Патологията, която убива на пътя децата ни
Какви са разликите в онази, другата Европа, където всичко е цивилизовано, и България, при санкциите за пътни нарушения. Това е съботният очерк на "24 часа". Този текст е за най-големите разминавания в законодателствата.
Докато обществото не се събуди, жертвите на катастрофи само ще се увеличават - вече сме първи в ЕС
У нас условна присъда за погубен живот с двойно превишение на скоростта, а в Италия минимумът е 5 г. затвор
140 000! Толкова са членовете на една от многото групи за катастрофи във фейсбук. Всеки ден там десетки коментират, анализират, раздават присъди или само гледат снимки от поредния челен удар.
10 души! Толкова са българите, изправили се на протест пред Съдебната палата. За адекватни мерки срещу убийците на пътя и за справедливи присъди за екзекутираните им без време деца, братя, сестри. Нарекоха ги “Ангели на пътя”.
Така накратко изглежда патологията на едно общество, в което повечето от нас избират да са сеирджии. Чуваме и уж разбираме това, което говорят майките и бащите на убитите. Хора, чийто живот е спрял в минутата, когато случаен полицай им е казал по телефона: “Вашето дете загина в катастрофа”. Примиряваме се да живеем в държава, която няма грижата дори за това психолог да съобщи най-страшната новина.
Кауза повече за живите, отколкото за мъртвите!
Не разбирам тази патология – да искаш всеки ден да гледаш снимки от катастрофи, да ги коментираш, но да пренебрегваш това, което пострадалите от тях пишат и говорят и това, което правят, за да не преживява всеки кошмара да загубиш близък!
Думите са на една от учредителките и съпредседател на сдружение “Ангели на пътя”. Нинелла Върбанова е загубила своя брат в катастрофа. Оттогава са минали повече от 20 г., но тя не спира да изпитва болка, примесена със страха за нейните собствени деца. Всеки божи ден тя и останалите членове на сдружението отделят от времето си, за да водят битка срещу системните нарушители на пътя. С конкретни и последователни искания. От тази война има само един печеливш изход - превенция от ранна детска възраст, адекватен контрол, който не се изразява само в глоби, бързо правораздаване, справедливи присъди за рецидивисти с множество нарушения, убили хора под въздействието на алкохол или дрога.
Това са надежди, но каква е реалността?
На 5 януари 2022 г. прокуратурата дава на съд мъж, убил трима в катастрофа. Случило се е на 1 май 2019 г. В края на 2022 г. пиян мъж на 60 г. убива петима. 8 месеца по-късно е осъден окончателно на 15 г. затвор.
Първият е Тодор Георгиев, отнел животи в България. Душан Дедечек е извършил престъплението в Словакия. И докато той отдавна е в затвора, Георгиев все още няма присъда дори на първа инстанция. Разследването на причинената от него катастрофа се е забавило заради изготвянето на автотехническата експертиза, която да покаже с каква скорост е карал. С мъка бил намерен експерт. Той самият бил затрупан с множество други дела. Затова и се забавил със заключението, че Георгиев е карал със 115 км/ч при ограничение от 90 км/ч. За сравнение - на втория ден словашките разследващи установили, че Дедечек се движел със 146 км/ч при позволени 50 км/ч.
Българинът и в момента може да шофира - книжката му първоначално е отнета, но заради забавянето на делото днес е правоспособен водач. Словакът Дедечек ще е лишен от права за 7 години, след като излезе от затвора. Този срок у нас започва да тече от влизането в сила на присъдата. Тоест в България на човек му е забранено да кара кола, докато е зад решетките...
Това е само един от примерите за разлики между другата Европа и България. И вероятно донякъде дава отговор на въпроса защо сме все в дъното на всевъзможни класации. Вече и по смъртност на пътя - досега Румъния имаше повече убити на 1 млн. души, но за първа година ситуацията у нас е по-тежка.
Тригодишното протакане на делото е невъзможно да се случи и в Италия.
