Тихомир Безлов: Каналите на ДС, партнирали с мафията, родиха мутрите
Сега контрабандата се размърда в политическата турболенция
Разрушиха се мрежите на цигараджиите на ниско ниво и големите играчи преместиха цеховете в чужбина
Не е ясно докъде стигат слуховете за Паскал заради репутацията му от едно време, казва главният експерт в Центъра за изследване на демокрацията
- Мит ли е, че контрабандните канали от времето на ДС още действат, г-н Безлов – как е било преди или след промените?
- Преди 90-те години нещата бяха по-различни. Според различни разследвания Държавна сигурност е контролирала износа на каптагон за Близкия изток чрез специални операции през нейни търговски дружества. А по отношение на цигарите ДС чрез агентура е известна с това, че успява да придобие рецепти за цигари и да осигури машини, с които почват да се произвеждат цигари, близки до известни марки - като например “Марлборо”. Говори се също така, че ДС има операции за работа с мафията за достъп до производство на тютюн. Според някои твърдения
това са първите измами с еврофондове
В онзи момент ЕС субсидира, да кажем, производството в Италия, и документите, които България издава за внос на тютюн, са неверни. Претендира се, че за България се изнасят много по-големи количества тютюн, съответно производителите претендират за по-голям обем производство на тютюн, каквото не е имало и респективно успяват да вземат по-големи субсидии.
След 90-те години процесът се развива в две посоки. Едната линия е напуснали системата, но имащи контакти с Гранична полиция бивши служители на Държавна сигурност да развиват канали за внос на цигари от големите мултинационални компании. Има т.нар. безмитни складове в Гърция и отчасти в Турция, откъдето се изнасят за България. Тогава известните марки цигари се появяват през тези канали и всичко е стопроцентова контрабанда.
Другото, което се случва, е фиктивен износ на българска продукция и връщане след това обратно в България. По този начин се пестят акцизи. Също така има български контрабанден износ за Източна Европа и бившия СССР.
- Koй и как ги приватизира тези канали по време на демокрацията - кои са знаковите имена на ъндърграунда, които се опитаха да поемат контрола върху каналите?
- През годините много имена се споменаваха. Едно от тях е на Фатик, беше известно име. Иван Тодоров - Доктора също бе емблематична фигура.
Ако говорим цялостно за контрабандата,
най-голямата по обем и във финансово отношение беше с петролопродуктите по време на югоембаргото,
Говори се за 1 милиард, който минава през тези контрабандни схеми. Но те са много различни и на различни нива. Като се почне от местното население, което с автомобили, мотори и дори пеша пренасяло бидони и туби бензин и дизелово гориво. Тъй като Македония се използваше, за да се изнася за Сърбия, имаше периоди, в които пътят София - Благоевград беше пълен с безкрайни колони от цистерни. Изнасяха цистерни и по влакове, на кораби по Дунава и т.н. Има такава хипотеза, че
силовите групировки възникват в резултат точно на тази контрабанда
Точно както по време на сухия режим в САЩ, когато американската организирана престъпност придобива влияние, възниквайки и структурирайки се точно върху вноса и производството на алкохол.
- Кoя е най-печeлившата контрабанда тогава и коя е сега - дрога, цигари, горива, стоки?
- Вероятно едно от нещата, за които има данни, е износ преди всичко на български цигари към Централна и Западна Европа. Не бих го нарекъл обаче организирана престъпност - в голяма степен това са тип куфарни търговци. И сега има подобна куфарна търговия от Турция. Това според мен е и част от проблема на митниците ни в момента - ниските цени и високата инфлация в Турция създават такива разлики и възможности да се прави значима печалба. Със сигурност има търговци, които правят по-големи обороти, но това по-скоро е семейно пазаруване - куфарни търговци и не може да говорим за канали в случая.
За контрабандни канали при цигарите може да се говори в случаите, когато има производство в България в т.нар. нелегални фабрики, които предпочитат да изнасят за съседните страни и Централна Европа. Прави впечатление, че в България нивото на незаконни цигари е изключително ниско. Това е доказуемо, защото два пъти годишно има изследване на големите цигарени компании за т.нар. празни опаковки - от 2019 г. имаме най-ниските нива на незаконни цигари между 1,5 и 3%.
Това, което се случи с цигараджиите, които работеха на черния пазар, е, че рязко спаднаха обемите и се разрушиха тези мрежи на ниско ниво, където се продаваха цигарите. Затова сега предпочитат да изграждат заводи и фабрики в Западна и Централна Европа и там да продават продукцията си. Имаме традиция и през различните години имаме залавяния на български работници, които работят в тези заводи и цехове. Хората, които са били в българската цигарена индустрия и познават технологиите, изграждат тези фабрики. И
моделът е цеховете да се местят, за да се откриват по-трудно
Те се създават в Централна Европа - например в Унгария и Полша, защото там е изгодният пазар на незаконни цигари. У нас, поради ниските цени на цигарите и унищожаването на тези мрежи на продажба на ниско ниво, става неизгодна и скъпа схема, а приходите - ниски. С увеличаването на акцизите и скачането на цените може би отново ще има някакво възстановяване на пазара. Но това, което в момента виждаме, е, че нашите терминални групи, специализирали в незаконни цигари, са в съседни страни - Централна Европа, Гърция, Румъния. Един от проблемите е, че, когато има подобно свиване на бизнеса, новите фабрики много “стърчат” и доста бързо биват разкривани. Почват да работят и до 3 месеца биват задържани. Една от причините е, че от около 2015-2016 г. почнахме да си сътрудничим много активно с партньорските служби от ЕС.
- Може ли да говорим за канали за внос и износ на дрога?
- При наркотиците има няколко групи и по-скоро става дума за вътрешния пазар. Марихуаната е най-масовата група психоактивни вещества, които се продават тук. Но нямаме големи групи, тъй като имаме раздробен пазар. Има терминални групи, които участват и разделят производството от разпространението, но по-скоро проблемът е в големия процент приятелска търговия - групи отглеждат и разпространяват помежду си, респективно купуват семена, и торове и т.н. Това е най-големият пазар, особено в големите градове и София има значими обеми. И като погледнем изследванията, виждаме, че в България има значителна употреба на марихуана. Прави впечатление също така, че има българско отглеждане и износ за Турция, просто защото Турция стана много голям пазар и лесно се продават големи количества.
Другата голяма и рискова група са синтетичните наркотици. Там големият риск се очертава т.нар. кристал мет - метамфетамините. Има ги в няколко от големите градове и това е
сериозна заплаха, защото този наркотик е много рисков
Но всичко това е главно за вътрешен пазар.
- Защо сега се появи името на Паскал, след като е известно, че е контрабандист през последните 30 г.?
- Според мен заради познанството на семейство Димитрови с него. И понеже Паскал има тази репутация, затова се появи името му. Има някакви данни, че той участва в производството на цигари за и в Румъния, но хора от бранша смятат, че той е по-скоро участник, а не голям фактор. И сега има много неясноти и не се знае къде свършват слуховете и къде почва истината. И доколко не се преувеличава заради репутацията му от едно време.
- Митницата или полицията е по-важна, за да има или да няма контрабанда?
- Една от причините в България да има толкова ниски нива на нелегални цигари е, че институциите взаимно се контролират. На контрабандиста му излиза скъпо да си осигури покровителство, защото има две-три служби, които работят срещу незаконните цигари. Като почнем на границата с Гранична полиция, минем през Охранителна и националната полиция вътре в страната и стигнем до ГДБОП. Дори да успеете да си организирате покровителство от една от службите, може да попаднете под ударите на други. Едно време различните институции гледаха да не си пречат помежду си в тези покровителства, за да нямат лични проблеми. А сега един от проблемите е, че имаше дълга политическа несигурност, а това води до връщане на старата ситуация да не гледаш в чуждата градина какво става. И почва да се губи този взаимен контрол между институциите.
-------
Тихомир Безлов е завършил философия и немска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг.
През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията той е автор на редица доклади и социологически изследвания. В неговия изследователски фокус са организираната и конвенционалната престъпност, корупцията в държавната администрация, контрабандата на акцизни стоки, трафикът на хора.