Как синдромът на късмета влияе на успеха в кариерата
Хората, които с лекота постигат успех, често го смятат за случайност и страдат от липса на самоувереност
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Hякои хора разчитат на късмет. Смятат, че без да полагат усилия, някъде от небето ще им падне сполуката и всичко ще се уреди по най-добрия начин. Обикновено чудеса не стават и горчивият опит все в един момент им донася убеждението, че късметът най-често се заработва.
Някои хора пък страдат от синдрома на късмета. Смятат, че им върви, и не осъзнават, че нищо не им пада някъде от небето, а сами си го осигуряват. Не им тежи, защото са умни, способни, обичат си работата и имат амбицията да си я вършат така, че да постигат успех. Но заради тази лекота нямат достатъчно самочувствие, съмняват се в собствените си умения.
Синдромът на късмета е болест, която може да засегне дори най-интелигентните хора и да ги накара да омаловажават постиженията си. А здравословната увереност е от ключово значение за успеха. Защото ви дава смелост и постигате още повече.
"Успехът ми е чист късмет" е погрешна мисъл, когато става дума за кариерата ви. Да, късметът играе определена роля в историята на всеки човек. Но не пренебрегвайте усилията и жертвите, които сте направили през целия си живот, за да стигнете дотук. Никой нямаше да ви назначи на тази работа, ако не бяхте се трудили упорито, за да получите образование, квалификация, опит. Специалистът по "Човешки ресурси" на компанията щеше да ви отхвърли още като види какво сте посочили в биографията си.
Много опасно е да приписвате всичките си успехи на късмета, защото ще започнете да се притеснявате, че няма да можете да поддържате дълго високото ниво, до което сте стигнали, тъй като то се дължи на случайност, а не на вашите способности и познания.
Дори да ви се струва, че сте получили тази работа и този пост, защото сте били на правилното място в точното време, това е само малка част от истината.
Лекувайте синдрома на късмета, като изброявате наум фактите от биографията си. Я си припомнете колко години учение и труд имате зад гърба си. Колко грижливо сте се готвили и в конкуренция с колко хора сте победили, за да се представите блестящо и да спечелите желаната позиция в компанията, в която работите. За да ви повишат, не само сте имали необходимата квалификация, но и сте приемали предизвикателства, били сте смели и неуморно сте преследвали амбициите си. "На правилното място в точното време" не е елемент на случайност, а резултат от целенасочено движение.
Сигнал, че ви тресе синдромът на късмета, е и да не обичате да говорите за постиженията си или да се стеснявате да слушате за тях от други хора. Самохвалството е неприятно, но прекалената скромност не помага на успеха. Вашето неудобство, когато получавате признание и комплименти, се дължи на коварен вътрешен глас, който ви нашепва, че не ги заслужавате. Неговият шепот няма нищо общо с реалността - със самото постижение и с това дали заслужава похвали. Той се дължи на начина, по който самите вие възприемате себе си.
Личната самооценка при много хора не отговаря на действителността. Човешко е. При синдрома на късмета разминаването е в онзи вариант - да се подценявате, който е по-малко неприятен за околните от надценяването и нарцисизма. Но за вас самите никак не е добре да нямате самочувствие, когато го заслужавате.
Отново си спомнете колко много усилия стоят зад вашите постижения. Поздравете се за успеха, оставете и другите да ви поздравят. Зарадвайте му се и го отпразнувайте. Чувствайте се специални. Не повтаряйте нито на себе си, нито на другите "Сигурен съм, че всеки би се справил". Така принизявате постигнатото. А ако вие го омаловажавате, не очаквайте колегите и шефът ви да му се възхищават.
Може би тази скромност ви е внушена от родителите, но тя не е продуктивна. Когато усетите, че започвате да мислите "въпрос на късмет", фокусирайте цялото си внимание върху това, че сте дали най-доброто от себе си, като си преставите в детайли какво направихте и какво ви струваше. Така ще си докажете, че не е било просто късмет.
Когато целенасочено се борите със синдрома на късмета, няма да станете жертва на тази опасна болест. Ще се опознавате, ще разбирате докъде се простират границите на вашите способности и ще се научите да вярвате в себе си, да създавате и да управлявате умствен импулс, който ще ви помогне да успявате във всичко.
Научно доказано е, че човешкият мозък реагира по-добре на успеха отколкото на провала. "Според последните проучвания в неврологията нищо не ни прави толкова преуспели, колкото честото чувство, че сме постигнали успех. Тогава мозъкът ни награждава да изпитваме удоволствие, като повишава нивото на хормона допамин. Някои хора дори се пристрастяват към това удоволствие и стават зависими от постигането на успех. Колкото повече успяваме, толкова по-дълго мозъкът ни задържа необходимата информация, която пък ни помага да успеем отново", обясняват учени от Масачузетския технологичен институт и Университета в Харвард.
Затова много по-продуктивно е да се стараете да чувствате успеха, а не само и не толкова да се учите от грешките си, както гласи популярната максима. Изгонете всякакви синдроми и се награждавайте с незабавно удовлетворение. То е като пари в банката - създава чувство за сигурност. Което в комбинация с късмета си е цял капитал.
В "Точният човек" можете да прочетете още: