Евелина Славкова: Преминати са много червени линии и редовен кабинет след 9 юни става все по-труден
Три сценария след вота: 1. ГЕРБ и ДПС да преговарят пак с ПП-ДБ 2. Да търсят друг партньор или партньори 3. Нови предсрочни избори през есента
Още първият спор за външен министър отвори кутията на Пандора, което ни тласна към избори
На ПП-ДБ спешно им е е нужен нов разказ, който да увлече избиратели извън твърдите ядра
Една лява листа около Ваня Григорова и Мая Манолова ще е изпитание не само за БСП, но и за ИТН
- Не ни върви нито с ротационните, нито със служебните кабинети. Все по-труден става изборът на министри, а най-проблемен се оказва постът на външния министър. Защо, госпожо Славкова?
- Поради високото международно напрежение постът на външен министър не е без значение. Изразяването ясно на евро-атлантическата насоченост на държавата ни е ключова на фона на събитията, в които живеем в последните няколко години.
Но позволете ми да върна времето малко назад. Темата с външното министерство се роди още в рамките на съществуването на сглобката. ПП-ДБ искаха тази ротация между Николай Денков и Мария Габриел най-вече заради комуникацията им с международните партньори, т.е. да имат излаз да си говорят с тях. Това, разбира се, отвори кутията на Пандора, което доведе до резултатите, които имаме днес, а именно нови предсрочни парламентарни избори. Но да не забравяме, че в хода на преговорите за ротацията като проблемен пост се оказа и този на военния министър, което минава също през линията кой ще се докаже като по-голям евроатлантик.
- Всички вкупом клатят служебния кабинет с искания за оставки - Димитър Главчев поиска смяната на двама свои министри 7 дни след клетвата им пред парламента, Корнелия Нинова и “Възраждане” - неговата, ПП-ДБ - на председателя на парламента Росен Желязков. Прибавете арестуваната шефка на митниците и обвиненията към главния секретар на МВР Живко Коцев и техните ортаци за корупция и контрабанда. Как ще се отразят всички тези скандали на двата вота на 9 юни? И откъде ще дойде решение?
- Промените в конституцията в частта със служебните кабинети, силно недомислени според мен, доведоха усложняване на и без това сложната политическа ситуация. Служебен кабинет с ограничен избор на кандидати за служебни министър-председатели, за който никой не иска да носи отговорност, с работещ парламент ще разгърне още такива ситуации, като искането на БСП и “Възраждане” за вот на недоверие на служебен кабинет. Вторият акцент от въпроса, свързан с криминално-политически елементи, няма как да не даде своето отражение върху резултатите на изборите на 9 юни.
Разбира се, един от големите губещи ще бъде ПП-ДБ поради няколко неща: първо, с влизането в управленска сглобка с ГЕРБ те загубиха една от основните си линии на поведение и говорене, второ, със скандалите около главния секретар на МВР Живко Коцев, когото продължават да защитават, и изплуването на името на Бойко Рашков загубиха и друг основен капитал, който предлагаха на своите избиратели – “ние не сме такива” , “ние не сме като старите, като статуквото”. Моето мнение е, че на фона на това и още нещо ще даде отзвук върху изборните резултати - фактът, че отиваме на поредни предсрочни избори. Не виждам към този момент някой, който да е голям печеливш от тази ситуация.
- Социолозите твърдяхте, че парламентарните избори ще вдигнат активността на евроизборите. А сега?
- Все още, поне аз, твърдя, че парламентарните избори ще вдигнат активността на евроизборите. Залогът на парламентарните избори е по-значим за българите от този на европейските избори и въпреки ниската избирателна активност, която се отчита и на парламентарните избори в последните години, то със сигурност активността ще е по-висока заради избори 2 в 1.
- Ваши колеги от други социологически агенции обявиха, че дистанцията между ГЕРБ и ПП-ДБ се увеличава. Според “Маркет линкс” на 8%, според “Галъп” стига 10%. Къде ще отиде мощната група на недоволните гласове, след като няма изгледи в средата на мандата си президентът Радев да оглави свой проект?
