Ето защо Бойко Борисов винаги избира мобилен "тилифон" с копчета
- Не се чува с Кирил Петков, защото разучава нов мобилен апарат
- „От няколко месеца е с него, старият не поддържа 5G", коментира запознат
- Мобилните телефони са като „ядрени бомби" с опустошителен ефект във властта
Шегите с трудните телефонни комуникации на Бойко Борисов в социалните мрежи съвсем се задълбочиха, след като лидерът на ГЕРБ честити рождения ден на Кирил Петков, но не лично, а на неформален брифинг с репортери. Обяснението бе, че не му се е обадил, защото нямал телефон. А нямал, защото наскоро сменил легендарната Nokia и още разучавал новия си апарат.
Цялата тази сага започна покрай инфарктните преговори през март, когато сутрин цяла България мислеше, че управлението на сглобката ще оцелее, а до вечерта вече бе ясно, че ще се сгромоляса и конфликтът е необратим. На следващия ден този „филм" започваше отначало с нови главни герои, с нови сюжетни линии, наситени с внезапни обрати, солидна доза напрежение и люти скандали.
Именно в този период Петков се оплака, че Борисов не си вдигал телефона, а експремиерът му отвърна в шеговития си стил с лаф, който веднага окупира челните места в новините.
"Тилифон, тилифон, тилифон" – засмя се той. - Някой път ще ви разкажа откъде идва това. От един мой приятел от една друга държава. Нещо недопустимо, нещо действително излагащо България, защото започват уважавани хора, включително и от държави нечленки на Европейския съюз, но поради голямото ми уважение към тези хора няма да им споменавам имената, да ми се обаждат от името на господин Петков, да ме натискат за вътрешния министър. Министри от други държави. След което окончателно взехме нашето решение да защитим институциите, да защитим хората и да защитим демокрацията."
Оттогава Борисов на въпроса защо не поговори с Петков, се оправдава с проблем с телефона.
Неговите архаични нокии са легендарни и е истинско чудо, че все още работят безпроблемно. Когато влезе в политиката през 2001 г., Борисов прикова вниманието със своя модел 6510 и остана с него до 2010 г. Истината е, че дори тогава апаратчето изглеждаше симпатично, но сякаш бе от „палеолита". На фона на многобройните подигравки, че е old fashioned, бе изяснено, че хакването на този апарат е почти невъзможно, да не говорим за подслушване, проследяване или нерегламентирано използване на камерата, поради факта, че той не поддържаше обичайните за останалите телефони функции.
През 2010 г. Борисов смени малката джаджа с нова, като моделът отново изглеждаше като непревземаема крепост за хакерите – в мрежите масово се разпространяваха снимки и вървяха залози, че в ръката си държи Nokia 6700 Classic. Разбира се, и този апарат изглеждаше странно, особено в ерата на touch screen, но тогавашният премиер с нищо не показваше, че е изкушен от съвременните комуникации.
Неотдавна и този апарат отиде в историята и за това се разбра покрай поредния словесен двубой между Борисов и Петков преди дни. На въпрос защо най-накрая не се чуят, лидерът на ГЕРБ бързо отговори, че разучава нов мобилен апарат.
„Пак е Nokia, пак е с копчета – обясни пред „24 часа - 168 истории" близък до него. - Преди няколко месеца го смени. Старият модел не поддържаше мрежата 5G и това наложи да търси нов."
Но телефонът, макар и комуникационен проблем в отношенията с Кирил Петков, бе и сериозно оръжие в „арсенала" на Борисов. По-паметливите помнят как между 2009 и 2021 г. той следеше сутрешните блокове и когато някой дръзнеше да го критикува или да печели дивиденти на негов гръб, той, без да се притеснява, звънеше в съответната телевизия и настояваше да го включат за отговор. Тези изненадващи ходове в повечето случаи така стъписваха събеседниците в студиата, че това осигуряваше решаващо предимство на Борисов в предстоящата словесна битка.
От друга страна, телефонът в политиката е като „ядрена бомба".
Един от най-значимите политически скандали в историята на САЩ със силата на земетръс от девета степен - „Уотъргейт", започва с неуспешна кражба с взлом в офиса на Националния комитет на Демократическата партия през 1972 г. Месеци по-късно разследване разкрива, че тогава са заснети документи, свързани с предизборната кампания и са монтирани подслушвателни устройства в телефоните. Разплитането на бруталната афера в крайна сметка приключва с подаването на оставка на президента Ричард Никсън през 1974 г., чиято партия се е възползвала от нечистоплътната афера.
37 години по-късно, през 2011 г., светът бе вцепенен, след като се разбра, че таблоидът News of the World, собственост на медийния магнат Рупърт Мърдок, системно е хаквал телефони и компютри на политици, членове на кралското семейство, знаменитости, жертви на убийства и техните семейства.
Заради близостта на кабинета на премиера Дейвид Камерън с медията веднага възникнаха подозрения, че управляващите също може да са се възползвали от подслушванията и от нерегламентираната информация. Разследването приключи с 6 хил. страници доказателства, повдигащи въпроса за ужасяващия медийно-политически комплекс, опорочаващ по абсурден начин упражняването на власт и сриващ доверието в журналистиката.
