16-годишната Ема от Варна: Мързи ни да мислим. Мисленето изчезва
Есе върху Гадамер е на път да вкара гимназистката в националния отбор за олимпиадата по философия. А тя засега вижда бъдещето си като архитект
16-годишната Ема Станкова от математическата гимназия “Д-р Петър Берон” във Варна е победител в своята възрастова група на националната олимпиада по философия, която се състоя в края на март в Копривщица. Тя е отличена с първо място за есе, написано по фрагмента от Ханс-Георг Гадамер “Човечността на съществуването ни зависи в крайна сметка от това доколко успяваме да се научим да виждаме заложените в нас граници спрямо същността на другите”.
Че Ема има талант за писане, го открива нейната преподавателка
по философия Палмира Дачева още в VIII клас. Но младата варненка има стриктна посока - смята да се насочи към архитектурата, поне засега. И затова комбинира интересите си и ги насочва успоредно към рисуване, математика и философия.
Последните две имат общо начало още от древността и са много важни. Философията помага за критичното мислене и подход към определен казус, учи на екипна работа и интерес към мнението на другия. Все неща, които са доста важни и за всеки успешен архитект.
С Ема може да се философства дълго. Когато започне да представя и защитава тезата си по дадена тема, става ясно, че тя наистина е запленена от тази наука и може лесно да омае събеседника си.
Как може да опознаем себе си?
Чрез философията осъзнаваме, че няма как сами да достигнем до това знание, тъй като един обект не може да бъде изучен изцяло, ако точката, през която го изследваме, се намира в него. Така както
няма как да видим, че реката се движи, ако сме молекула от нея - ще го види рибарят, който е на брега
И така - трябва да търсим точка извън нас самите и каква по-добра такава от другите. Ако се самонаблюдаваме, рискуваме да пропуснем нещо важно от характера, което се вижда само отстрани.
Такива житейски истини е научила Ема, която е само на 16 г. Тя обича да наблюдава хората, трябва ѝ малко време да ги усети. Смята обаче, че човечеството не върви на добре поне що се отнася до технологиите и изкуствения интелект.
“Разбирам, че са важни открития, които улесняват ежедневието ни, но всичко се механизира толкова, че реално за човека не остана нищо, което да прави. Много малки деца израстват с телефони и таблети в ръцете, така не могат да възпроизведат конкретна мисъл, сензомоториката им е повредена и не могат да пишат. Мързи го да мисли сам, критическото мислене изчезва”, казва Ема.
Свободното ѝ време е запълнено с приятни занимания - съчинява стихове, рисува или свири на пиано, ходи на плуване и народни танци.
За приятели се стреми да избира различните от нея, с такива е по-интересно да се говори
и приключенията са по-вълнуващи. Най-ценното качество, което търси е добротата, макар че понякога се колебае между нея и способността да мислиш.
По философията се запалва покрай Палмира Дачева. В школата по философия към гимназията ѝ харесва да изразява своето мнение, защитава правото на всеки да каже какво мисли. Точно това правят в извънкласните занимания в училище - стигат заедно до истината след обща дискусия. Държи думата ѝ да е чута, както и тя да чуе нечие друго мнение, за да обогати своя светоглед.
Обича философията, защото я учи на критично мислене в търсене на истината, която може да бъде открита на най-неочаквани места.
Ема наблюдава образователната система и забелязва, че учебниците са прекалено опростени, за да е лесно на учениците, но ефектът е обратен според нея. Не може да се обясни Втората световна война само в няколко изречения например.
В училище не се разяснява защо ще ти трябва конкретно знание или предмет, просто се опитват да накарат учениците да назубрят определено количество информация без нужните обяснения за нейното бъдещо приложение и практика, в която ще се приложат и затвърдят знанията. Освен това
не се насърчава креативността на децата,
създава се усещането за една система, която не търси тяхното мнение. Която подготвя готови работници, смята Ема.
И допълва, че за нейно щастие, в математическата гимназия това не се усеща толкова силно, преподавателите се стараят и въвеждат възпитаниците си в интерактивни игри, обясняват кое ще е полезно и кое не толкова.
Ако зависи от нея, трябва на учениците да се дават повече проекти и така да се активират тяхното мислене и изобретателност, да правят презентации, учителите да обясняват по-ясно и подробно, за да могат учениците да се справят със съставянето на причинно-следствените връзки.
Екзистенциализмът - това е любимата ѝ тема за писане на есе.
Открила ли е вече смисъла на живота?
Той е различен за всеки, но съм забелязала, че не можем да стигнем до него без помощта на другите. И се връщаме отново на темата, по която избрах да пиша. Не че ще ни дадат отговор, но ни дават насочващ въпрос или жест и така ни помагат. Щастието е общото, към което всички се стремят, но то отново е различно за различните хора.
Гледайки философски на живота, Ема има съвет към своите връстници - да не порастват бързо, да се порадват още на детството,
докато го има, а когато стигнат там, да мислят критически, а не тривиално и шаблонно.
Защото това се случва в света реално, хората се събуждат и следват рутината. Никой реално не се замисля за истинската същност на това, което ни заобикаля.
“Аз се опитвам да разчупя ежедневието, да предизвиквам ума си и да го тренирам постоянно. Най-трудно е да разбереш, че не е толкова трудно да го направиш”, убедена е Ема. Тя е избрана в подбора за следващата международна олимпиада във Финландия и ако се справи добре, ще представи там България. Продължава да се явява на конкурси, не знае дали наистина ще стане архитект, но едно е сигурно - след 10 години ще е все така запалена по философията и мисленето, което провокира.