Протеин, открит в организма на водните мечки, крие тайната на вечния живот
Може да помогне и за по-доброто съхранение и пренасяне на жизненоважни лекарства, без нуждата да бъдат замразени
Изворът на младостта може да се е криел точно под носовете ни, или за да сме по-точни - под микроскопите ни. Това стана ясно, след като учени откриха съединение в тялото на микроорганизъм, което прави тъканите и ДНК-то практически вечни и способни да издържат при всякакви условия. То също така може да подобри начините, с които пренасяме и съхраняваме жизненоважни лекарства.
Става въпрос за микроскопичните безсмъртни тардигради, по-известни като бавноходки или водни мечки. Те се срещат от леденостудените дълбини на океана до смразяващите висини на Еверест и са около 400 млн. години по-стари от динозаврите. Миниатюрните осмокраки бавноходки имат невероятната способност да издържат на екстремни условия в продължение на десетилетия.
Тялото им има суперсилата да синтезира специфични протеини като “суровина” за гелоподобни съединения, които карат клетките им да забавят жизнените си процеси. Учените смятат, че геловете може да бъдат ключ към забавяне на стареенето.
За да види дали съединенията от бавноходките ще повлияят на старческите процеси при хора, международен екип учени ги прилага върху човешки клетки в лабораторни условия и установява, че те
забавят функциите до нещо като хибернация - забавяне на метаболизма
Резултатите подсказват, че клетки или тъкани на хората може да бъдат поставени в състояние на анабиоза - точно както прави тардиградът, когато се намира в екстремни условия. При нея се наблюдава почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнените процеси. От анабиозата организмът може да излезе при определени условия и да се върне към интензивен живот. Механизмът помага на бавноходките да оцелеят под натиска на огромното налягане на морските дълбини, при екстремно високи и ниски температури, при пълно обезводняване, дълготраен глад и дори под вакуума и радиацията на космическото пространство. Анабиозата кара тялото на тези миниатюрни организми да забавя функциите си и на генетично ниво.
“Удивително е, че когато въведем протеините на бавноходките в човешка клетка, тя забавя метаболизма си и навлиза в анабиоза. Така стават по-устойчиви на стрес”, казва Силвия Санчес-Мартинез - старши научен сътрудник в Университета на Уайоминг.
Това откритие може да означава, че бавноходките са важно оръжие в борбата срещу човешкото стареене. Ако нашите клетки могат да се противопоставят на увреждането на ДНК от слънчевата радиация или от токсични въздействия на околната среда както тези на тардиградите, тогава може би целият процес на остаряване би могъл да се забави, смятат учените.
В по-близък план откритието означава, че човешките стволови клетки или кръвните продукти за хемофилия, които изискват охлаждане, биха могли да се доставят при обикновени условия, което би разширило достъпа до животоспасяващи лекарства за хората в развиващите се страни.
Решаваща част от анабиозата е набор от белтъци, наречени CAHS. Под тяхно въздействие тардиградът се превръща в “тун” - т.е. приема формата на топче и заспива, за да се предпазва от екстремните условия. Изглежда, че протеините CAHS са отговорни за
забавянето на всеки процес в организма
на водните мечки. При анабиозата течностите в тялото им се превръщат в гелове, тъй като молекулите се забавят, за да формират туна.
Предишни изследвания показаха, че когато бавноходката започне анабиоза, тялото ѝ произвежда повече CAHS протеини. И колкото по-голямо е тяхното количество, толкова по-гелообразни стават вътрешностите на животното.
Резултатите дават представа за това как тардиградите могат да развият висока толерантност към стресови фактори. Но това не е всичко. Ето какво пишат Санчес-Мартинез и нейните колеги: “Нашите открития дават възможност за разработване на технологии, насочени към пораждане на анабиоза в клетките и дори в цели организми, за да се подобри тяхната стабилност”.
До внедряването на бавноходови протеини в лечението на живи хора има много време. Въпреки това са известни прости доказани метода, чрез които можем да забавим стареенето.
Първото и най-важно нещо е да се наспиваме. Всяка нощ трябва да си лягаме по едно и също време, за да можем да калибрираме вътрешния си часовник, наричан в науката циркаден ритъм. Той помага да контролираме нагласите си за спане и бодърстване. Циркадният ритъм се влияе главно от светлината и тъмнината.
Мозъкът ни получава сигнали от околната среда
и активира определени хормони, променя телесната температура и регулира метаболизма ни, за да ни държи будни или да ни кара да спим. При някои хора може да настъпят смущения в циркадния ритъм поради външни фактори или нарушения на съня. Поддържането на здравословни навици може да ни помогне да реагираме по-добре на естествения ритъм на тялото и така да удължим младостта на тялото.
Здравословната и разнообразна диета също ни държи жизнени. Тя включва разнообразни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, здравословни източници на протеини (предимно растения и морски дарове), нетропически растителни масла и минимално количество преработени храни.
Ако искаме да запазим младостта на лицето си за по-дълго, е много важно да го предпазим от вредната ултравиолетова слънчева радиация. Редовното използване на слънцезащитни продукти предпазва от фотостареене: бръчките, петната и загубата на еластичност, причинени от излагането на преки слънчеви лъчи.
Най-новите научни данни показват, че редовното и правилно практикуване на физически упражнения с цел подобряване на телесната форма е най-добрият начин да се забавят или дори да се предотвратят последиците от стареенето. Упражненията не само подобряват здравето на сърцето и белите дробове, но изследванията показват, че дори скромната физическа активност е полезна за мозъка, костите, мускулите и настроението.