Разплитането на случая изясни, че сред най-известните жертви са членовете на кралското семейство, Анджелина Джоли и Брад Пит, J.K. Роулинг и много други.
Тогава журналистите на The Guardian също започват свое разследване и редакторът Алън Ръсбриджър отбелязва, че благодарение на подслушванията влиянието на Мърдок е било толкова сериозно, че е уплашило политиците и членовете на медийния регулатор: „Влиянието, властта, парите, господството и репутацията на Мърдок са били такива, че изглежда придобиват форма на имунитет срещу проверка."
Светът едва се бе съвзел от този опустошителен скандал, и през 2013 г. осъмна с нов. „Шпигел" съобщи, че немският канцлер Ангела Меркел от 2002 г. е била подслушвана от Агенцията за национална сигурност на САЩ. Медията с пълни подробности огласи документ, от който стана ясно, че АНС е имала шпионски отдел в щатското посолство в Берлин. Оттам специалистите й, както и хора от ЦРУ са записвали разговорите в кабинета с технологии, непознати до момента.
Едва тогава стана ясно, че много американски производители на мрежи, мобилни апарати и компютри са били „подсещани" да поставят определени джаджи в хардуера, чрез който спецагентите на САЩ да могат да проследяват комуникации и разговори на избрани хора.
Възмущението бе още по-голямо, когато „Шпигел" разкри и секретна докладна, че Америка е имала подобни шпионски миницентрали на още 80 места по света – сред тях градове като Франкфурт, Женева, Прага, Рим, Мадрид, Париж и др.
Разярена до краен предел, още същата вечер Меркел се обади на тогавашния президент Барак Обама, за да му поиска обяснение. Според медиите тя била „бясна", защото напълно вярвала на разследването на немското разузнаване и знаела, че твърденията в „Шпигел" са придружени със съответните доказателства. Думите на канцлера към смутения Обама били, че очаква информация за „мащаба на подобни практики и Белият дом да отговори на въпросите на федералното правителство на Германия".
"Президентът Обама увери канцлера, че САЩ не следят и няма да следят комуникациите й", отговори по този повод говорителят му Джей Карни. Това обаче подразни още повече Берлин и оттам моментално „изстреляха" контрасъобщение: „Опровержението се отнася до настоящето и бъдещето, но в него няма отрицание, че комуникациите на Меркел са били наблюдавани в миналото."
Междувременно стана ясно, че 4 години преди този скандал, през 2009 г., на телефона на немския канцлер и на тези на 5250 министри и висши държавни служители са били инсталирани специални чипове, криптиращи информацията. Би трябвало тези джаджи да предотвратяват евентуални подслушвания и течове на информация, но през 2013 г. стана безпощадно ясно, че те не са били достатъчно добри за спецовете от АНС и ЦРУ.
Скандалът се оказа истинско минно поле и оттам нататък всеки един ден бе наситен с „експлозивни" изказвания. Бившият президент на Франция Никола Саркози си припомни колко често са си комуникирали с Меркел по телефона или са си чатели.
След това действащият държавен глава на страната Франсоа Оланд настоя подмолният удар от страна на САЩ да бъде разгледан на Срещата на върха в Брюксел. Заедно с това стопанинът на Елисейския дворец на свой ред ядосан позвъня на Обама, за да иска обяснения. За свое разочарование получи единствено мъглявия отговор, че Америка „проучва разузнавателните си практики и се стреми да балансира императивите за сигурност и неприкосновеност на личния живот".
Заради това на Срещата на върха Европейската комисия подкрепи предложенията на Европейския парламент за правила, регулиращи трансфера на данни от Европа към Америка. Лидерите обсъдиха и различни идеи за създаване на европейски мобилни телефони, компютри, сървъри и комуникации като застраховка срещу евентуални подобни намеси.
По това време Бойко Борисов вече не бе премиер, но със сигурност Меркел най-накрая бе оценила колко прав е бил да залага на старомодните си мобилни апарати.
От друга страна, точно в периода преди скандала между 2009 и 2013 г. Борисов бе министър-председател и често разговаряше с Ангела Меркел, със Силвио Берлускони, който бе премиер до 2011 г., и с други европейски лидери. Италианският милиардер така се бе сприятелил с Борисов, че дори бе назначил човек с български, който да е около него, когато решат да се чуят по телефона.
Дали по време на тези неформални разговори топполитиците са си разменяли някаква по-чувствителна информация, знаят само те.
С течение на времето този вулканичен скандал затихна, а за европейските граждани останаха въпросите как е използвана тази информация, дали е имало политици, изнудвани с някакви компрометиращи данни, дали е имало лидери, принуждавани да предприемат определени ходове, как се съхраняват в момента тези данни и т.н.
Но истината е, че все по-модерните технологии носят сериозни рискове и който иска да е спокоен, залага на апаратите с копчета.
Въпреки че предизвикват дълги телефонни смущения в политиката.