Грешно, по-грешно, най-грешно, "Не си прав, шефе"
Като противоречите на висшестоящ, вярната реплика е "Нека вземем предвид още"
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Tой е добър мениджър - уважава подчинените си, готов е да слуша мненията, идеите, проблемите им, не повишава тон дори когато се налага да ги критикува. Въобще, всичко е като по учебник за лидерство.
Вашият шеф вероятно старателно го е чел и затова създава идеална атмосфера. Но внимавайте да не се подведете в тази идилия и да си въобразите, че йерархичната система е отменена. Не е, разликата между служители и ръководител съществува, дори той да е най-готиният. Съвсем плоска организация, в която всички са равни, не може да работи. И ако искате да постигнете нещо значимо в кариерата, едно от най-необходимите умения е да се научите
правилно да говорите с хората, които стоят по-високо
от вас на професионалната стълба.
Колкото и да е парадоксално, с лош мениджър е по-лесно. На командаджия, грубиян, самовлюбен нарцис и т.н. никой разумен подчинен не възразява, защото знае, че ще последват неприятности. Той си трае, възмущава се наум, вероятно се оглежда за друго място, но не прави грешка да говори, та камо ли да критикува. Докато с добър началник, който предразполага подчинените си, дори най-разумният може за миг да забрави кой кой е и да изтърси нещо от сорта на "Не си прав, шефе".
Репликата не е фатална, само заради нея добър мениджър няма да ви уволни. Но
нанасяте вреда на собствената си репутация.
Защото част от професионализма е винаги да показвате нужното уважение в отношенията с шефа. Иначе казано, да си знаете място дори когато се налага да му противоречите с най-добри намерения.
Да речем, че началникът е събрал екипа и обсъждате важна задача. Той представя изходни данни, които не са верни. Това ще обърка всичко по-нататък и вие спонтанно казвате "Не е така, грешите". Целта ви е благородна, но
публично изкарвате шефа си некомпетентен.
Естествено, че няма да му стане приятно, даже и да оцени, че постъпвате по този начин в интерес на работата.
За да не нанесете удар върху репутацията му, първо добре помислете налага ли се веднага да реагирате.
Надали правите животоспасяваща операция,
може би няма да е късно след съвещанието да му кажете на четири очи, че данните не са верни, като се въоръжите с нужните справки и документи.
При това пак внимавайте как говорите. Не трябва да изглежда, че го поправяте, понеже много се е объркал.
Използвайте неутрални пояснения
"Нося данни, които се надявам да бъдат полезни за задачата, която обсъждахме. Направи ми впечатление, че са по-различни". Шефът ви не е глупак, ще разбере какво му казвате и ще ги разгледа. Няма начин и да не оцени, че не сте си позволили пред целия екип да го представите като зле информиран.
Ако все пак непременно се налага да действате веднага, още на съвещанието,
много добре подберете изразите си.
Никакви "грешка", "всъщност данните са други" и т.н. Трябва да звучите като "нека вземем предвид още, че". При подобна формулировка изглежда, че допълвате, макар че по същество противоречите. Шефът и може би някои от колегите ви ще разберат това, но всички ще оценят с какъв професионализъм и възпитание го правите.
Този подход се цени най-много във всякакви ситуации - постъпвате така, че мениджърът сам да стигне до заключението, което искате да изкажете, защото представяте информацията по правилния начин.
За отношенията ви с началника е от изключително значение
да подбирате битките си.
Дребнава е и най-деликатната вариация на "Не си прав, шефе", щом уточнението няма особено значение за главното. Ще изглеждате като педант или като надут човек, който много държи да покаже колко знае, без това да носи полза за работата.
За да представите на шефа си различна гледна точка и да не влезете в конфронтация, ключово е да изберете подходящия момент. Той е, когато мениджърът иска мнения. Кажете какво мислите или предлагате, обосновете се, дори влезте в спор. Но пак с нужното уважение, без да показвате раздразнение, че не е съгласен с вас. Трябва
много точно да уцелите кога да спрете -
излагате професионалните си аргументи и становище, защитавате ги, но оставяте крайното решение на шефа, защото напълно съзнавате кой каква позиция заема в йерархията.
