Сергей Станишев: Аз съм политически човек, но как ще продължа, зависи дали хората искат различна политика - на перспектива и консенсус за България

01.05.2024 09:00 Лиляна Клисурова
Сергей Станишев е бивш евродепутат и бивш президент на ПЕС, беше лидер на БСП в продължение на 13 г.

- Обявихте, че няма да участвате на предстоящите избори. Накъде оттук нататък, г-н Станишев?

- Първо ми позволете да честитя 1 май на всички леви хора, на работещите, на социалистите. Това е и мой личен празник, защото преди 13 г. на този ден имах удоволствието да съобщя на митинга на БСП, че се е родила дъщеря ми Дария.

На моите години човек трудно се променя - аз съм политически човек. То е в кръвта ми, целият ми съзнателен живот е в политиката. Под каква форма оттук нататък ще участвам в политическия и обществения живот, предстои да преценя.

- Кажете все пак какви идеи имате, защото не ви ли е прекалено рано за пенсиониране?

- Ако позволите да се пошегувам - с тази пенсионна реформа наистина ми е рано. Макар и на зряла възраст, съм запазил достатъчно идеализъм. За мен политиката все пак е служене. Желание да промениш нещо към по-добро, да свършиш някаква конкретна работа.

Решението дали ще участвам, е функция на това дали в българското общество има очакване и нагласа за по-различна политика от тази, която виждаме в момента. Политика, създаваща перспектива пред страната и стремяща се поне по основните направления да изгражда консенсус и да постига резултати. На взаимното уважение - дори между опонентите. По принцип хората са два вида - позитивни и негативни. Аз съм от позитивните и искам в България да има повече такива. Ако видя, че има нагласа за постигането на целите пред страната и продължа да срещам съмишленици, ще участвам в политиката.

- Знам, че до последно се водеха разговори за участието на бившите евродепутати от БСП, включително и вие, в различни конфигурации на евролисти. Какво се случи, та тези намерения се провалиха?

- Не съм имал илюзии за листата на БСП. Все пак първи - още през 2018 г., се обявих против курса на ръководството за подмяна на лявата, европейска и прогресивна идентичност на партията с консервативното ляво. Знаех, че това ще има политическа и лична цена, но бях и съм готов да я платя.

Преди месеци предложих всички партии в лявото политическо пространство да излязат с обща листа, за да се представят достойно на евроизборите. Това не се случи, защото колкото лидери, толкова и листи. Председателите не издържаха изпита на времето и сега

левият избирател ще е разочарован и вероятно ще си остане вкъщи в деня на изборите

Колкото до другите оферти - разбира се, че имаше варианти да участвам, но не виждам нова перспектива след тези избори, а освен това съм екипен играч.

- Посъветва ли се с вас Елена Йончева, преди да приеме поканата на Делян Пеевски за включване в листите на ДПС?

- Пожелавам успех на Елена, тя изгради авторитет в Европарламента. След като БСП обяви, че досегашните евродепутати не сме ѝ нужни, всеки има право на избор. И Елена направи своя. Естествено, изборите имат последици, в това число и морални. В политиката всичко има цена. Аз

нямам нищо общо с решението на Елена

- Ще ви попитам отново - ще има ли нов политически проект около вас?

- Аз съм единственият бивш председател на БСП, който остана неин лоялен член. Нали не очаквате в кампания, месец преди изборите, да обявявам нов политически проект? Това не е на дневен ред.

- Не станаха ли прекалено много субектите вляво? И Ваня Григорова се включва в тези избори...

- Да, станаха. А хората не са по-мотивирани да гласуват. Защото нито виждат нова, по-различна политика, нито виждат усилия за реално обединение. Личните амбиции надделяват над обществената нужда и историческата необходимост.

Ваня се опитва да затвори разрива между политиците и живота на работещите хора. Това ѝ донесе успех в софийската кампания и сега ще ѝ даде шансове. Но не виждам засега съдържанието и реалната платформа на този проект.

Синдикализмът е добра идея, но не е достатъчен за формиране на лява идентичност

- Много се говори за президентски проект, но досега такъв не се случва. Какво се чака и ще се включи ли лично Радев при нови избори наесен?

- Питайте него самия. Да, много хора имаха очаквания и надежди, в това число за европейските избори. Предположението ми е, че той вече има горчив опит с “Продължаваме промяната” и затова се въздържа да даде благословията си. А дали ще участва на следващи предсрочни избори, много зависи от политическите партии. Ако те продължават да задълбочават политическата криза и да делегитимират институциите, сами ще понесат отговорността за подобно негово решение.

- Вие говорите ли си с Румен Радев?

- Да, по важните за България национални и европейски теми. Но ако ме питате дали съм обсъждал с него политически проекти - не, не съм.

- Какви са очакванията ви от следващия парламент? Като гледате обтегнатите отношения между доскорошните партньори в сглобката - прав ли ще се окаже Бойко Борисов, който каза, че ни чакат още 5-6 служебни правителства?

- Това би било ужасно за страната. Предстоят важни реформи в ЕС през новия мандат на Еврокомисията и Европарламента. И България трябва да намери мястото си в тях.

Перманентна политическа нестабилност би ни обрекла на маргинална позиция при взимането на решения

И към момента социолози споделят, че хората изпитват погнуса от политическите процеси в страната. Поредица от предсрочни избори ще задълбочи усещането за криза. Така че бих посъветвал партиите вместо да водят кампания на дистанцирането, да помислят как ще убедят гражданите в смисъла от следващо коалиционно правителство. Ожесточените кампании и противопоставянето правят този процес още по-труден.

- На тези избори темата за Европа май ще се загуби - защо за българина тя остава на заден план и защо е важно партиите да не я "замитат под килима"?

- Евроизборите не са на заден план за българите - 67% от тях заявяват, че се интересуват от позициите на партиите по въпросите от дневния ред на ЕС. Политиките като качество и цени на храните, зелената и индустриалната сделка, енергийната и транспортната бедност, демографията засягат всяко българско семейство. Просто за политиците у нас е по-лесно в кампанията да се замерят с компромати за пачки и пудели, вместо да предложат смислен дебат по тези теми. Падна нивото на правенето на политика.

- Как ще се промени картата на ЕС след тези избори и крайнодесните формации, които се очаква да са по-широко представени в ЕП?

- ЕНП и ПЕС ще запазят първото и второто си място в ЕП. Загубата ще е най-вече за либералите и за зелените. Последните подцениха социалния аспект на Зелената сделка. Очаква се ръст на крайнодесните формации. И тогава на ход са ЕНП. Дали ще изберат стабилното мнозинство с партиите вляво и в центъра - социалистите и либералите, или ще се поддадат на съблазънта да се втурнат в плаващи мнозинства с крайнодесните.

Всички знаем кой е правилният път за Европа. Моето мнение е, че

както в България, така и на ниво ЕС е нужно ясно коалиционно споразумение за управлението

Време е да се върнем към изпитаните формули и правила.

- Каква е рецептата за този като че ли болен в момента ЕС, особено на фона на войната в Украйна и предстоящите избори в САЩ?

- Дълбоки реформи. Необходимостта за тях е осъзната, но за това е нужна политическа воля, както и мнозинство в Европарламента. Геополитиката, както и разбирането, че Европа изостава доведе до необходимостта двама бивши премиери - Марио Драги и Енрико Лета - да представят своя анализ за това как оттук нататък да се развива ЕС, за да оцелее. В доклада на Драги директно се говори за радикална промяна. Той посочва, че организацията и начинът на взимане на решения в ЕС принадлежат на „света от вчера".

Ще дам конкретен пример с бежанската криза от 2015 г. Чак сега - 8 години по-късно, Европейският съвет излезе с решение по нея. Не можем да си позволим лукса това да продължава и ЕС да е толкова неефективен.

Ако продължи инерционно, Съюзът ще бъде обречен и няма да може да издържа социалната държава, а за мен като за ляв човек това е най-важното - без икономика няма как да се гарантира просперитет за хората. Затова главният фокус трябва да се обърне към условията за развитие на производството в Европа.

- Имахте кампания за демографската политика, уж ви чуха всички партии, а не заложиха вашите предложения в бюджета за тази година. Какви ще са следващите ви действия, за да ви чуят наистина?

- Няма да се откажа. Този пример е потресаваща илюстрация на безплодността на българската политика. Само приказки, без никакви реални действия. Демографската криза е дълбока, всички го осъзнават и разбират, че трябва да бъде национален приоритет, но той изисква действия - конкретен вицепремиер, мерки в бюджета и цялостна политика във всеки сектор.

Но в крайна сметка май всичко се свежда до политическа ревност - кой ще обере политическия дивидент от темата, която повдигнах, но е важна за всяко българско семейство. Прекалено дребнаво е, но излиза, че това е причината.

Други от Интервюта

Адриан Николов, ИПИ: В Северозапада плюс още 6 области училищата са с лоши резултати. Но гладът за работници расте

Трябва да говорим за числова грамотност - тя е важна колкото езиковата По-добро образование дава 30 млрд. лв. повече богатство у нас до 2045 г. За пръв път в историята заетите над 55 г

Йонко Мермерски: Описват Доналд Тръмп като неадекватен, а той си е съвсем на място

С ракетите от Украйна срещу Русия Байдън или прави капан на Тръмп, или му дава коз за преговори Когато бизнесът работи на принципа на меритокрацията, а не на квотите

Камен Колчев: Съветвам да не инвестирате в имоти, при влизане в еврозоната цените ще паднат с 10-20%

Ако имахме добре работеща държава,  икономическите ни показатели щяха да са като на Естония и на Полша, казва председателят на Съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" В САЩ 50%

Стоян Чапразов, преводачът на "Оръжията и човекът": Очаквах протести. Свободата в изкуството не може да бъде победена с юмруци и крясъци

Лесно се затварят театри. Артистите, които отстояха правото си продукцията им да бъде гледана, заслужават награда, казва в първо интервю след скандала Стоян Чапразов

Д-р Росен Гацин: Как да има у нас стари, известни родове? През 60-те години властта е насърчавала смяната на фамилното име

Напоследък е тренд особено българите в чужбина да търсят родословните си дървета, казва културният антрополог Още акценти от интервюто: Когато докажем, че живелият 130 г

>