След тежките битки римски легионери се лекували в минералните извори на Баня
- Водата помага при артрит, дископатия, камъни в бъбреците
- В последните години има бум на инвеститори в туризма и селото влезе в топ 3 на нашите спа курорти
Един от най-добрите начини да превърнем минералните води в нещо повече от балнеолечение и спа е да се възползваме от тях като уелнес преживяване - място, където освен физически се презареждаме и емоционално и психически.
Къде са лековитите извори? За какво помагат? Какви забележителности и красиви природни феномени можем да видим в близост?
На всичко това ще отговорим в поредицата за минералните води и бани в България.
Особената ценност на българските минерални води са тяхната чистота и разнообразен състав. Изучени са повече от 500 водоизточника. Температурата при изворите е от 20 до над 100 градуса (минералният гейзер в Сапарева баня изхвърля на 20-ина метра височина вода с температура 103 градуса) и предоставя възможности за различни видове лечебни процедури.
За преобладаващата част от българските минерални води са характерни ниската минерализация и солево съдържание - по-малко от 1 грам на литър.
Природните условия, в които се формират, допринасят за разнообразния им състав и лековитост. Може да се използват както за външно приложение (чрез бани, вани, душове), така и за инхалации или промивки при различни заболявания.
Районът на разложките села Баня и Елешница е богат на топли минерални извори. Край Баня се намират над 70 извора, което е 1/3 от всички в Югозападна България.
Близостта до скицентъра в Банско, както и до пистите в местността Кулиното и над Добринище прави плуването в гореща минерална вода, когато Пирин е с дебела снежна покривка, незабравимо преживяване.
През останалите сезони туристически
преход в планината е най-добре да бъде последван от отпускане в топлите води
в някой от басейните в селото.
Баня се намира в планински район в центъра на Разложката котловина между планините Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 км от Банско и Разлог, на 25 км от Якоруда и на около 150 км от София.
Находището е познато като Гулийна баня и е едно от големите в страната. Термалните води са свързани с гранити на Рило-Западнородопския масив. Преди започване на сондажните проучвания е имало 2 групи естествени водоизточници - в долините на реките Пихла и Конещица, общо 27 на брой - каптажи, чешми, извори. След 1956 г. са прокарани 8 сондажа с дълбочина от 85 до 500 метра.
Сега има 12 водовземни съоръжения с установен експлоатационен ресурс от близо 60 л/сек.
Минералната вода е с температура от 42 до 58 градуса, рН 9,3 с обща минерализация 364 милиграма на литър, съдържаща хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони и метасилициева киселина. Има съдържание на газовете радон и сероводород.
Минералната вода в село Баня може да се използва при външна употреба за спа, балнеолечение и профилактика, защото е богата на минералите натрий, калий, желязо, флуор, хлор, сяра, както и на техни съединения.
Провеждат се профилактика и балнеолечение при заболявания на опорно-двигателния апарат като артрити, възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия - ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др. Полезна е при заболявания на гръбначния стълб като дискова болест и др.
Повлиява добре на периферната нервна система при неврити, радикулити, плексити, както и при метаболитни заболявания като захарен диабет и подагра.
Полезна е при хронични гинекологични и възпалителни заболявания на нервната система, камъни в бъбреците, черния дроб, стомаха, урологични и кожни болести, възпаления на дихателните пътища, неврози и натравяния с тежки метали.
При вътрешна употреба след темпериране водата
играе важна роля за поддържане на алкално-киселинното равновесие в организма
Хидрокарбонатните йони, в съчетание с натриевите, подпомагат нормализирането на стомашната секреция (стомашните сокове). Сулфатните и магнезиевите съставки дразнят леко лигавицата на стомаха, повишават неговата кинетика и предизвикват умерено изразено слабително действие и очистителен ефект, ако се поема 60-90 минути преди хранене.
Това е много полезно за възрастните и хората, които водят заседнал начин на живот. Калциевите йони пък са особено важни за различните телесни функции на зъбни и костни субстанции. Минералната вода допълва дефицита в организма от калциеви йони.
Флуорът пък е важен за здравината на зъбите и костите. Съдържащата се във водата метасилициева киселина оказва благоприятно действие върху храносмилателната система, има детокс действие.
Наличието на силиций има антисептично действие
и намира приложение за лечение на кожни заболявания. Наличието на флуорид - над 7 милиграма на литър, ограничава използването на водата за питейно балнеолечение.
То трябва да става по лекарско назначение при спазване на строго определени методики и дозировки. Препоръчително е питейното балнеолечение да се провежда на курсове не по-дълги от 15-20 дни, двукратно в годината с дозировка не повече от 3 пъти на ден общо по 150 милилитра и не може да се използва непрекъснато за питейни цели.
Лечебните свойства на множеството минерални извори в Баня са били оценени още от траките, които са основали селището. През IV век пр. н. е. то е под властта на Филип Македонски и Александър Македонски, а след това става част от Римската империя.
Точно римляните са донесли със себе си културата на водолечение и са изградили първата лечебна баня - Римската, която е реставрирана в автентичен вид и може да се разгледа и днес.
Според преданията римските легионери са я посещавали, за да лекуват травмите, получени в битките. Построена е чрез редуване на каменен ред с 3-4 реда плоски печени тухли, сводеста с малки отвори на свода, с ниши и светилници, с комин до входа.
Близо до Римската баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон,
построено в чест на бога на Слънцето и топлата вода. За това свидетелства и досега запазен камък с надпис на старогръцки. При каптирането на топлите минерални извори при Римската баня са намерени монети с образите на Филип Македонски и Александър Македонски.
Другата туристическа атракция е възстановената турска баня. За топлото водозахранване се използва изворът Благата вода, чиято вода тече открито до сградата, за да се охлади.
През 2011 г. с решение на екоминистъра за предоставяне на безвъзмездно управление и ползване на находище на минерална вода на община Разлог е предоставено за срок от 25 години находището на минерална вода Гулийна баня в Баня, включително водовземните съоръжения.
През следващата година общината е издала две разрешителни за ползване, като с всяка следващата година броят им се увеличава и досега са издадени около 80 на хотели и частни къщи за снабдяване с минерална вода.
Това доведе и до бум на инвестициите в селото в последните години и то се превърна в един от трите най-добри спа курорта в България. Около 350 хил. лв. са предвидени в бюджета на общината за 2024 г. като приходи от туристическа такса.
В Баня има около 70 места за настаняване на гости. Три хотела са с 4 и 5 звезди, а останалите са с по-ниска категория. Общо леглата в тях са към 1500.
Висококатегорийните хотели имат открити и закрити басейни с минерална вода, един от тях има и медицински център, в който работят лекари и предлагат редица лечебни и възстановителни процедури.
Имат терапевтични басейни за аквагимнастика и хидротерапия
Предлагат спортно-възстановителни програми.
Бурното развитие на Баня стана благодарение на минералните извори и след предоставянето им на общината. Тя обаче има и задължения за мониторинг и поддържане на находището, като инвестира в мрежата с подмяна на кранове, водомери, водопроводи.
"Тези 12 г. показват, че правилно сме управлявали находището. Държавата трябва да види, че общините са добър стопанин на минералните находища, и да продължи тази практика, което е важно и за инвеститорите.
Изградихме компенсаторен резервоар за минерална вода, с което решаваме проблема с недостига при върхово потребление. Осигуряваме по-ефективно и балансирано използване на водата. Така се постигна по-добро оползотворяване на този ценен ресурс.
Внимаваме обаче при реализиране на инвестиционните намерения и туристическия натиск, за да не пречи на местното население. Запазваме баланса между жителите и инвеститорите и ще засилим контрола", коментира кметът на Разлог Красимир Герчев.
С минералната вода се отопляват читалището, кметството, детската градина
Общината получи и право да стопанисва минералните извори в съседното село Елешница и ще се опитва да привлече и там по-сериозен интерес, като вече има заявени инвестиционни намерения.
Находището на минерална вода Елешница - местност Св. Варвара, е в долината на река Места. Водата е бистра, без вкус и мирис. Общата минерализация от извор Топилата е 266 милиграма на литър.
Температурата в различните извори е от 38 до 56 градуса, като ресурсът е 16 л/сек. Водата се характеризира като нискоминерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна натриево и силициева, съдържа флуорид.
