Има деца, които не разрешават на учителя да ги обича
200 нови директори на училища вече избрани, 7 са пълните отличници на конкурсите
200 училища в страната вече имат избрани нови директори, след като тази година процесът се отпуши след близо 2 г. блокаж.
През юли 2022 г. жалба на кандидатка срещу старата наредба за провеждане на конкурсите блокира избора на новите директори, последваха и протести срещу част от критериите. Така правилата бяха променени.
Преди половин месец се проведе първият етап от конкурса по новите. От Министерството на образованието и науката обясниха, че за първи път изборът на директори е проведен по правила, ориентирани не просто към намирането на администратори, а към търсене на лидери.
Конкурси за директори бяха обявени в 276 училища в цялата страна, а кандидатите за тях бяха близо 400. Около 100 обаче изкараха под 30 точки на теста и така не преминаха към втория етап на конкурса.
Концепция за развитие на училището и устно събеседване, на което кандидат-директорите решават по два конкретни казуса, включваше процедурата. И за първи път по регламент имаше адио- и видеозаснемане.
Всички ситуации, над които кандидатите разсъждаваха, са на база реални случки в българските училища, за чието разрешаване е нужно не формално да се прилага нормативната уредба, а лидерски подход, обясниха от МОН.
За 33 училища не се е появил желаещ да ги управлява. За други 43 е имало кандидати, но не се представили добре и до нов конкурс остават и.д. директори.
90 и повече точки (от 100 възможни) са постигнали 7 души от 7 различни области в страната - Бургас, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Русе, София-град и София-област. И всички те се оказаха жени. Най-много са кандидатите с общ резултат в диапазона от 60 до 79 точки.
"24 часа" представя четири от директорките отличнички.
- Как се чувствате като отличници сред директорите в България, уважаеми дами?
Венета Таскова, директор на Обединено училище “Св. св. Кирил и Методий” в село Априлово, Софийско:
- Хубаво е да си сред първите на конкурса, но зад това стои труд. Много труд и сърце!
Даниела Вучкова, директор на Езикова гимназия “Д-р Петър Берон” - Кюстендил:
- Човек изпитва удовлетворение от резултатите, които е постигнал.
Веселина Иванова, директор на Втора английска гимназия “Томас Джеферсън” в София:
- Прекрасно е да покажеш добри резултати и да представиш институцията, в която работиш и би искал да развиваш, особено ако твоите лични очаквания са отлични резултати на учениците, на учителите и на училището.
Ани Великова, директор на основно училище “Никола Вапцаров” в Добрич:
- Аз съм удовлетворена, че успях да покажа как едно малко училище може да постига добри резултати.
- Току-що разговаряхте с министър Цоков, той какво ви каза?
Ани: Не съм очаквала, че може така спокойно да се говори в което и да било министерство. От Добрич съм и София, и министерството са ми твърде далече, място, на което не стига обикновеният човек. Но се оказа, че и тук работят съвсем нормални хора. Разговорът ни беше много интересен.
- Как се подготвихте за конкурса?
Ани: По форматите, които предложиха някои издателства. Макар че в крайна сметка изобщо не покри това, което се случи като тест. На конкурса ме накараха да мисля. И след като отмина първоначалният шок, се оказа, че това е било най-доброто.
Веселина: Подготвихме концепция за стратегическо управление на училището. Човек, мислейки как да представи развитието на училището в рамките на следващите 3 години, получава увереност, че може да покаже лидерски качества, социални умения, определени компетентности за управление, а не само познаване на нормативната уредба.
- Чувствахте ли се като ученици на матурата - тестове, видеонаблюдение?
Даниела: Нямаше нищо, което да ни притесни, създадоха се много добри условия за провеждането на конкурса.
Но не беше лесно. Всички колеги ще го кажат. Нормативната уредба е изключително голяма, независимо че насочеността беше към решаване на съответни казуси. Трябваше да покажем, че много добре ги познаваме, за да ги приложим в съответната ситуация.
- Дайте пример с казус, който трябваше да разрешите.
Даниела: Казусите бяха насочени към това като директор как ще прилагаш меките мерки за решаването на конкретен проблем. Да направиш така, че да удовлетвориш всички страни, да намериш баланса.
