Кметът, който 12 г. моли да оправят пътя до Кран: Оставаме аз и старците
На 1 април той не на шега изнесе канцеларията си на шосето в знак на протест, повече от две седмици обаче никой не го е потърсил
Повече от две седмици кметът на кирковското село Кран обслужва местните жители под открито небе. Мустафа Юсеин се изнесе от сградата на кметството в знак на протест заради разбития от години републикански път, който свързва селото с останалия свят.
"Напуснах канцеларията на 1 април, но не на шега. Смятам да остана край пътя, докато държавата не изпълни задължението си и не му направи основен ремонт", обяви преди ден Юсеин. Според него
всички собственици на автомобили в селото
плащат винетки,
а отделят в пъти повече пари за ремонт на колите си.
"Позлатихме автосервизите в района. Аз карам SUV, но въпреки това се налага поне два пъти в годината да сменям шарнири, носачи и накрайници.
В същото положение са и останалите собственици на автомобили. Плащаме, плащаме и никой не ни обръща внимание. Караме колите си между кратери като на Луната", ядосва се Юсеин.
Той е кмет вече четвърти мандат, а още при встъпването си в длъжност, е започнал да настоява за основен ремонт на пътя.
"Строен е, когато още не съм бил роден, и оттогава не му е правен основен ремонт", твърди управникът. Не помни колко писма е написал до Областното пътно управление в Кърджали, до Агенция "Пътна инфраструктура" и МРРБ. (Виж в карето какво отговори АПИ.)
Няколко подписки с настояване за ремонт от местните жители също са изпращани в институциите.
"Само обещават, но никой не си мърда пръста. В най-добрия случай изпращат работници, които хвърлят по някоя лопата асфалт на най-големите дупки, но при първия по-сериозен дъжд те зейват отново", казва Юсеин.
Липсата на адекватна реакция от държавата
го принудила да търси нестандартни начини да привлече внимание към проблема.
Преди 2 години кметът на Кран плати винетката за личния си автомобил с жълти стотинки.
"Изсипах една торба с 3 килограма монети, които броиха половин час. Резултат нямаше. Казаха, че проектират. Аз не съм специалист, но не ми се вярва проектирането на една отсечка от 17 км да е толкова сложно, че да не може да стане повече от две години", казва Юсеин.
Той е категоричен, че с бездействието си държавата е обезлюдила село Кран. Преди 15-ина години в него постоянно са живеели над 350 души. Само през последната година населеното място е напуснато от още 20-ина. В момента в Кран постоянно живеят около 160 души.
"Както е тръгнало, накрая в село ще останем само старците и аз", ядосва се Мустафа.
Убеден е, че има пряка връзка между лошото състояние на пътя и обезлюдяването на района. От десетилетия хората в селото се препитавали с отглеждане на тютюн. Правят го и сега, въпреки че изкупните цени са изключително ниски и няма дотации от държавата.
"Имаше опити да засеем други култури.
Надявахме се да заменим тютюна с овошки, но не се получи
- тук земята е камениста и бедна, но най-сериозният проблем е, че няма вода за поливане. Когато дойдат юли и август - всичко изсъхва", казва кметът.
Той се опитал да се занимава с пчеларство и дори завъдил 70 кошера, но и това не потръгнало.
Единствената паша за пчелите били дивите цветя и треви. Случвало се на 2-3 години да има добър добив, но не е достатъчно, за да се издържа човек.
"Ако държавата си беше свършила работата, младите щяха да си останат тук, защото наблизо е новият път за ГКПП Маказа. По него пътуването до Кърджали, Момчилград и Джебел е много бързо, а там търсят работна ръка", разсъждава Мустафа.
Думите му, че селото се обезлюдява заради лошия път, се потвърждават и от други жители на Кран.
55-годишният Неджат Мустафа живее сам със съпругата си. Единият им син е във Великобритания, а другият - в Пловдив.
"Не напуснаха от хубаво родния дом. Не ги обвинявам, че ни оставиха. Няма как да имаш доходи, без да работиш, а тук просто няма какво. Ако пътят беше добър, сигурно щяха да успеят да си намерят работа в района и да пътуват всеки ден до село", убеден е Неджат.
Синът и снахата на 77-годишния Якуб Адем също напуснали Кран - отишли на работа в Нидерландия. Той е вдовец и живее сам. Децата му се прибирали веднъж в годината.
"Тъжно ми е, че не мога да се порадвам на правнучките. Тях най-малко съм виждал. Ако не са децата да се приберат - никой не ми идва на гости.
Навремето бяхме гранична зона и за да стигнеш дотук, трябваше да си извадиш открит лист. Рядко идваха гости. Сега пак не идват, ама заради лошия път", ядосва се Якуб.
"За мен истинските герои са лекарят д-р Светлин
Пъшев и шофьорът на ученическия бус
Медикът е единственият личен лекар в района и почти всеки ден му се налага да минава по разбития път.
Същото се отнася и за Али Осман, който е шофьор на училищния бус и всеки ден извозва над 15 деца от Кран за училището в село Тихомир.
Не са се отказали единствено защото са отговорни хора и са съпричастни с нас", подчертава Мустафа Юсеин.
Пак заради лошия път в района почти не идват туристи, а край селото има интересна крепост. Под нея тече дере, което местните наричат Крал, защото според легендите някога в него е бил убит рицарски крал.
Легендата се потвърждава и от писмени източници от XIII век, според които там е устроена засада на латинския рицар Бонифаций Монфератски. Това станало при похода му от Максимианопол (днешния гръцки град Комотини) към Родопите. След като бил убит, главата на благородника била поставена в торба със сол и изпратена като подарък на цар Калоян.
За да привлече вниманието към крепостта и района, селският кмет е издигнал сам 12-метрова чешма във формата на крепостна стена.
"Ако имахме път, интересът щеше да е голям, защото дори без да са извършвани разкопки, още личат останките от средновековната крепост", вярва Юсеин.
Вместо от туристи районът се посещава само от иманяри
Интересът им се подхранва от друга легенда - по време на Османската империя средновековната крепост е използвана като резиденция от местния феодал Токачлията. Той закопал имането си в района на крепостта.
"Иманярите вероятно идват нощем, копаят необезпокоявани и си тръгват. Дали намират нещо, не знаем, но редовно попадаме на изкопите им", казва Мустафа Юсеин.
АПИ обеща: До края на април ще е готов проектът
Агенция "Пътна инфраструктура" изработва технически проект за основен ремонт на 67,5 км от път III-592 Момчилград - Подкова - Кукуряк - Токачка - Крумовград. Проектирането е предвидено да бъде завършено до края на април тази година.
Това отговори АПИ на запитване на "24 часа" по повод протеста на кмета. Според пътната агенция проектът е първият и задължителен етап за предприемане на качествени строителни работи.
В него ще се определят конкретните ремонтно-възстановителни дейности, прогнозната стойност и срок за изпълнение.
Ще се проведат и открити процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител и на строителен надзор.