- Разширяването на дистанцията между първата и втората политическа сила се отчете още през септември месец миналата година. Въпросът е на фона на всички събития, както и предстоящата предизборна кампания, до колко процента ще финишира тази разлика. До дни ще излезе проучването на “Тренд”, което е проведено и след скандалите около Живко Коцев и ще имаме друга отправна точка, в която да разсъждаваме по отношение не само на процентите, но и разместват ли подредбата на партиите към този момент.
Със сигурност липсата на нов политически проект, които да покаже сериозен потенциал да уплътни по-голям процент от негласуващите, по-скоро създава усещане в мен, че тази група в по-голямата си част няма да се яви пред урните на 9 юни. Партия на Румен Радев би могла да мобилизира такъв тип хора да излязат да гласуват, но това минава през едно основно условие – Румен Радев да бъде начело на този проект. Нито виждаме в момента такива действия, нито има вече много време за тях.
- Каква ще е политическата траектория на ПП-ДБ?
- Те се лишиха от основни линии в техните позиции и в спешен порядък трябва да намерят нещо ново, което да успее да мобилизира хора извън техните твърди електорати. Трябва да имаме предвид, че част от изборния им резултат се дължеше на хора, които гласуваха анти-ГЕРБ, а не про-ПП. С колаборацията с ГЕРБ, а и отношенията им с ДПС е отблъснало тези хора. Необходим им е нов разказ, нова позиция, която да звучи автентично и да увлече избиратели. Не съм особено убедена, че се справят с тази задача към този момент.
- ДПС винаги постига сходен резултат, не знам дали и на двата избора. Кое би ги дръпнало нагоре или надолу?
- По обективни причини ще има разлика в резултата за парламентарните и европейските избори. Не трябва да забравяме, че ДПС разчита на гласове и от Турция, а избирателите там ще имат право да гласуват само на парламентарните избори, но не и за европейските. Това ще даде разлика. От друга страна, очаквам силна мобилизация на електорат около ДПС, защото това ще са първи избори като председател на партията за Делян Пеевски и добър резултат е от важно значение за него. В последните месеци, Пеевски успя да върне силните позиции на ДПС и да бъдат в центъра на събитията и е ключово за него това да бъде запазено.
- А БСП, ИТН, “Възраждане”?
- По отношение на “Възраждане” и не толкова добрите им резултати на местните избори виждаме промяна на модела - от партийни кандидати към отваряне на листите. Тук визирам кандидата за евродепутат в лицето на Петър Волгин. Ще видим дали и в парламентарните листи също няма да има такова отваряне и как това ще промени изборните им резултати.
По отношение на БСП. Говори се, че ще има лява листа около Ваня Григорова и Мая Манолова, което ще бъде изпитание за БСП, но и за ИТН. В същото време липсата на силно обединение вляво по-скоро няма да доведе до светли хоризонти. В този контекст, както и лошите резултати на БСП, влизането на ръба на ИТН на последните предсрочни парламентарни избори ги поставя в трудна изборна ситуация. За ИТН ще бъде ключова кампанията, както и прякото участие на лидера им Слави Трифонов в нея.
- Като гледате разнобоя сега, какви сценарии за коалиции виждате след изборите?
- Няколко варианти могат да бъдат разглеждани, но е важно да направим уговорката, че все пак изборните резултати ще дадат тежест на една или друга хипотеза. Първи вариант е ГЕРБ и ДПС да преговарят отново с ПП-ДБ. Втори вариант е да се търси партньор или партньори извън ПП-ДБ. Трети, и също реалистичен - избори наесен.
- Мнозина ваши колеги наблегнаха в прогнозите си тъкмо на есенни избори и даже предвиждаха служебният кабинет на Димитър Главчев да управлява до октомври. Каква е вероятността да стане точно така?
- Да, както вече казах, на масата е и тази съвсем реалистична възможност да отидем на нови предсрочни парламентарни избори през есента. Трябва да имаме предвид, че нагнетяването на политическото напрежение вече преминава доста червени линии. А това може да направи трудно създаването на кабинет след изборите на 9 юни.
ВИЗИТКА
Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня.
В СУ завършва социология и политически мениджмънт.
Работила е в екипите на големи социологически агенции.
Съосновател е на Изследователски център "Тренд" през 2016 г.