Веселина: Казусите бяха свързани със спецификата на училището, за което кандидатстваш. Като кандидат за директор на Втора английска езикова гимназия, което е иновативно училище, един от казусите ми беше свързан с това как бих мотивирала учители, които имат съпротиви да работят по иновативни проекти. Решението виждам в наредба №15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. В нея е посочен професионалният профил на всеки учител. Позовавайки се на него, работейки в екип, създавайки творчески ядра, обсъждайки в рамките на училището възможностите за подобряване на образованието чрез въвеждане на иновации и представяйки практики от учители, които вече работят по иновации, няма как учител да не бъде професионално провокиран да опита. По пътя на квалификацията дори и преподавателите пред пенсия успяват добре да се справят с технологиите, тъй като по-голямата част от учителите осъзнаха, че те подпомагат тяхната работа.
Помага им да стигнат до учениците, да постигат резултати, преподавайки по начин, който отговаря на нуждите на новото поколение, което обучаваме. Ковидът беше един тласък за дигитализацията в българското образование.
Даниела: Работата в екип е много важна. Дори един учител в предпенсионна възраст би могъл да се справи, когато има подкрепата и помощта на останалите. Когато колективът работи съвместно и в него всички си помагат, е важно за добрите резултати.
Венета: Имам три учителки пенсионери, които се справят блестящо. Двете са бивши експерти в регионалното управление на образованието. Едната дама пък идва от софийско училище, при нас работи втора година. Две са начални учители, а едната преподава в прогимназиален етап по география и икономика. Уникални дами! Те го правят с такова желание и амбиция. Имам чувството, че виждам новопостъпили млади учители. Имат любопитство, интерес. Казват: едно време не беше така, сега е много интересно. Имат дори интерактивни дисплеи в кабинетите си, интерактивни дъски с мултимедии, нови ресурси. Питат как се ползват. Искат да им се покаже. Това е призвание. И като че ли началните учители сме малко по-емоционални. Хвърляме се в новото. Няма как да не отговориш на детското любопитство. А то живее и в нас.
Казусите не бяха трудни. Ако колегите са успели да прочетат всичко, повярвайте ми, аз не успях. Не е лесно и да ходиш на работа, и да четеш. Всички сме били зам.-директори, но не може да запомниш всичко наизуст. Знаеш обаче, че при този казус трябва да отвориш наредба 10, при другия - 11. Ако не съм сигурна в съответния член, ще си го припомня.
- Наредба ли ще четете, ако деца се сбият?
Венета: Не, а и на конкурса трябваше да отговаряш първосигнално. Моят казус беше как ще мотивирам двама новоназначени учители да останат, въпреки че учениците им в гимназиалния етап отказват да си напишат домашните, да изпълняват поставени задачи, резултатите им падат. Да ги мотивирам, но при липса на бюджет. Казах, че много щеше да е лесно, ако има пари.
Няма да цитирам отговора, който дадох, но винаги е индивидуално. Трябва да сме и психолози. Да помислим какво първо да предприемам - дали да успокоим, дали да използваме директорския тон. Да действаме според момента, спазвайки всички норми.
- Какво в учебните програми по предмета, по който преподавате, трябва да се промени?
Венета: Начален учител съм и влизам само по два часа в човекът и природата на 4-и клас, но имам впечатления. Във всяко училище като че ли е различно. Зависи от това какви са уменията на децата да учат. Някои ще искат още, за да надграждат. Аз мога да поискам нещо по-простичко за моите ученици. При мен учат деца от общините Елин Пелин и Горна Малина. Родителите са с по-нисък образователен статус, но това не значи, че не искат децата им да учат. Търсят начин да ги мотивират. Към всяко дете се подхожда индивидуално. Всяко е различно. Имаме дете, чиято майка наскоро почина - такива деца имат нужда от обич. Тези деца те допускат да им я дадеш. В София предполагам, че имат други проблеми. Там са децата, които не ти разрешават да им я дадеш.
Понякога не е лесно в училище, но е хубаво. Знаете ли откъде тръгнах за изпита? Отидох първо в училище, за да ми пожелаят успех - там е добрата енергия, там е уютът. Сигурна съм, че това важи и за другите колеги. Може да е трудно, но ние го избрахме, защото ни харесва.
Веселина: Аз съм преподавател по история и цивилизации. От няколко години преподавам във втори гимназиален етап профилирана подготовка, и то специално избираемия модул, където учителят има възможност сам да създаде учебната програма. В нашата гимназия с колегите се опитваме именно чрез профилираната подготовка да развиваме дигитално-медийната грамотност на учениците, проследяваме в историята появата на медиите и тяхното развитие до наши дни. Мисля, че ако учебните програми са малко по-рамкови, всеки учител ще има свободата да реализира очакваните резултати, съобразявайки се с нуждите на своите ученици, ще може да развива именно тези полезни умения и компетентности, които ще им помогнат да се реализират. Програмите трябва да бъдат малко по-разтоварени от фактология и от толкова много учебно съдържание.
Основното е учениците да се чувстват добре. Средата в училище да им харесва. Да го свързват не само с учебния процес, но да го възприемат като място, в което могат да развиват своите интереси, да работят по проекти, да общуват неформално със съучениците си и учителите. Тогава идва мотивацията и показват високи резултати.
Ани: И аз съм начален учител. Училището ни е малко. За мен е важно да познавам всяко дете, както и семейството. При сложни ситуации първо детето трябва да се успокои. Винаги ги викам при мен - да си поемат въздух, да ми разкажат. Имала съм случай с едно много буйно момиче. След един такъв разговор тя е съвсем различна и доста по-редовна на училище.
Даниела: Аз преподавам философия на английски в първи гимназиален етап. Предметът ми дава свободата да градим умения. Учениците мислят, водят дискусии, пишат. Изключително им е интересно.
- А къде учат вашите деца?
Даниела: Дъщеря ми е в 11-и клас в нашата гимназия. Разбира се, като тийнейджър понякога изпитваше недоволство, че трябва да учи и й се отнема от личното време. Не толкова ѝ помагах, колкото осъществявах контрол, за да съм сигурна, че си е свършила ангажимента. Когато поотрасна, каза: мамо, много ти благодаря. Набляга на езиците. Учи английски и немски. Занимава се и с изкуство
Венета: Моите деца са по-големи - синът ми е на 26 г., развива собствен бизнес, дъщеря ми е на 21 и учи кинезитерапия в НСА. До 5-и/6-и клас на всички трябва да се помага. После дъщеря ми се справяше сама и знаеше, че за да постигнеш нещо, трябват труд и постоянство.
Малките камъчета не обръщат винаги каруцата. И да има препятствие, родителите не трябва да го махаме. Нека сами се научат да го прескочат, заобиколят.
Веселина: Моята дъщеря е студентка в 5-и курс медицина в МУ - София. Възпитаник на Втора английска гимназия.
Ани: Моите деца вече са много големи, имам и внучка на 2 г. На сина ми се е налагало да помагам до късно, но пък стана много добър програмист. Дъщеря ми се справяше сама. Завърши езикова гимназия и мениджмънт в Икономическия университет във Варна.
- Колко млад или пък опитен трябва да е един директор? Традициите или революциите правят училището по-добро?
Ани: Не мисля, че възрастта има значение. Значение има желанието и одухотвореността, която има човек, за да върши тази работа. Може да е млад и да не иска да прави нещо. Или възрастен и да иска да прави много нови неща. Определящи са мирогледът и вътрешното желание.
Веселина: За да се случват новите неща в системата на образованието, трябва да се стъпи на традицията. Да съхраним доброто и да се опитваме да надграждаме.
Венета: Черпим от доказаните добри практики, за да градим новото.
Даниела: Изключително важно е да се стъпва на традицията, за да се развива новото.
Ани: Много е добра българската образователна система, но не се преплитат много успешно традициите с новите неща.
Веселина: Нашите ученици притежават много знания. Може би им е малко трудно да ги прилагат на практика. Тук вече е нашата отговорност като директори и учители - да залагаме повече на компетентностния подход, да развиваме уменията на учениците и да оценяваме не толкова възпроизведени заучени знания, а уменията им. Ще трябва време да се случи това.