6 хвалби, с които всъщност се излагате
Избягвайте да се саморекламирате с клишета, те намаляват шансовете ви да се продадете добре
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Аз съм гений. Надали ще ви хрумне да кажете това, за да се самопохвалите, освен ако не вложите доза ирония към себе си. Изобщо не се колебаете обаче да кажете "Аз съм работохолик". Това звучи гордо, пък и се очаква, че ще хареса на всеки началник.
Не, умният шеф няма да хареса подобна хвалба. На него не му трябват хора, които работят без почивка. Нали е длъжен да спазва Кодекса на труда. По-ценни са му служители, които са ефективни. Сиреч, намират начин да си свършат задачите качествено в рамките на нормалното работно време. И дори измислят начин да ги свършат по-бързо, отколкото мениджърът е смятал, че могат, когато ги е възлагал.
Специалистите твърдят, че е много по-лесно да се наругаете, отколкото да се похвалите. . Както в истинската реклама и тук клишетата не продават добре.
"Избягвайте клишетата, те намаляват значително шанса ви да получите желаното", препоръчва Том Гимбъл, директор на голяма американска агенция за набиране на персонал.
В неговата класация на твърденията, които развалят впечатлението от кандидатите, "Аз съм работохолик" е на едно от челните места. Какво се е крие зад думата не е много ясно. Пък и кой е казал, че тя е положителна. По-добре посочете нещо по-конкретно, щом искате да се похвалите. "Упорит съм и преследвам целите си, докато ги постигна" звучи по-добре.
"Аз съм истински екипен играч" също не е удар в десетката на успешната самореклама. Може да мислите, че това е нещо, което вашият работодател иска да чуе, но не е така, уверява Гимбъл.
"Екипен играч" е от особено силно надценените клишета. Да, служителите трябва да могат да се впишат в колектив и да си сътрудничат. Но шефът ще бъде по-доволен да чуе "Аз ще работя здраво и ще постигна повече от всеки друг член на този екип. Ще продължа да се уча и ще се развия по-бързо от моите колеги". Цел за всеки началник е да стимулира здравословната конкуренция сред подчинените си. А и като кажете нещо подобно за себе си, вие демонстрирате абмиции. Те пък са първа крачка към успеха, затова са отлична самореклама.
"Винаги давам 150% от себе си в работата" - когато чуя тази фраза, винаги казвам на кандидата, че има нужда от пренастройка на своите нагласи, обяснява Гимбъл. Човек не може да даде 150% от себе си, защото няма някакъв клонинг, който разполага с 50% от неговите способности и ги впряга в работа. Когато изречете нещо подобно, звучите неискрено и дори арогантно.
Том Гимбъл развенчава и гордото твърдение "Аз не просто изпълнявам задълженията си, аз винаги ги преизпълнявам". Шефът вероятно ще си помисли, че сте поредният посредствен служител, който има нереалистична представа за собствените си възможности и постижения. Т.е. ще си каже, че сте самохвалко.
Има и друг вариант - да ви повярва, но той всъщност е по-лош. Ако човек винаги преизпълнява своите задължения, излиза, че мениджърите го подценяват. Ако се справя по-добре от очакваното с всяка възложена задача, значи няма особено големи очаквания от него. Така се стига до въпроса каква е причината другите да се съмняват в способностите на този човек, а това е нещо, което не е добра самореклама.
Има специалисти, които съветват хем да си направите самореклама, хем да покажете колко много искате да постъпите в нова компания или на нов пост, като кажете "Това е място, което ще ми позволи да се развивам".
Вярно, клишето идва да рече, че сте от хората, които не смятат, че всичко знаят и могат, а се стремят към усъвършенстване. Но шефът, който трябва да реши дали да ви назначи, очаква да чуе с какво ще допринесете за успеха на компанията. Негово служебно задължение е да прави пари, като увеличава приходите или намалява разходите. Вие ще му се саморекламирате, ако му дадете да разбере как ще помогнете да постига едно от тези неща. Иначе фразата е фокусирана върху вашето лично развитие вместо върху това на компанията. А работодателите се интересуват повече от второто.
Винаги трябва да се фокусирате върху нуждите и целите на компанията и това, което тя може да спечели, ако вие станете част от нея, изтъква Том Гимбъл.
И "Успявам да постигна баланс между професионалния и личния живот" не се смята за фраза, която успешно ви продава. Ако никой не ви задава такъв директен въпрос, по-добре не подхващайте темата. Търсенето на баланс предполага нестабилност.
Ако все пак ви запитат, ще ви бъде по-полезно да кажете, че умеете да определяте приоритетите във всеки момент. Когато се налага, можете да работите до късно, а друг път да отделите повече свободно време, което да прекарате със семейството си.
В "Точният човек" можете да прочетете още: