Наръчник да се оправяте с колега циклофреник
Той лесно минава от меланхолия в еуфория. Важно е да не се заразите, а да го центрирате, за да не провали и вас
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
E, той няма чак медицинска диагноза. Просто е от хората, които са нормални, когато нещата вървят в обичайния ритъм. Но в извънредни ситуации напрежението ги превръща в непоносими. Изпадат в мрачно настроение, целият свят им е виновен и най-вече онези, които са най-близо. Или обратното - обзема ги еуфория, спохождат ги грандиозни идеи. И така си ги харесват, че стават агресивни, щом някой каже, че гениалните им хрумвания са неприложими.
Прекрасна компания точно когато е нужно хладнокръвие, за да се разреши проблем в работата или да се свърши спешна задача, спусната от началника. Но понеже колегата ви е необходим, не е моментът да влизате в скандал или да се оплаквате на шефа, който вероятно и без това е нервен. Трябва сами да се оправите.
Налага се да запазите самообладание и да разпознаете
с кой тип биполярно поведение си имате работа.
Относително по-лесно е, когато колегата ви изпадне във фаза на депресия. Гледайте да не я прихванете - нали знаете, че емоциите са заразни. Особено ако в екипа има няколко човека с нестабилни характери, които лесно се поддават на влияние, положението може да стане направо истерично.
Много спокойно посъчувствайте малко на песимизма на колегата си, като през цялото време му давате да разбере, че сте в една лодка. И вие страдате от кризата, за която вероятно нямате вина. Но колкото по-бързо вкупом се захванете да действате, толкова по-бързо ще я разрешите.
Проявете инициатива и много внимателно предложете кой какво да прави. Внимателно, защото мрачният ви колега може да стане раздразнителен и груб, ако заподозре, че му се правите на началник. Сега той е в меланхолия, но мрази целия гаден свят и за да се разтовари от напрежението, като нищо ще си го изкара на вас. (Наръчник за справяне с колега грубиян четете тук.)
Причината е психическата му нестабилност, която най-вероятно се дължи на неувереност в професионалните му умения. Затова му
вдъхнете самочувствие,
че може да се справи. Даже се престорете, че от помощ имате нужда вие, а не той. Без него няма да се справите, безценен е, за да отстраните заедно проблема. Няколко добре подбрани думи ще го центрират и ще се захване за работа.
Много деликатно трябва да постъпите, ако причина за ситуацията е шефът ви. Настроенията на циклофрениците силно се влияят от отношението на висшестоящите. Те могат да изпаднат в еуфория, когато бъдат похвалени от началника, и в мирова скръб, ако се чувстват недооценени.
Дори ръководителят да е бил несправедлив, не зацикляйте в това - нито го ругайте, нито тъжете. И в двата варианта няма да измъкнете колегата си от черната дупка. Единствено правилният подход е да го амбицирате, че заедно можете да натриете носа на несправедливия началник - като се справите, той ще бъде принуден да ви похвали за успеха.
Тук също ви е нужен висш пилотаж, за да не отключите друго състояние у колегата си. Циклофренията в медицината се нарича маниакално-депресивна психоза. Той няма диагноза, а само подобно поведение, но е много възможно
да прескочи от депресия към мания
точно с желанието да се докаже.
Доскоро меланхоличният човек изведнъж бива обладан от грандиозна идея, започва да върви напред-назад, да ръкомаха, да говори много (специалистите го наричат речеви напор). Колкото повече обяснява идеята си, толкова повече повишава самооценката си и започва да се чувства непобедим.
По тази причина циклофрениците често са хора, които постигат успех - когато имат наистина добра идея, я реализират целеустремено. (В депресивната фаза пък могат да родят гениални произведения, ако се занимават с изкуство.)
Проблемът обаче е, когато идеята не е добра. В маниакалната фаза колегата ви няма да търпи отхвърлянето й, нито опити за подобряването й. Всякаква критика към предложението си
ще приеме като критика към собствената си личност.
Ще отвърне с гняв, какъвто не сте очаквали, защото никога не го е показвал в нормално състояние.
Затова не подхващайте спор, а гледайте да не участвате в осъществяването на безумната идея. Измислете нещо и оставете колегата сам да я реализира или я отложете. Когато се успокои, вероятно той ще се откаже. Възможно е след това отново да мине през депресия за известно време.
Циклофреникът може да изпадне в някоя от фазите не заради случка или криза в офиса, ами заради спор с жена си или нахален шофьор, който го е засякъл. В зависимост от характера си ще разкаже или ще мълчи, потъвайки в депресия и неспособност да се съсредоточи в работата. Ако говори, слушайте и съчувствайте, но не позволявайте да затъне в самосъжаление или да забие в маниакална фаза. Ако мълчи, гледайте да го ангажирате с нещо, което му е интересно, за да отвлечете мислите му. Докато това не стане, няма да можете да започнете да работите пълноценно.
Независимо дали причината е лична или служебна, най-важната ви задача е да помогнете на колегата си
да превключи на нормално състояние.
Спечелете време, за да мине от един цикъл в друг. За разлика от истинското заболяване биполярно афективно разстройство, когато може без никаква причина да настъпят т.нар. епизоди и да траят месеци, при циклофреничното поведение промените в настроението се случват сравнително бързо. Ако можете да си позволите 15 минути или половин час, направете пауза за кафе, цигара, обяд, разходка. Говорете за нещо, което му е приятно. Това повлиява на нестабилния характер.
После човекът, който допреди малко е повтарял "Проваляме се", се захваща за работа, дори се ентусиазира и казва "Кой, бе, ние ли няма да се оправим".
-----Уточняване на понятията за шефа----
Диагнозата биполярно афективно разстройство се поставя средно статистически на един от 10 000 човека. Но хората с циклофренично поведение се срещат значително по-често.
Циклофрения впрочем е отречено наименование, за да не го бъркат неспециалистите заради близостта в звученето с шизофрения, която е значително по-тежка болест. Най-точно, но и най-непопулярно име е циклотимия - състояние, което се характеризира с хронична неустойчивост на настроението, изразяваща се в непрекъснато сменящи се епизоди на лека потиснатост и лека приповдигнатост.
Точно то е характерно за много хора, макар че повечето не го смятат за психическо разстройство и не го лекуват. Затова често преминава в дистимия, което е хронично потиснато настроение, чувство за липса на смисъл в живота, ниска самооценка и т.н. неприятни симптоми.
Лош късмет е циклотимик да ви е началник, още повече, че състоянието най-често настъпва в стресови ситуации. Трябва да внимавате и да не се заразявате от настроението нашефа, и как да се държите в зависимост от това в какъв епизод е - на потиснатост или на приповдигнатост. Особено пък ако при повишеното настроение се появяват елементи на мания - не само грандиозни и неизпълними идеи, които връхлитат него и екипа една след друга, а и високомерие, чувство за величие. Тогава всеки опит за критика или оспорване може да донесе твърде неприятни последствия за подчинения.
Най-добрата тактика е да пробвате да сте колкото може по-малко пред очите на началника, докато не се върне в нормалното си състояние.
Неприятното е, че епизодите на циклотомията могат да продължат и няколко дни.
В "Точният човек" можете да прочетете още: