Растеж: през 2004 г. само Словакия и Чехия са имали над 70% от БВП на ЕС, сега само България е под 70%
При голямото присъединяване на държавите от Централна и Източна Европа към Европейския съюз през 2004-2007 г. единствено Словакия и Чехия са имали БВП на глава от населението над 70% от средното за общността. Сега всички тези десет държави са много над този дял, достигайки 90 и дори 91%, единствено България е на 64%. Това е един от изводите, които старши икономистът на Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев посочи в своето сравнително изследване „Две десетилетия на растеж и конвергенция", представено на годишния форум на ИПИ „Растеж в бурни времена".
Откакто сме в ЕС България както и останалите страни членки минаха през три кризи – световната финансова криза от 2008-2009 г., дълговата криза от 2014 г. и пандемията. При това България ги мина сравнително леко.
От 2002 г. досега ние сме удвоили износа на стоки и услуги за страните от общността, гласят другите изводи от изследването.
Според икономиста Румен Аврамов при сегашните параметри на икономиката ни изравняването ни с ЕС далеч не е близко, според учения може би ще ни трябват още две десетилетия за това. Той посочи, че на практика в най-новата ни история единствено между 2002 и 2008 г. България е постигала в продължение на 4 години висок растеж от порядъка на средно 6% годишно.
А историкът Мартин Иванов сравни този период с десетилетието между 1934 и 1943 г., което според него е първият икономически възход на България от Освобождението насам. Тогава средният ръст на БВП е бил по 5,4% годишно.
Факторите, допринесли за този растеж тогава са четири според него: началото на демографския преход, който се характеризира със силен спад на смъртността и ръст на раждаемостта, масовизацията на образованието и фактът, че от 7% грамотни по време на Освобождението, в тези години се е стигнало до над 70%, иновациите в земеделието, когато за първи път у нас добиват масово разпространение земеделските стопанства, които не произвеждат продукция единствено за нуждите на собственото си домакинството и интеграцията ни в т.нар. икономическо пространство на нацистка Германия (grosse wirtschaftsraum).