Там съдът може да посочи в какъв срок да бъде завършено разследването. Както и да зададе ясни правила кога страните могат да искат нови свидетели, например само в първото заседание. В България това може да стане по всяко време, дори точно преди пледоариите, и така процесът да се протака.
В същото време данните, поискани от сдружение “Ангели на пътя” от няколко европейски посолства, показват, че България има едни от най-високите санкции за пияни и дрогирани шофьори. Дори прагът у нас е сред ниските - почти навсякъде е 0,8 промила, а в България - 0,5 промила. Най-малко е в Швеция - 0,2 промила в кръвта, или 0,1 промила в издишания въздух, отчетен от дрегера. В България за хванат водач между минималната наказуема стойност и 0,8 промила алкохол глобата е 500 лв., като остава без книжка за 6 месеца. Между 0,8 и 1,2 промила паричната санкция е двойна, а отнемането на книжката е за 1 г. Над 1,2 промила вече е престъпление по НК, предвиждат се до 3 г. затвор. Същото наказание грози и хванатите дрогирани зад волана.
В другите европейски държави обаче акцентът не пада само върху финансовите санкции. Във Франция и Белгия дори при първо нарушение се държи изпит при психолог. Хванатите от белгийската полиция полагат и теоритичен тест върху правилата за движение. А французите са още по-стриктни - там тестът при психолог е едва, след като човек е изкарал 6-месечен курс при друг психолог.
Фокусът е какво може да се случи при шофиране под влиянието на замъгляващи реакциите и преценката вещества. И курсът, и изпитът се плащат от провинилия се шофьор.
Това важи и за хванати водачи, които не са французи. Нарушителите там карат такъв курс и при второ провинение с превишена с над 30 км/ч скорост.
Още по-интересни и задълбочени са санкциите при финландците. Там дори хванатите дрогирани цяла година минават периодични проби за дрога. Ако бъдат отчетени наркотици, се налага двойно на полученото в съда наказание - обикновено година без книжка и 12 месеца условна присъда за първо нарушение. Освен това и там отнемат коли от пияни и дрогирани.
И докато у нас върховните магистрати поискаха от Конституционния съд да отнеми конфискацията на автомобили от тези водачи, в Словакия от няколко месеца мярката се налага дори за прекалено превишена скорост - поне 50 км/ч над ограничението. Санкцията важи и за градове, и извън населени места. В България при подобно превишение човек ще остане без книжка, само ако нарушението е в населено място.
В Белгия пък имат засилени санкции при повторно нарушение в рамките на 3 години. При първо книжката се отнема за 3 месеца, за всяко следващо наказанието е двойно. Отново има и изпити. В България за алкохол под 1,2 промила също има по-високи санкции, а при вече осъдените за подобно престъпление прагът за ново дело пада до 0,5 промила.
Белгийците дори са забранили използването на антирадари. За тях човек отнася глоба от 500 евро, както и му се взема книжката за 3 месеца. Това се води престъпление, а по-вдъхновени съдии налагат присъди дори за употреба на мобилни приложения като Waze, ползвани от шофьорите за информация къде има камери.
В чужбина има и друга практика. Там всеки прокурор вижда кой експерт с колко експертизи е натоварен. Максимимът е 20 едновременно. В България няма подобна практика. Така в Софийския градски съд са вписани 106 специалиста по автотехнически експертизи. 22-ма в момента са натоварени с изготвяне на заключения. Един от тях - с 47. Прокурорите не виждат кой колко експертизи има в момента. А и често предпочитат да възлагат на човек, с когото работят от години. Причината - знаят, че експертизите му са железни и винаги издържат в съда.
Сега има идея и у нас да се въведе регистър на възложените експертизи, а лимитът да е 20 на човек. Подобен файл може дори да се направи безплатно в таблица на гугъл. До нейното съдържание могат да имат достъп всички, а само системният администратор на съда да има права да я редактира.
