоглъщаща и губителна сила на злото, е кулминацията, най-висшата и категорична изява на Божията любов към нас и към цялото творение.
Възкресяването на човешката природа в нейната първосъздадена чистота, красота и цялостност, което Единородният Божи Син и Син Човешки извърши, Той извърши не за Себе Си, а заради нас и нашето спасение. Тази прославена човешка природа Той възнесе на Небесата и така проправи пътя към Царството на светлината и живота за всички онези, които са Негови, които чуват гласа Му и следват посочения от Него път.
В това е и цялата наша вяра и надежда, всичкото ни упование; онази радост, която Сам Той пръв ни възвести и която никой не ще може да ни отнеме: „Радвайте се!" (Мат. 28:9). И още: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата" (Мат. 5:12). „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" – възкликва и апостолът на народите (Фил. 4:4), защото тази радост по своята дълбочина и своето съдържание е единствена по рода си, несравнима с никоя друга. Само с нея и само благодарение на нея ние можем да бъдем духовно здрави и цялостни. Тя е, която ни дава силите, необходими ни да преодоляваме всяко изпитание и изкушение в дните на нашия земен живот.
С Възкресението на Христа Спасителя смъртта беше потъпкана и вече няма онази власт, с която беше поробила човеците. Христовото Възкресение ни увери, че светлината и животът тържествуват властно над мрака и смъртта. Празният гроб в утрото на третия ден засвидетелства не само истинността на Божиите обещания, но и онова, което очаква нас – вярващите в Бога и уповаващите се само на Него, защото Бог „чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда" (1 Петр. 1:3). Тази надежда е винаги с нас и в нас – чиста, светла и непомрачима. С нея и с вярата във Възкръсналия от мъртвите ние „ходим, а не с виждане" (2 Кор. 5:7). С вяра и надежда в Бога, чрез Когото „живеем, и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28).
Тази спасителна вяра и тази светла надежда са крепили всички праведници – още от самото начало на историята на човешкия род до днес. В епохата на Стария завет, време на съкровеното и затаено очакване, те са били известни само на малцина. Сега, след Боговъплъщението и Възкресението на Христа Господа, те са вече достояние на всекиго и на всички и само от нас зависи да се възползваме от даруваното ни от Бога спасение. Сега обаче, макар и скръбни в света (срв. Йоан. 16:33), макар и гонени заради правда и хулени, и плачещи (срв. Мат. 5:4, 10-11), макар и все още подвластни на смъртта, която по думите на свети апостол Павел е „най-последен враг, който ще бъде унищожен" (1 Кор. 15:26), верните на Христа Иисуса живеят в предвкусване на бъдещите блага, защото както за апостола, така и за всички тях „животът е Христос" (Фил. 1:21).
Като православни християни, от нас се очаква да живеем с ясно осъзнаване на тези основни истини на нашата спасителна вяра, които са ни необходими особено много сега, когато около нас продължава да има все още толкова много неправда, насилие и смърт. Да молим Христа, Който единствен е нашият път и истина, и живот (срв. Йоан. 14:6), да дарува Своето спасение и вечен живот на всички отминали от този свят с твърда вяра и надежда във Възкресението. Да Го молим за нашите близки, но и за нашите врагове, както Сам Той ни учи и призовава (срв. Мат. 5:44; Лука. 6:27-28, 35). Възкръсналият от мъртвите да им дарува светлина, радост и живот вечен.
Нека в този най-светъл ден Христовото Възкресение просветли всяка душа и всяко сърце, да прогони от нас всяко неверие и съмнение, отчаяние и безнадеждност, понеже ето: „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20).
Отечески поздравяваме с празника на Възкресението всички верни чеда на светата ни Църква, в Родината и далеч от нея, като на всички желаем светла и изобилна пасхална радост и всяко добро от Господа.
Мирът и благодатта на Възкръсналия от мъртвите Христос Господ
и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!