Поне 1 млрд. лв. и влизането в еврозоната губим заради политическата криза
Политическата криза и предизвиканите от нея предсрочни избори ще струват на българската икономика около 1 млрд. лева. Освен това влизането в еврозоната вече изглежда по-вероятно да стане след близо две години - през 2026 г.
Това се казва в поредната икономическа прогноза за Централна и Източна Европа на италианската финансова група "Уникредит". Документът е публичен и е насочен преди всичко към бизнеса, инвеститори и икономически анализатори в Европа и по света. Частта за България е на Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк".
Според него изборите на 9 юни ще доведат до същия разпокъсан парламент, "в който ще доминират проевропейски партии с по-добри шансове да съставят правителство", пише "Дневник. След което той прави уговорка, че ситуацията е много динамична и може да се промени значително в навечерието на гласуването. "Особено, ако се вземат предвид скандалите, съпроводили провалените преговори за правителство, което може да предизвика увеличение на протестния вот."
Резултатът от политическата парализа е, че прогнозата за икономиката на България през 2024 г. е коригирана надолу - от ръст 3% на БВП, изчислен през януари, на 2.5% в края на март. Основната причина е, че политическата несигурност ще има отрицателен ефект върху инвестициите - частни, публични и свързаните с еврофондовете. Промяната в оценката за 2025 г. също е в отрицателна посока, но само от ръст от 3.3% в предишната тримесечна прогноза на 3.25 от БВП сега.
"В допълнение, смятаме, че приемането на България в еврозоната ще бъде отложено за 2026 г., тъй като изисква стабилно правителство, работещо активно за стратегическите външни приоритети", допълва докладът.
В "Уникредит Булбанк" уточняват, че не се е засилил скептицизмът за покриването на Маастрихтските критерии за въвеждане на единната валута, а напротив - забавеният заради предсрочните избори растеж означава и по-ниска инфлация. Но изпълнението на стратегически приоритет за България не е работа за служебно правителство с мандат, ограничен до провеждането на изборите.
В прогнозата за 2024 г. изчислението на очаквания БВП е за 100.5 млрд. евро. Корекцията надолу от половин процент от БВП се равнява на малко над половин милиард евро (€0.5025 млрд.), или 1 милиард в левово измерение.
Преди изборите оценката си на ситуацията трябва да дадат рейтинговите агенции "Фич" (26 април) и "Стандарт енд Пуърс" (24 май).
Социологическите проучвания показват, че преднината на ГЕРБ-СДС пред "Продължаваме промяната" - "Демократична България" се е увеличила спрямо парламентарните избори от април 2023 г., но като цяло спада подкрепата за двете страни в доскорошното редовно правителство. Това не се превръща автоматично в растяща подкрепа за крайната десница, евроскептичните, националистически или популистки партии, обяснява още прогнозата.
Специално внимание се обръща на евентуалната поява на сцената на нова партия, подкрепена от президента Румен Радев и това, че тя е способна да промени този баланс, "особено ако архитектите ѝ успеят да артикулират алтернативна визия за управлението на страната и общественото и икономическото ѝ развитие". Времето до предсрочните избори е твърде кратко такава формация да бъде основата в следващите седмици, за да участва в този вот, поради което по-вероятно е създаването ѝ да бъде отложено за известно време, обяснява прогнозата на "Уникредит".
Основният описан сценарий за това какво ще се случи след изборите на 9 юни е, че ще бъде намерен път към преодоляване на различията за сглобяване на проевропейско правителство. Голяма пречка към това е доказаната няколко пъти лична антипатия между ръководителите на партиите и за премахването ѝ - и особено ако резултатите им са слаби - изглежда възможно чрез оттегляне на тези лидери.
Ето още от заключенията в прогнозата:
Преходът към ново правителство ще забави вземането на решения в администрацията.
Трябва да се очаква ново отлагане на инфраструктурни проекти и прилагането на реформи.
Това ще засегне негативно не само ръста на БВП за 2024 г., но и шансовете на страната да работи по структурните си слабости, спъващи дългосрочното ѝ обществено и икономическо развитие.
Само един транш по Плана за възстановяване изглежда ще има през 2024 г.
Вероятно временно ще се забави усвояването на евросредствата, защото кампанията за предсрочните избори оставя малко време за други приоритети, включително въвеждането на мерките, нужни за "отключване" на достъпа до фондовете на ЕС.
Недовършеното преди изборите сливане на НАП и Национална агенция "Митници", както и отсъствието на стабилно правителство засилва вероятността от избягване плащането на данъци.
Това поставя под въпрос постигането на приходната част на държавния бюджет, но без да застраши значително изпълнението му. Смекчаването на отрицателния ефект се дължи отчасти на това, че ще се забавят капиталови разходи, поне докато се сформира ново правителство и администрацията не заработи на обичайните обороти.
Пролетната прогноза на банката за инфлацията при потребителските цени е понижена спрямо януари - до 3.1% тази година и 2.9% догодина. Роля за това играе поевтиняването на храните и енергията в световен план, както и забавянето в ръста на заплатите, особено в сектора на услугите. Въпреки прекъсването на вноса на руски нефт и вноса на по-скъп алтернативен петрол не се очаква значително поскъпване на горивата.
Очакванията за емитиране на държавен дълг са за €4.75 млрд. на външни пазари на еврооблигаци и само 500 млн. лв на вътрешния пазар. Това е най-вероятно да се случи в края на 2024 г., когато би трябвало цената на такъв дълг да е по-ниска поради работещо редовно правителство, т.е. намаляване след юнските избори на риска от политическата нестабилност.