При присъдите, оказва се, България предвижда едни от най-големите наказания за катастрофа с причинена смърт. Наказанието е от 3 до 15 г. Практиката обаче сочи, че има и по-ниски присъди, а често наложеното наказание е в долните граници. Италианците например са предвидили от 2 до 7 г. затвор. Присъдата може да е по-малка, ако инцидентът не е изцяло по вина на шофьора. За сметка на това убилите човек, докато са карали пияни или дрогирани, получават от 8 до 12 г. В България санкцията е от 5 до 15 г. И докато у нас, ако си професионален шофьор, съдът ще наложи по-висока присъда, тъй като ще сметне това за утежняващо обстоятелство, в Италия за подобни шофьори присъдите са по-ниски. Освен това в страната, дала началото на правото, има по-високи наказания за безразсъдно шофиране - например с твърде висока скорост или непозволена маневра. Така присъдите скачат на от 5 до 10 г. лишаване от свобода. А в България става дума само за утежняващо обстоятелство, което евентуално може да доведе до по-тежка присъда, но то често бива “елиминирано”. Причината - шофьорите са с чисти досиета, което пък е смекчаващо вината обстоятелство. Точно с такъв мотив Апелативният съд във Варна измени присъдата на 19-годишния Жечко Кюркчиев от ефективна в условна. В края на 2022 г. той уби в Шумен 21-годишната Светомира и причини средна телесна повреда на нейна спътничка. Магистратите от въззивната инстанция му налагат лишаване от свобода за 3 г. при 5-годишен изпитателен срок. Отнемат книжката му за 5 години и 4 месеца.
Кюркчиев карал със 103,7 км/ч при позволени 50 в градски условия, отнел предимство на кръстовище на бул .“Симеон Велики” и блъснал ситроена, шофиран от Светомира. Апелативните магистрати приемат като утежняващо вината обстоятелство превишената скорост. Експертиза по делото сочи, че ако Кюркчиев е управлявал волвото с 50 км/ч, би спрял на около 45 метра преди мястото на удара. Съдиите обаче не са съгласни с констатацията, че Жечко е личност със сравнително висока степен на обществена опасност. Напротив - поясняват, че преди произшествието е бил здрава, хармонична личност с отлична социална адаптация. И присъдата става условна.
В Италия това е невъзможно. Дори само заради отнетото предимство Жечко щеше да получи минумум 5 г. затвор. А той карал и с двойно превишена скорост. Така Джузепе Андреоли карал с 83 км/ч при позволени 50 км/ч в Генуа. Изпреварил неправилно и убил пешеходка и кучето ѝ. Магистратите действат по закона за по-тежки провинения - безразсъдна скорост и неправилно изпреварване. Освен това добавят, че е причинил смъртта и на пекинез, което е утежняващо вината обстоятелство.
Освен това Андреоли ще е без книжка за 15 г., след като излезе от затвора. Минималната санкция е 10 г., но тя е при убийство на пътя без утежняващи вината обстоятелства. Налагат се и 20 години, ако шофьорът е хващан да кара пиян или дрогиран, дори да е бил трезвен по време на инцидента, причинил смъртта. 30 г. е санкцията за избягалите от катастрофа. А книжка се взема за 5 години при ранен човек. 12 са годините, ако шофьор, хващан в миналото пиян или дрогиран, е причинил катастрофа с пострадал.
У нас катастрофа с починал човек се нарича убийство по непредпазливост с косвена вина под формата на самонадеяност. В Италия е пътно убийство.
В България все пак има член за убийство при евентуален умисъл. Прилага се много рядко, единственият осъден с подобна присъда е Кристиан Николов. Той получи от ВКС 9 г. затвор, че дрогиран, със 102 км/ч и без да намали, удари спрелия джип на журналиста Милен Цветков и го уби. Изменението бе само за члена, по който е осъден - на предните две инстанции Николов пак получи по 9 г. затвор, но за смърт по непредпазливост, а дрогата и високата скорост бяха приети за утежняващи вината обстоятелства.