Питейното балнеолечение оказва въздействие върху стомашно-чревния тракт при гастрити, язвена болест, влияе добре при жлъчно-чернодробни проблеми като камъни в жлъчката, хроничен хепатит, полезна е и при заболявания на бъбречно-отделителната система - пиелонефрит, цистит.
Туристите могат да разгледат музея в Разлог, част от поредица възрожденски къщи, паметници на архитектурата, в който се съхраняват над 5000 експоната от различни епохи.
Наблизо е село Добърско с уникалната черква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която е под егидата на ЮНЕСКО. От векове се носи легендата за чудодейната сила на изворната вода в селището.
Твърди се, че част от ослепените при битката в Беласица през 1014 г. войници на Самуил се заселват в Добърско. Това се дължало на факта, че там намерили облекчение от лечебната вода на аязмото в двора на черквата.
Елешница е единствена в страната, където съществува традицията да се организира кукерски фестивал на Великден за гонене на злите духове, за плодотворна година и се отбелязва пролетното пробуждане на природата.
Сребърният извор край Добринище е полезен за очите
Град Добринище е балнеолечебен, но и зимен курорт в Югозападна България, разположен в подножието на Пирин. Само на 6 км се намира Банско, а на 10-ина е село Баня.
Градчето с около 2600 жители е притегателно за туристи и през зимата, и през лятото. Край река Добринишка, която преминава през селището, има минерални извори и там са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре - турски.
Минералните извори са привързани към гранити от Пиринския блок в долината на Добринишка река. Термалната зона представлява тясна ивица с дължина близо 1,2 км. Водата излиза в 3 зони.
Освен 14 естествени извора в находището са прокарани и 3 експлоатационни сондажа с дълбочина от 97 до 270 метра. Температурата на водата е от 32 до 43 градуса. Тя е бистра, безцветна, без мирис.
Общата минерализация на сондаж "Плажа" е 292 мг на литър, а рН е 9,1. Съдържа хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви и флуорни йони, има и съдържание на газ радон. Утвърденият експлоатационен ресурс на находището е 15,36 л/сек от 9 водовземни съоръжения.
Най-известен е Сребърният извор поради повишеното съдържание на сребърни йони, които имат силно антиоксидантно и противовъзпалително действие. Той е полезен при заболявания на очите.
В Добринище може да се провежда профилактика и балнеолечение при хронични заболявания на опорно-двигателния апарат като ревматологични, дегенеративни ставни заболявания - артрити, артрозоартрити, периартрити, спордилартрити и др.
Полезна е при възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия като ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др. Добре се повлияват ортопедични и травматологични заболявания, както и следфрактурни състояния, следтравматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става.
Болки в гръбначния стълб, дискова болест, както и на периферната нервна система - неврити, радикулити, плексити, също се облекчават от минералната вода.
Влияе добре на заболявания като диабет и подагра, полезна е за женската и за мъжката полова система и за дерматологична патология.
Минералната вода влияе добре на хронични заболявания на бъбреците, черния дроб, жлъчката, на стомаха и червата. Препоръчват се поне 10 дни терапии.
В района има много места за настаняване и сертифицирани балнеолечебни, уелнес и таласотерапевтични центрове. Има два 4-звездни хотела с около 320 легла, 3-звездните хотели са с общо 120, останалите над 300 легла са в по-ниска категория семейни хотели и къщи за гости.
През 1963 г. градът е обявен за балнеолечебен курорт. Обществената баня е построена през 1934 г. и работи и до днес. Има женски и мъжки басейн, самостоятелни вани и обществена пералня.
Черквата "Св. св. Петър и Павел" е една от основните забележителности в Добринище. Намира се в центъра на града и е построена през 1835 г., обявена е за паметник на културата.
На около 3 км югоизточно от Добринище се намира манастирът "Св. Пантелеймон" - комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.
Добринище е изходен пункт за интересни туристически маршрути в Пирин към Тевното езеро и Поповото езеро. На 11 км се намира хижа "Гоце Делчев", откъдето има седалков лифт до хижа "Безбог", където е и скицентърът с най-дългата писта у нас. Градчето е и крайната гара на единствената у нас теснолинейка Септември - Добринище.