Меглена Плугчиева: Ако г-н Главчев не състави служебно правителство от неутрални експерти, то тогава за какво промениха тази конституция?!
- Бях зам.-министър не в сглобка, а в ясна коалиция с разписани правила - контролираха ме БСП, ДПС и НДСВ и това беше плюс - така не залиташ към своя лидер
- Дали с промените на основния закон управляващите от сглобката не искаха да си присвоят и правото да определят служебните кабинети?
- Некомпетентност, съчетана с патологична жажда за власт, ни вкара в най-тежката политическа криза от 30 години насам
- Кореспондент за Балканите на германска медия се опита да намери превод на немски на думата некоалиция, но така и не успя
- Проф. Габровски не успя с министри "опълченци", защото се размина с морала и намеренията на политическия ни ландшафт
- Опасна е идеята на Асен Василев държавните горски стопанства да станат еднолични акционерни дружества - така 80% от горите може да отидат в частни ръце
- Активност, избори, нови политически формации, но смислени - това е рецептата за изход от кризата
- Страшното е, че свикваме и се примиряваме с минимума, който ни се поднася
- Пак се търсят министри в държавата - защо стигнахме до най-тежката политическа криза от 30 години насам, г-жо Плугчиева?
- Опасявам се, че тази изключително тежка и непозната досега в политическия ни живот криза от 30 години насам ще продължи още дълго. А защо стигнахме дотук - причините са много, но главната е некомпетентност, съчетана с патологична жажда за власт.
Когато след парламентарните избори у нас и след тежките кризи, сполетели Европа, които рефлектираха и тук, се съставяше правителството, апелът беше да се търсят опитни, проверени в практиката управленци. За жалост, този апел не беше чут, а министерските постове заеха чисто партийни фигури. И вместо водещата роля да поеме първата политическа сила ГЕРБ, в която имаше истински експерти и политици с опит, тя подари цялото управление на ПП и ДБ. Видяхме резултатите за 9 месеца управление
- Процесите у нас не са по-различни от тези в една Германия, а и в цяла Европа, където също се търси правилният път във време на локални войни, мигранти и евроскептицизъм. Как обаче големите и развитите излизат от тупик като българския?
- Вярно е, че наблюдаваме сходни процеси в стари страни-членки на ЕС, с дългогодишна демокрация. Германия е най-фрапиращият случай, където неопитни и доста некомпетентни политици, най-вече имам предвид Партията на зелените, която управлява в коалиция с либералите и социалдемократите и доминира и в момента.
В резултат настъпиха тежки кризи по линия на мигрантите, а икономиката на Германия изпадна в тежка рецесия. Проблеми има и в енергетиката - в Германия се изключваха атомни централи в този тежък период. И всичко това заради липса на управленски умения и опит. Германците имат една много хубава поговорка, която дава обобщена картина на ситуацията там: “Премина времето на капитаните, които навигираха в слънчево и спокойно море”.
В момента страната им е в бурното море на кризи и се искат опитни и качествени управленци и политици. Това все ми напомня мъдрите думи на Хелмут Кол, с когото имах честта да се срещна три пъти през 2006 г. Тогава той ме предупреждаваше, че след години най-големият проблем на Европа ще е липсата на политици държавници с визия и смелост.
В онзи цъфтящ период, в който Европа беше в силата си политически, икономически и като съюз на ценности и благосъстояние, това предупреждение ми се виждаше странно. Днес, за съжаление, е факт и реалност.
- Как Германия ще излезе от кризата?
- Чрез избори. Очаквам Германия да излезе от кризата още сега, на евровота, и в предстоящите избори в провинциите през есента, при това при висока избирателна активност. Там се появиха нови политически субекти - един от тях е Партията на разума на Сара Вагенкнехт. Според социолозите там само със създаването си тази партия получава 7%, което автоматично я вкарва в Бундестага. А над 17% от германците я виждат като бъдещ канцлер.
Така че рецептата е активност, избори, нови политически субекти, но смислени. Иначе няма как да излезем от задънената улица.
И не бива да развяваме още отсега белия байрак, че всичко е предрешено и всичко ще се повтори, и да питаме защо да ходим на избори.
- Лицемерно обаче всяка политическа сила у нас твърди, че търси най-добрите експерти, но първите назначения показаха, че партиите предпочитат верните свои войници, не мислите ли?
- Така е. И въпреки обещанията, че в управлението ще влязат чисти, неопетнени, можещи, компетентни експерти, на практика се получи съвсем друго. Доказа го и резултатът след 9 месеца.
Виждате колко тежки са проблемите в аграрния сектор - голямо недоволство избухна с няколкото протеста. Подобно е положението и в енергетиката - тече четвърти протест на енергетиците. Общините също са в тежка ситуация, алармират, че им се правят финансови корекции в 96% от проектите, финансирани с евросредства, което значи, че изпадат във финансова несигурност, защото им режат парите. Принудени са да вземат кредити от Министерството на финансите, защото иначе им се блокира реализацията на каквито и да е големи инфраструктурни проекти.
