Георги Пеев, трансплантиран с бъбрек и сърце: Поколенията се сменят и вече повечето хора са съгласни да дарят органи на починали близки - проблемът е, че не ги питат
- Те са достойни българи, защото това е начинът смъртта да бъде победена
- Трябват нормативни промени, така че болниците, които са донорски, да не пропускат мозъчна смърт
- Опитвам се да давам кураж - сега ще говоря с човек, който има нужда от трансплантация на сърце и се притеснява
- Ние сме разделени и невярващи. Но вместо да мрънкаме, трябва всеки да проумее, че държавата - това е той
- Ще има нови избори, а резултатите най-вероятно ще бъдат същите, защото няма алтернатива
- Лъжат ни изключително много, защото не вярваме на никого и на нищо
Георги Пеев е първият човек с два трансплантирани органа - сърце и бъбрек, изкачил най-високия връх на Африка - Ухуру (5892 метра) в планината Килиманджаро, Танзания.
Хасковлията стъпи там в 6,36 часа на 7 декември 2023-а с още трима българи. Освен това Георги Пеев участва в международни състезания за трансплантирани.
Тази година вестник “24 часа” го отличи в кампанията си “Достойните българи” заради неговия хъс за живот и пример, който дава на другите. Наградата му връчи кметът на София Васил Терзиев.
Пеев казва, че не е професионален спортист, а просто поддържа добра форма, за да се чувства физически добре. Не се определя като авантюрист, а експедицията до Килиманджаро, както и още негови инициативи имат цел и тя е популяризиране на донорството.
Георги е на 48 години. Роден е и е израсъл във Велинград. Завършил е педагогика в ПУ “Паисий Хилендарски” и е искал много да се занимава с деца. Опознавайки обаче българската образователна система, решил, че няма смисъл да причинява щети на децата и на себе си.
Сега живее в Хасково, където по думите му е попаднал случайно, след като започва работа в местен вестник.
Журналистическата му кариера приключва през 2015 г. като главен редактор.
“В навечерието на местните избори всички политически сили в града ми дадоха да разбера, че местна журналистика може да се прави изключително трудно и силните на деня определят нещата”, казва за онези времена Георги. Той решава, че най-ценното нещо в живота е времето и няма смисъл да се губи. Включва се в политиката и два пъти влиза в общинския съвет на Хасково с преференции. Като общински съветник целта му е била да бъде променена наредбата за паркиране и по-специално паркоместата за хората с увреждания.
“Нещата се случиха. Хасково може би е единствената община в България, която в наредба има записан точния брой паркоместа за хора с увреждания”, казва Георги Пеев.
В момента той работи в ресторант за суши и твърди, че се чувства прекрасно.
“Работя с 20-годишни хора, които ги интересува техният си свят. Това не е светът на телевизора, на новините или на политиците, които си мислят, че всичко се върти около тях. Тези млади хора дори не знаят за какво става въпрос, което е супер”, твърди Георги Пеев.
- Г-н Пеев, преди малко повече от 3 месеца изкачихте планината Килиманджаро. Целта беше да популяризирате донорството в България. Промени ли се нещо за този период от време?
- Честно казано - не. Но не се получи, защото трябва да се направят няколко дребни нормативни промени, за да стане така, че в България болниците, които са донорски, да не пропускат мозъчна смърт.
Донорска идентификация не се прави, затова не се подават донори, а като не се подават донори, трансплантации не се правят. Не е важно донорските центрове да са 30, колкото сега са големите болници. Може да са 10, но когато нормативно им е вменено, установи ли се мозъчна смърт, трябва да се действа.
Друг е въпросът колко хора ще се съгласят да дадат органите на починалия си близък за трансплантация. Но при 100 констатирани случая на мозъчна смърт, ако 50 откажат, ще имаме 50 донорски ситуации - нещо, което в България никога не се е случвало.
- Донорската ситуация е свързана със смърт. Като добра или лоша новина трябва да се определя?
- Естествено, че е добра новина. Това е единственият случай в медицината, в който смъртта може да бъде победена. Няма друг такъв случай.
Говорил съм с огромен брой хора и в повечето случаи мисленето им е позитивно. През 2024-а информацията вече е изключително леснодостъпна. Ако е имало някакви предразсъдъци преди години, днес лека-полека си отиват. Поколенията се сменят.
Разбира се, има някои, които отказват да дадат органите на своите починали близки, но в огромната си част хората са съгласни. Просто никой не ги пита. И това е проблемът в България, а решението му зависи от политиците, не от нас. Те трябва да го оправят.
- Вие участвате в различни международни състезания за трансплантирани, но сами финансирате пътуванията и престоя си. Държавата загърбила ли е трансплантираните хора?
- Държавата се грижи за трансплантираните, както и за останалите хора със здравословни проблеми, но дотолкова, че медикаментите им са безплатни, получавате регулярни прегледи и др.
Дали това е достатъчно, е друга тема. Ние, трансплантираните, не сме чак толкова много. Около 800 човека сме в България.
Мога да кажа, че получаваме това, от което имаме нужда. Говоря за нещо друго. Ние нямаме спортна федерация или лицензиран спортен клуб, защото сме много малко. Дори ми се върти в главата да го регистрираме към федерацията по бадминтон на Володя Златев, който много ни съдейства.
Въпреки че тази година се промениха нещата, може би стана след участието ми в игрите за трансплантирани в Австралия и покоряването на Килиманджаро, което получи широк обществен отзвук. По всяка вероятност Министерството на младежта и спорта ще финансира участието на 15-ина трансплантирани в европейското първенство в Португалия, което никога досега не се е случвало. Въпреки че още през ноември миналата година Изпълнителната агенция “Медицински надзор” организира и проведе спортни игри за трансплантирани.
Това никога досега не беше правено от държавна институция.
- Заради покоряването на Килиманджаро и каузата ви да популяризирате донорството вие станахте един от достойните българи. Как се чувствате като част от общността на “Достойните българи” на “24 часа”?
- Удовлетворен съм от признанието, че хората са оценили това, което правя, за да вляза в класацията “Достойните българи” на “24 часа”, която е изключително престижна. Не мога да го асимилирам, честно казано, защото не съм по наградите.
Никога не съм искал да фокусирам внимание върху себе си. Всеки си има и плюсове, има си и минуси. Колкото и нескромно да звучи, аз смятам, че по отношение на популяризирането на донорството и на това да демонстрирам как един трансплантиран човек може да живее активно постигам някакви резултати, защото това е добър пример, да кажем.
За мен истински достойни българи са онези, които даряват органите на своите починали близки, за да спасят човешки живот. Аз не знам дали с моите действия съм спасил човешки живот. Това е най-висшата ценност на този свят - човешкият живот.
- Свързват ли се с вас хора, за да им дадете кураж?
- Постоянно. Вчера говорих с един човек със сърдечна недостатъчност от София. Разбрахме се да дойде в Хасково, за да се срещнем и да говорим, защото няма много опции пред него.
Има нужда от трансплантация на сърце и се притеснява, което е нормално. Разбрал за мен, намерил ми телефона и ми се обади. Постоянно говоря с такива хора.
- А как вие гледате на случващото се в българския политически живот през последните седмици?
- Аз не обичам да използвам за подобни ситуации думата “цирк”, защото циркът е изкуство, а това, което правят политиците, в никакъв случай не можем да го определим като изкуство.
Случващото се е жалка работа. Но аз в цялата ситуация виждам нещо, което е много по-притеснително.
Следя какво се случва в България и процесите в политиката от началото на 90-те години. Винаги съм се вълнувал и съм се интересувал, включително и като журналист години наред съм бил политически репортер. За първи път виждам опозиция, която е по-отвратителна от управляващите. А управляващите в никакъв случай не можем да ги определим като читави, които милеят и се грижат да правят важните неща.
Глупост след глупост се случва. Алтернатива на властта няма. Ще има нови избори, а резултатите най-вероятно ще бъдат същите, защото няма алтернатива.
Алтернативата трябва да е опозицията, но на мен тя ми е по-отвратителна от управляващите, защото на тях някак си им свикнахме.
- Тогава какъв е изходът?
- Първо всеки един човек трябва да проумее, че държавата, това е той. Не трябва да казваме: “Тая държава е скапана”. Трябва да се променим като общество. Като общество в никакъв случай не сме нормални.
Ние сме разпокъсани, разделени, невярващи. Лъжат ни изключително много, заблуждават и заради това не вярваме на никого и на нищо.
Изходът е да се промени всеки един човек. Тогава ще променим и властта, ще променим и средата около нас. Ако не мрънкаме толкова много, а работим, ще се получат нещата и ще станем нормална държава.