Заради изборите изпускаме 10-ина милиарда лева, а може би и повече
Само пропуснатите ползи от това, че сме извън сухопътния
Шенген и еврозоната, са между 5 и 9 млрд. лв. годишно
Ще ни е необходимо чудо, за да влязат предвидените за 2024 г. 3,8 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост
Почти винаги предсрочните избори брутално са проваляли важни за страната проекти и каузи, но този път има опасност челно да се сблъскаме със стратегически загуби за милиарди левове, които ще засегнат почти всички.
Най-големият риск е от забавянето на влизането ни в сухопътния Шенген - оценките на Министерството на икономиката сочат, че само от това губим по 1,2 млрд. лв. годишно. Цифрата е формирана на база на човекодните на българските и европейските граждани, принудени да висят по сухопътните ни граници. В анализа на ведомството също са включени и транспортните разходи за бизнеса, екологичните щети и екстремните вредни въглеродни емисии в резултат на
дългия престой на камионите край граничните пунктове.
От Министерството на икономиката са установили още, че заради протяжните гранични проверки 545 хиляди тона товари, превозвани с автомобилен транспорт, влизащи в България и оттук към страни от Шенгенското пространство, ни носят преки загуби от над 452 млн. лв. годишно. Към тях се прибавят още 22 млн. лв. по линия на жп превозите. А когато към тях добавим и екощетите, се стига до страховитите 1 155 461 177 лв. - сума, която България губи заради престоя си извън сухопътния Шенген.
Сега големият въпрос е дали служебният кабинет ще се възползва от този анализ, за да изиска от Европейската комисия и единствения ни противник Австрия отговор - след като губим подобни колосални суми, кой и как ще ни компенсира? Логиката е претенциите да се насочат към Виена. Но заедно с това в ускорени темпове трябва да изпълним всички изисквания, за да лишим Австрия от аргументи.
Към всички тези преки щети трябва да се прибавят и пропуснатите ползи за България, защото в анализа на Министерството на икономиката се посочва още, че с присъединяването ни към сухопътния Шенген и еврозоната брутният ни вътрешен продукт ще се увеличи с между 3 и 5%. Този допълнителен ръст ще се формира благодарение на по-краткия престой по границите, на многократно
по-бързите доставки,
по-ефективната работа на транспортните фирми и по-ниските въглеродни емисии.
За да изчислим въпросните пропуснати ползи, трябва да умножим евентуалния ръст от 3 до 5% със 183 млрд. лв., какъвто е брутният ни вътрешен продукт за 2023 г. От сметката излиза, че в момента в икономиката ни не влизат между 5,5 и 9,2 млрд. лв. годишно.
Ако сме в сухопътния Шенген, тези значителни средства щяха да добавят стойност в икономиката, върху тях да се плащат косвени и преки данъци, които да намалят до минимум дефицита и да облекчат социалните плащания. Дали служебният кабинет ще се постарае да реализира тази цел, или ще изпадне в удобно нищонеправене, тепърва ще разберем.
Проверка на "24 часа - 168 истории" установи, че в Агенция "Митници" се работи по график за пълноценното ни влизане в Шенгенското пространство, без забавяне. Добре информиран източник обясни, че се прави всичко възможно изискванията да бъдат изпълнени в срок. От друга страна, практиката често показва, че без натиск от страна на ресорните министри винаги ще се намерят достатъчно
фактори, които да ни препънат
Наред с това второто направление, по което също можем да пропуснем няколко милиарда, са плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.
В края на декември финансовият министър Асен Василев се надяваше средствата да бъдат отпуснати през януари, след това през февруари. В началото на годината премиерът Николай Денков обяви в парламента, че вторият транш от 700 млн. евро ще дойде през пролетта. Аргументът му бе, че от есента са приети голяма част от необходимите закони, а 90% от реформите са проведени. Затова той прогнозира, че след
още "1 или 2 решения" въпросните 1,4 млрд. лв. ще бъдат факт.
Тези дни бившият вицепремиер Атанас Пеканов повдигна завесата, че средствата няма да дойдат, защото парламентът все още не е приел правилата за избор на членовете на Антикорупционната комисия, решението за пътната карта за енергетиката, закона за личния фалит и промените в закона за сигналоподателите.
Дали парламентът при служебното правителство ще успее да ги приеме, дали сегашните или бъдещите министри ще са достатъчно настоятелни това да стане, днес можем само да гадаем.
От друга страна, да се обвинява само кабинетът "Денков" за забавянето на плащанията, няма да е честно, тъй като проблемите се натрупаха заради факта, че от пандемията насам редовните правителства изкарваха само по няколко месеца, редувайки се със служебни кабинети. Резултатът от тази политическа нестабилност днес е безпощадно ясен - вместо в сметките ни да са влезли вторият и третият транш - съответно 653 151 273 евро и 711 702 214 евро - и вече да чакаме четвъртия, каквато бе прогнозата за 2024 г. на кабинета - за 521 644 766 евро, срещу тях се мъдри
една голяма знакова нула
Символ на безвремието, настъпващо при почти всички служебни кабинети, характерно и за политически нестабилните мнозинства. От тази гледна точка може смело да се прогнозира, че ако се спази досегашната тенденция, пропуснатите ни ползи само по линия на Плана за възстановяване и устойчивост могат да достигнат до 1,9 млрд. евро - сборът от трите транша. Както и да го смятаме, това са 3,8 млрд. лв.
Проблемът е, че колкото повече време минава от пандемията, толкова по-трудно ще става за всяко следващо правителство да доказва, че тези средства са ни крайно необходими. Причината е, че средствата са предназначени за възстановяване на пострадалите от ковид-кризата икономики. Факт е, че колкото по-добре се справяме, толкова по-трудно ще ги получим - затова
решението е в енергичните и бързи действия
Заедно с това покрай предсрочните избори упорито се лансира и хипотезата, че трябва да забравим и за приемането на еврото през 2025 г.
Макар че допреди месец финансовият министър в оставка Асен Василев смяташе, че заради потискането на инфлацията вече имаме теоретични шансове, сега става ясно, че са се изпарили.
Причините са поне няколко. Първата е, че когато има мотивиран финансов министър, той знае как по линия на статистиката и с помощта на големите вериги за хранителни стоки да постави под известен контрол цените. Сега със служебния кабинет е почти сигурно, че това няма как да стане. Втората е, че Василев бе измислил хитър трик не само да нулира дефицита, а бюджетът да има излишък. Макроикономически всичко изглеждаше идеално до момента, в който Делян Добрев от ГЕРБ обяви, че Василев е иззел 5,4 млрд. лв. дивиденти от енергетиката през последните 3 години и трябва да ги връща. Освен това стана ясно, че фондът, който играе ролята на банка на енергетиката, е декапитализиран и вече е с дефицит от 1 млрд. лв. Именно затова парламентът задължи Асен Василев да го покрие. Така след всички тези
финансови фокуси
теоретичната възможност за приемане на еврото изчезна. Оттук нататък можем само да се надяваме по-бързо да се сформира стабилно мнозинство, което да върне страната на бързата писта за влизането ни в еврозоната.
Предсрочните избори по всяка вероятност ще забавят и сделката за 3D радарите за Министерствто на отбраната на стойност 300 - 400 млн. лв. Причината е, че в парламента избухна скандал защо министър Тодор Тагарев не е изискал подобряване на офертите от страна на "Локхийд Мартин" (САЩ), "Леонардо" (Италия), "Елта" (Израел), "Индра" (Испания) и "Талес" (Франция). И че победата на френската компания изглежда предрешена. В резултат на това Тагарев обяви, че е намалил цената със 100 млн. лв., но спрямо индикативната стойност, определена преди това от министерството. Независимо от всичко, това така нажежи и без това напрегнатата ситуация, че отсега може да се прогнозира, че тази сделка ще бъде оставена на трупчета до идването на новия министър.
Паралелно с това заради забавянето с радарите мнозина повдигнаха въпроса, че това ще попречи на планираната за 2025 г. доставка на първите изтребители F-16. Запознати уточниха пред "24 часа - 168 истории", че това не е вярно, тъй като и сегашните руски радари имат достатъчно функции, за да приемат мощните машини, но оттук нататък "бурята" ще е неминуема.
Причината е, че доставката на самолетите наистина ще се забави, но не заради 3D радарите, а заради пистата в Граф Игнатиево. Оказа се, че при определени метеорологични условия по нея се образува тънък филм и
при кацане изтребителите могат да катастрофират
Риск, който никой не би поел, но за да се отстрани този недостатък, пистата трябва да се разкопае, да се дренира и да се изгради наново. Тук обаче възниква ново препятствие - за ремонта има сключени договори, но фирмите сигнализират, че цените на строителните материали отдавна са се повишили и искат актуализиране. В Министерството на отбраната обаче не са съгласни. Така се стига до
Параграф 22,
а резултатът от него е, че парите вместо да се дадат за ремонт на пистата, ще трябва да се плащат на фирмата производител на самолетите, за да ни ги съхранява извън уговорения срок.
Не е ясно и каква ще е съдбата на ядрената енергетика на фона на предстоящите избори. Досегашната визия на министър Румен Христов бе, че трябва да има два блока на площадката на "Козлодуй", които да заместят излизащите от експлоатация през 2050 г. пети и шести реактор. Както и че трябва да има още два на площадката на "Белене", които ще подпомогнат Зелената сделка на Европа. Прогнозите са, че всички
проучвания и разговори с фирми ще бъдат "замразени"
до идването на редовен кабинет.
Предсрочният вот със сигурност ще отложи и създаването на българската космическа агенция, за която премиерът и министърът Милена Стойчева имаха съгласие и за която в момента се подготвя стратегия. Именно на тази институция се разчиташе да ускори в рамките на година и половина членството ни в Европейската космическа агенция, което би позволило на нашите учени да работят по интересни и перспективни проекти с далечен прицел в бъдещето.
Останалите средства, предвидени за иновации в бизнеса и науката, няма да бъдат засегнати от безвремието на изборите и служебния кабинет, тъй като ще се отпускат чрез банки, обясни запознат от ведомството.
И ако тези пари могат да бъдат "спасени", то ключови приоритети за страната има опасност да бъдат блокирани в изчакване на по-добри времена. Загубите ще се трупат, както и пропуснатите ползи - нищо ново под слънцето.