Любослав Костов: Осигуровките на богатите да се вдигат поетапно и да падне таванът
- Социалното министерство абдикира за минималната заплата и ни остави да се оправяме сами с бизнеса, каза главният икономист на КНСБ
- Целта ни е минималната заплата да бъде равна на “заплатата за издръжка”. Тогава няма да има нито един “работещ беден”
- Оповестяването на възнагражденията ще изчисти и сивата икономика
- Хората трябва да минат нови обучения, за да не ги засегне изкуственият интелект
- Г-н Костов, днес е Международният ден на труда. През последните години заплатите непрекъснато се вдигат, а работещите бедни не намаляват и са около 10%. Все получаваме най-малко в ЕС, а цените растат. Какво трябва да се направи?
- Заплатите се вдигат всяка година, но номинално, а цените също. По-важният въпрос е дали можем да си купим повече стоки и услуги всяка следваща година при нарастващо ниво на заплатите.
- Можем ли?
- Инфлацията през 2024 г. се успокои и най-накрая се доближава до своите умерени равнища от около 2-3%, но това е сега. Ако погледнем за период от 2 г. назад, ще видите, че кумулативната инфлация е над 35%. Следователно, ако вашата работна заплата е нараснала за последните 24 месеца с по-малко от 35%, вие може да си купите по-малко. Това, че инфлацията намалява, не означава, че стоките - веднъж поскъпнали, ще поевтинеят. Просто намалява темпът на ръст на тази инфлация. Ако хлябът е поскъпвал с 10% миналата година, то тази той продължава да се вдига, но с 3% например. На това в икономиката му се казва процес по дезинфлация, или намаление на темпа на ръст на инфлацията.
Слава богу там, където има синдикати и колективно договаряне, тази кумулативна инфлация беше компенсирана. На много места дори леко беше надмината, което наистина доведе до ръст на реалната покупателна способност.
По отношение на работещите бедни - там ключова роля играят минималните равнища на заплащане. За съжаление, България дълги години изоставаше значително в това отношение и минималната заплата бе вдигана административно с по 20-30 или 50 лв., което бе напълно недостатъчно. Директивата за адекватни минимални работни заплати и новата редакция на чл. 244 от Кодекса на труда от 2023 г. ни дават надежди за бъдещето, че всички работещи на минимална заплата най-накрая ще могат да покрият своите разходи за издръжка на живота. Това е и дългосрочната ни цел като синдикат - минималната заплата в България да бъде равна на “заплатата за издръжка”. Тогава няма да има нито един “работещ беден” в тази държава. Последните изчисления показаха, че нетният месечен доход, необходим за издръжка на живота за един работещ, живеещ сам, е 1454 лв., или 1873 лв. бруто. За тричленно семейство (двама работещи възрастни и едно дете до 14 г.) необходимата нетна сума е 2616 лв., съответно 1686 лв. бруто за един работещ. При един работещ родител в тричленно семейство неговият брутен доход трябва да е не по-малко от 3372 лв.
- Процентът на хората в риск от бедност и социално изключване е още по-шокиращ - около 30%. Трябва ли да има промени в законодателството, за да се гарантира един по-достоен живот на най-уязвимите, и какви?
- Разбира се, че трябва. КНСБ от години предлагаме редица реформи както законодателни, така и по отношение на икономическата политика, която провежда държавата. Сред тях са законодателни предложения за реално насърчаване на колективното договаряне като инструмент за по-справедливо заплащане и достойни условия на труд, както и предложения за промени в данъчната система с цел освобождаване на повече разполагаеми средства у хората с ниски доходи.
Трябва да има намаление на доходните неравенства, които у нас са най-високите в ЕС, както и по-голям процент на преразпределяне от БВП на приходите и разходите през бюджета.
Обикновено нашите становища в Националния съвет за тристранно сътрудничество са най-дългите и най-мотивираните. Въпрос на желание е от страна на изпълнителната и законодателната власт, която и да е тя, да припознае тези наши послания. Те са публични, а ние сме последователни в тяхната защита. Винаги сме готови да разговаряме с който и да е политик.
- След няколко месеца трябва да въведем евродирективата за справедливи доходи. Социалното министерство направи работна група, предложи и няколко варианта - те приемливи ли са?
- Аз съм член на тази работна група от нейното създаване преди повече от година. В интерес на истината, за това време не беше свършено нищо. Срокът за транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати е ноември 2024 г. - остават ни 7 месеца, а имахме 2 години. През това време държавата, вместо да излезе с конкретни предложения и текстове как вижда транспонирането, тъй като е нейна работа, тя остави ние и бизнесът да се караме, при положение че е ясно, че сме на различни мнения. Тук ролята на Министерството на труда и социалната политика трябваше да бъде на арбитър, който да намери максимално приемливия компромис между нас и бизнеса. Вместо това то абдикира. Сега не съм много сигурен докъде ще я докараме. Ние разчитаме много на тази директива, тъй като тя има за цел, освен да ни даде адекватност в определянето на минималната заплата, но и да доведе до ръст на обхвата на колективното договаряне до 80%.
- Влизането в еврозоната ще ни помогне ли по-бързо да догоним богатите страни в ЕС?
- Ще го кажа така - еврозоната е добра предпоставка да имаме по-висока “бета” конвергенция в доходите спрямо развитите икономики от Западна Европа. Най-малкото защото ще имаме инструментите и на паричната политика, освен фискалната. Припомням, че България няма парична политика от 1997 г. заради валутния борд - малко сме на стол с един крак по отношение на способността ни да реагираме на кризи, независимо дали става въпрос за висока инфлация, или за рецесия. Опитът на страните, които са влизали преди нас в еврозоната, също дава добри индикации. Говоря основно за Литва, Латвия и Естония. Там доходите растат по-бързо в периода след присъединяването им в еврозоната, отколкото в годините преди това. Разбира се, решението за влизане е повече политическо, а не толкова икономическо.
Това дали покриваме, или не критериите далеч не е най-същественият проблем, защото така или иначе тези критерии не се покриват от почти всички страни-членки на еврозоната, в момента. Да не говорим, че Хърватия я приеха при непокрити два критерия. Дългосрочната ни фискална стабилност и синхронизацията на нашия бизнес цикъл с този на страните от еврозоната са достатъчни аргументи да бъдем приети. Всичко останало е политически сметки и пиар.
- От години си говорим за промяна на максималния осигурителен доход. Имате ли данни колко повече приходи ще има в държавата при отпадането му, или повишаването му?
- Осигуровките ви носят права. Това не са данъци в тесния смисъл на тяхното значение. Когато плащате повече осигуровки, получавате по-високо майчинство, по-висока пенсия, по-високо обезщетение при безработица, при болничен и т.н. Това, което държавата ви връща във всеки етап от вашия живот, до голяма степен е функция на това какво внасяте.
Когато се осигурявате на минимална заплата, а получавате още 1000 лв. в плик, очевидно ще получите 900 лв. майчинство, а след време и минимална пенсия. Другото важно нещо тук е да се научим да бъдем солидарни. В момента таванът на осигуровките прави данъчната система на облагане в България регресивна. Колкото повече пари получавате над 3750 лв. - колкото е таванът в момента, толкова повече вашата данъчна тежест клони към 10%.
Оттук следва изводът, че бедните и богатите не са ангажирани с функциите на държавата по еднакъв начин, макар системата на облагане да ни е пропорционална. Всъщност, ако получавате 1000 лв., то вие плащате близо 24% данъци и осигуровки. А ако получавате 5000 лв., то вие плащате 24% данъци и осигуровки до 3750 лв., разликата от 1250 лв. се облага само с 10%. И така се създава регресия.
Богатите нямат интерес да се вдига таванът на осигуровките, защото ако им стане нещо, ще отидат да се лекуват в частна болница, а децата им ще учат в частни училища. Това е чудесно, но те се изключват от системата от определено ниво нататък, претендирайки в същото време за публични блага, както всеки друг гражданин. Затова максималният осигурителен доход трябва да расте постепенно, докато стигнем един момент, в който таванът да отпадне. И не толкова заради допълнителните приходи в бюджета, които, разбира се, са важни, а заради това да “счупим” регресията в облагането и да стане обществото ни една идея по-солидарно.
- Приета бе директива, според която тайната на заплатата трябва да отпадне, а фирмите ще са длъжни да публикуват на интернет страниците си стартовите възнаграждения на своите служители. Страната ни има срок до 7 юни 2026 г. да я въведе. Ще доведе ли до проблеми?
- Тази директива е важна, тъй като за първи път ще можем да видим каква е разликата между заплащането за една и съща позиция, една и съща работа, с една и съща добавена стойност. Дали става въпрос за мъж, или жена? Дали става въпрос за различни дъщерни дружества на една голяма мултинационална компания? Надявам се да бъде транспонирана навреме тази директива. Тя е ключова за политиката на “равно заплащане за труд с еднаква добавена стойност”. Лошият опит с Директивата за адекватните минимални заплати трябва да ни е за урок. Очаквам възможно в най-кратки срокове държавата да поеме своята водеща роля в процеса по транспониране.
- Какви мерки са нужни, за да се намали решително процентът на хората, които вземат заплати в плик? Публичното оповестяване ще помогне ли?
- Определено ще има положителен ефект публичното оповестяване на заплатите. Тези неща за “парите в плик” и укриването на осигуровки и данъци благодарение на синдикатите вече са криминализирани. Практиката обаче показва, че е много трудно да бъде доказано в съда това деяние. Но аз продължавам да твърдя, че “не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава”. Когато си в малък град и си търсиш работа, а такава предлагат не повече от 4-5 работодатели и те са се разбрали по каква цена наемат и по какъв начин ти плащат, ти нямаш избор. Или трябва да мигрираш към по-големия град, или да се съгласиш. Много хора се съгласяват поради липсата на избор. Затова ключът към намаляването на сивата икономика и недекларираната заетост е повишаването на регионалната конкуренция. Когато цената на труда се определя наистина на пазарен принцип, а не на олигополен такъв, вероятно и “парите в плик” ще намалеят. Няма да изчезнат, във всички държави го има този феномен, но биха могли да бъдат редуцирани в обществено приемливи граници.
- Ще изгубят ли в близко бъдеще хората работни места заради изкуствения интелект?
- Със сигурност. Четвъртата индустриална революция, като всяка преди това, води след себе си до изчезване на цели професии и създаването на нови такива. Важното е нивото на технологична безработица да не е високо, а хората да намерят нови възможности по-скоро. Това става чрез квалификация и преквалификация. Тук ролята на синдикатите е съществена. Трябва да отчетем и каква е алтернативната цена, която ще платим като общество за технологичния прогрес, който така или иначе ще ни се случи. Колкото по-бързо дефинираме тази алтернативна цена, толкова по-бързо ще можем да вземем навременни мерки.
Но трудът като фундаментален производствен фактор няма никога да изчезне. Може да бъде модифициран или променен, но ще продължава да бъде основен двигател на растежа на всяка икономика по света. Затова и Международният ден на труда 1 май е официален празник в над 80 държави. Това е може би единственият безспорен пробив, направен от светско движение в християнския или който и да е друг официален календар. Честит празник!
CV
Има бакалавърска и магистърска степен по макроикономика
През 2019 г. защитава дисертация по проблемите на работните заплати и производителността на труда в България и ЕС, получава научна степен “доктор”
Щатен преподавател в УНСС, където води курсове по макроикономика и човешки капитал
През 2021 г. става директор на института на КНСБ и едновременно с това е главен икономист с ранг вицепрезидент на конфедерацията
Член е на Икономическия и социален съвет, както и на Националния съвет за тристранно сътрудничество
Има над 50 научни публикации по темите и стотици такива с публицистичен характер