Щом сте сигурни, че имате с какво да мотивирате различната си гледна точка, представете я, докато все още има потенциална възможност шефът да направи промени. Ако изразите несъгласие, след като той вече е взел решение, това е не само непродуктивно, ами и ще го ядосате, защото още повече вредите на репутацията му.
Специалистите съветват да постъпвате по този начин и
когато нареждане на началника не ви харесва, понеже ви засяга лично.
На четири очи, с добре обмислени мотиви се опитайте да го убедите да направи промяна. Но не показвайте неуважение, ако не иска. Съобразете се с решението. А щом толкова сте засегнати от него, потърсете си друга работа и напуснете.
При всички положения добрият професионалист уважава решението на ръководителя, дори то да не му харесва, защото е лично засегнат или защото не му се струва най-доброто. Изпълнява го. А накрая, ако то се окаже неефективно, не напомня свадливо "Казах ли аз, че шефът не е прав!"
Умният служител води с началника си само битки, които си заслужават усилията. Но за да е сигурен, че е така, първо се опитва да разбере.
Понеже мениджърът ви е от добрите, допуска въпроси и дискусии,
научете какво мотивира решението,
което не ви харесва. Като си изясните причините, може да промените мнението си, защото има обстоятелства, които не са ви били известни. Може и да прозрете, че усилията ви не си заслужават и защото промяната не зависи от прекия ви шеф - има нареждане от неговия шеф.
Когато спорът с началника вече е минал, направете анализ и оценка на постигнатото. Запитайте се докъде ви е довело противопоставянето - успели ли сте да убедите шефа в правотата си и същевременно да запазите добрите си отношения с него. Ако нещата не са протекли по желания начин, помислете какви са били вашите грешки и какво може да направите по-добре следващия път.
Ще ви е от полза, явно сте от хората, които не се страхуват да спорят с шефа.
---- Ако все пак ще спорите ----
Нали е ясно, че за да си позволите да изречете деликатен и възпитан вариант на "Шефе, не си прав", трябва той да ви уважава като добър професионалист и съвестен служител. Като ви няма доверие, много рискувате, дори да имате супер аргументи и факти в конкретния случай.
Тези условия са налице, добре сте помислили и започвате. Има най-малко три правила,които желязно трябва да спазвате, за да изразите вашето несъгласие с шефа уважително и с евентуална полза за работата и за вас лично.
● Внимавайте с тона. Няма значение, че шефът ви не е прав, а вие сте, ако не говорите спокойно. В моменти на разногласие чувствата често вземат връх над разума. Това не е професионално и при спор с колега, но е последното, което можете да си позволите в спор с висшестоящ в йерархията.
● Избягвайте фразите, които показват фалшива учтивост. Пазете се от т.нар. пасивно-агресивни реплики като "С цялото ми уважение". Вашият шеф отлично знае, че след тези думи нещо ще му възразите, няма да му правите комплименти. Така че с нищо не си помагате. Ако е по-чувствителен, даже може да ги сметне за ирония.
● Бъдете гъвкави. Демонстрирайте увереност в това, което казвате, но не и абсолютна самоувереност, че сте прави. Вашият шеф ще го разтълкува като липса на самокритично мислене и на неспособност за адаптация.
Слушайте внимателно какво ви казва, вниквайте и при необходимост променете мнението си. Ако не можете, а и виждате, че началникът няма да промени неговото, мъдро се оттеглете. Не можете да си позволите лукса да имате последната дума, освен ако не е "Отивам да си пиша заявлението за напускане".
И не забравяйте - с шефа трябва рядко да влизате в противоречия. Ако подхождате с критика и съпротива към всяко негово решение, идея, нареждане, ще ви смята за вироглав служител, който противоречи ей така, за спорта.
В "Точният човек" можете да прочетете още: