От тази вечер след залез слънце евреите празнуват Песах
Народът на Моисей си припомня как предците тръгнали от Египет, за да се спасят от робство, вървяли 40 години през пустинята, стигнали Обетована земя и станали свободни
Вечерта на 22 април тази година започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Датата му се мени - настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп на луната. Празникът продължава до вечерта на 30 април.
Песах е празник на освобождението. Думата означава отминаване, изход. С него всяка година евреите си припомнят как предците им тръгнали от Египет, за да се спасят от робство, водени от Моисей, вървяли 40 години през пустинята, за да стигнат до Обетованата земя и да станат свободен народ. Това е описано във втората книга от Тората (Петокнижието, Стария Завет от Библията) - "Изход". Тази история на спасението и по-късни събития са включени в специалната книга "Агада", която се чете като част от ритуала на Песах.
Преди празника задължително се почиства къщата и се приготвят специалните съдове, които се слагат на семейната трапеза само по време на Песах. Главната цел е да не останат никакви остатъци от мая, квас, храни, които ферментират.
Първата вечер се нарича Седер Песах. След службата в синагогата и четенето на "Агада" семейството се събира вкъщи в добре осветена стая. След ритуално измиване на ръцете всички сядат на масата, на която задължително има вино, маца, яйца, салата, печено месо с кост. Непременно се поставят чаша с вода и сол - символ на сълзите на евреите по време на робството, и още една чаша с вино за пророк Илия.
Всеки изпива 4 чаши вино. Те символизират четирите обещания за спасение, които бог дава на евреите: "Ще ви направя Мой народ и ще бъда ваш Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам от египетското иго" (Изход 6:7).
Мацата е хляб без квас, който прилича на вафлени кори. Той припомня, че евреите много бързали да се спасят от египетско робство и понеже нямали време да чакат хлябът да втасва, замесили само вода и брашно.
Традицията е всеки да изяде не по-малко от 27 г хрян, който припомня за тежкия живот в Египет. Понеже той е лют, се яде със зелена салата - от маруля и кервиз, или пък с варени картофи и други кореноплодни зеленчуци.
Яйцата са твърдо сварени и оцветени с люспи от лук и кафе или печени, за да станат кафеникави.
На масата има печено месо - агнешко, ярешко или пилешко. Трябва да е с кокал и месото по него да не е много, което също припомня за несгодите на робството.
Десертът е харосет - настъргани фурми и ябълки, примесени с орехови ядки, подправени с канела и разбъркани с малко вино. Той символизира глината, с която евреите строяли за египтяните.
Всичко на масата трябва да е кашер - чисто, което означава да са спазвани определени правила и ритуали при отглеждането на продуктите и приготвянето на храната. Кашерното вино например е с грозде от лозе, което е започнало да се бере едва на четвъртата година след засаждането, а на всяка седма година се оставя да почине.
По време на вечерята няколко пъти се изричат благословии.
После семейството разговаря за изхода от Египет, за почитта към миналато на еврейския народ и към родителите, за свободата и ценностите. Като се припомнят преодолените препятствия, се пренасят поуките в съвремието, всички осъзнават какви трябва да бъдат, за да са истински свободни, но и че със свободата идва отговорността. Да разказва това е едно от задълженията, които всеки евреин трябва да изпълни към децата си, за да се пренасят истините и вярата във всяко поколение.
Накрая Седер завършва с пожеланието "Догодина в Йерусалим". То припомня, че до 70 г. всички евреи се събирали да празнуват в Йерусалим в Храма, а после той бил разрушен (от него е останала само Стената на плача) и все още не е възстановен. Но пожеланието има и преносно значение - в смисъл да доживеем до вечността.
Празникът е свързан и с християнската религия - Седер Песах е т.нар. тайната вечеря на Исус Христос с учениците му, преди да бъде арестуван и разпнат.