Много от водените и прилагани политики през последните 9 месеца водят до влошен икономическите климат и това, забележете, го казва бизнесът. Свидетелство е, че управленските мерки на всички министри не са довели до истински реформи и подобрения, а до влошаване и връщане назад.
- Сякаш късата памет на българите за политиците е много удобна - защо не помним по-далеч от последното правителство? Главчев или Гюров ще е по-независимият експерт за служебен премиер - това зависи от коя посока рекламират единия или другия: ГЕРБ или ПП, нали?
- Така е. Защо всъщност се направи тази промяна в конституцията - нали за да се осигури необходимата дистанцираност от влиянието на политическите партии и за да се даде възможност за едно неутрално служебно правителство, равноотдалечено и от президента, и от партиите, което да подготви изборите, но и да държи управлението на държавата така, че да не се стига до усложняване на кризите.
- Да, но анализатори все повтарят, че не завиждат на Главчев, и предупреждават, че ще му е много трудно.
- Ако дебатът за политическата неутралност попречи на Главчев да създаде правителство от наистина неутрални експерти, то за какво беше променена конституцията? Но има и друго - дали с промените в основния закон управляващите от сглобката не си присвоиха правото да определят и състава на служебните кабинети?
На срамно, недопустимо, недостойно поведение и зрелища се нагледахме. Политическата патология, която се разиграва през последните три месеца е обидна за всеки един български гражданин и ни злепоставя изключително много в очите на всички наши не само европейски, но и всякакви чужди партньори.
- И в предишното си интервю за “24 часа” ми разказвахте как са ви звънели чуждестранни политици и хора, с които сте работили, с въпроса: “Какво става в България?”.
- И тогава, а и сега държавната администрация не работеше и в стрес се питаше: “Остава ли министърът, или си отива? Ще дойде ли нов и към кого трябва да се нагласяваме?”. Много лош знак, че държавната администрация е политически зависима от скандалите по върховете, не работи и е в ступор и страх. А това е жалко и опасно като процес.
Освен това, когато се стигна до кулминацията след трите месеца преговори и пазарлък, колеги от Министерството на външните работи ми споделиха, че от посолствата тревожно звънят, а на мен лично от посолствата на Германия и Швейцария ми се обаждаха да ме питат как е възможно всичко това да се случва и кога ще приключи.
Чуждата преса също реагира. “Нойе цюрихер цайтунг” и “Франкфуртер алгемайне цайтунг” (ФАЦ) с ирония коментираха думата “(не)коалиция”. А кореспондентът на ФАЦ за Балканите Михаел Мартенс даже се опита да намери превод на немски на тази дума, но така и не успя...
Как да очакваме инвестиции, туристи, уважение отвън - няма как да стане. Информацията за всичко случващо се в държавата течеше през посолствата към дигиталния свят на развитите страни в Европа и в целия свят.
- Често говорим за вашата роля в един коалиционен кабинет на три политически сили - като социалист влязохте в царско правителство от квотата на ДПС. Какво беше различното тогава и кое правеше подобна “сглобка” здрава и работеща? И какво липсва днес?
- Нека ви поправя - това не беше сглобка, а истинска коалиция с ясно разписани ангажименти, програма, задължения, срокове и с кауза, с мисия за членство в ЕС и в НАТО.
Цареше ентусиазъм и оптимизъм, политици и експерти обединихме усилия и опит заедно с администрацията на страната, за да осъществим целите си, да влезем в ЕС. Тогава за каузата се работеше с възрожденски ентусиазъм, а аз и още двама мои колеги бяхме привлечени в царското правителство като експерти.
Радвам се, че успяхме и доказахме с опита и компетентността си, че сме допринесли за работата на това правителство. Помня, че с министър Мехмед Дикме водих преговорния процес по глава “Земеделие и развитие на селските райони” в Брюксел. И успяхме да извоюваме повече средства за България по тази глава от първоначално предвидените. Правиха се измерими неща, които бяха видими не само тогава, но се виждат и днес.
- Имаше ли партиен контрол?
- Оценявам като голямо предимство, че ме контролираха от всички страни: от една страна, моята партия, от друга - ДПС, от трета - НДСВ. Отчитам го като плюс, защото, като си под постоянен контрол, не можеш да залитнеш и да кажеш: Зад мен стои този или онзи политически лидер и мога да правя каквото искам, без да се придържам към закона и реда. Сега мога да кажа, че това бяха едни славни времена, които донесоха резултати на страната ни.
- В кабинета “Станишев” станахте вицепремиер, отговаряхте за усвояването на еврофондовете в тежка ситуация, когато те бяха замразени за България. Какво става сега с парите по Фонда за възстановяване и устойчивост - защо се бавим с усвояването?
- Замразяването на еврофондовете беше шок за България тогава. Като вицепремиер отговарях за тях и имаше мобилизация на цялото правителство и на всички министерства. И всеки месец давах пресконференции, за да обясня какво сме направили за този период, какво предстои да направим, а ако нещо не е свършено - защо и по какво причина. Така в рамките на една година успяхме да върнем за България всички над 560 милиона евро замразени пари.
- Онзиден Атанас Пеканов по БНТ потвърди, че по плана за възстановяване и развитие в държавната ни хазна не е влязло нито едно евро.
- Макар да съм извън всякаква администрация и управление, ми е много болно, че сме страната, която последна внесе плана за възстановяване в Брюксел. И най-страшното - Пеканов, за съжаление, е прав - за 9 месеца управление на уж стабилно и редовно правителство, нито стотинка не е влязла по плана за възстановяване. Това означава управленска немощ, не искам да вярвам, че има и престъпно задкулисие, защото бяха изнесени данни по темата за Зелената сделка и всички зелени проекти. От това правителство е изпратен списък на приближени до него фирми и какво разпределение на средствата трябва да се направи. Всичко това подлежеше пак на ревизия, освен това бяха допуснати и груби грешки и се искаше да бъдат направени корекции от еврокомисията. И тук причината пак е управленска немощ, некомпетентност, непознаване на материята, неумение. А подозрението, че има и умисъл, е на една крачка.
- Бяхте и в правителство, което така и не влезе в Министерския съвет - защо не успя проф. Габровски да убеди парламента, че той е експертът и почтеният човек, който ще задвижи държавата?
- Защото може би беше прекалено експертен и на дистанция от всички политически сили. Щеше да управлява с мандата на ГЕРБ, който му предложи. Проф. Габровски беше един уникален за сегашната политическа “култура” опит за кабинет, съставен от хора опълченци, готов да поеме отговорност ако не да реши всички проблеми в държавата, то поне най-важните и належащите. Човек с експертен опит и с възрожденски ентусиазъм и желание за спасяване на страната и поемането ѝ по нов чист път.
Оказа се обаче, че това не кореспондира с морала и намеренията на политическия ландшафт у нас. Но оттогава насам тече процес на влошаване и това се вижда - загуба на ценности, деморализация, посредственост. Но по-страшното е, че свикваме и се примиряваме с минимума, който ни се поднася.
- Свързана сте дълбоко с българската гора, а през тази априлска седмица говорим за нея - останаха ли всъщност гори у нас, госпожо Плугчиева?
- Вместо както в целия цивилизован свят у нас да има залесителни кампании, за да имаме след 50-100 години гори, тук се подготвя унищожението им. По ирония на съдбата - точно за Седмицата на гората. Днес наистина тази наша гора е заплакала, защото в последните 2-3 години, но особено през последните 9 месеца политиците ни тотално са смачкали лесовъдската колегия, поставили са я в ъгъла и са я направили партийно зависима. Намесата е отгоре - от генералния директор на Държавни горски предприятия до последния лесничей, работещ в тази система - всички те са подчинени на интереса на една или друга близка на политическите сили фирма да получи дървесина при търговете. А това е ужасна и много тревожна практика.
Другото още по-тревожно, което се случва и е още по-фатално за България, е предложението на министър Асен Василев държавните горски предприятия да бъдат превърнати в еднолични акционерни дружества.
Опасността е, че те подлежат и на фалит, и на ликвидация, а на първо място - и на приватизация. Това означава, че 80% от българските гори, които са държавни и които трябва да се стопанисват устойчиво и стабилно, за да имаме вода, стабилен климат, природно разнообразие т.е. екосистемите, които поддържат страната ни, може да отидат в частни ръце. Затова опитът за посегателство върху тях на един министър без визия може да превърне България в пустиня. Да не говорим, че съхранението на горите ни има значение и за целия Балкански полуостров. Водите на река Места, която тече към Гърция, не падат само от небето, има ги благодарение на нашите гори. Водите на река Арда, която отива в Турция - също. Но за да ги опазим и съхраним, наше задължение е да сечем по-малко, отколкото е годишният прираст към гората на година.
Неслучайно Лесотехническият университет и неправителственият сектор излязоха с позиция, която е изпратена до всички медии. Положението е сериозно, затова аз лично ще алармирам Европейската комисия и Европейската асоциация на държавните гори, в която България членува. Очаквам също и Министерството на околната среда и водите, и международната организация WWF и други природозащитни организации да се вдигнат в защита на горите ни, защото такава опасност за българските гори не е имало за цялата 1300-годишна история на България.
И не бива да бъде допусната в момент, в който целият свят работи срещу климатичните промени чрез залесяване и създаване на нови гори. Европа прилага Зелена сделка и осъществява проекти за увеличаване на горите, защото те са основният абсорбиращ фактор на въглероден диоксид и са основният стабилизиращ фактор на всяка една държава. Впрочем Асен Василев се опита да направи подобно нещо с държавния поземлен фонд - да продава, за да напълни хазната, но това не може да бъде оправдание. Опасността да се превърнем в пустиня с едно такова уж нищожно действие, уж в изпълнение на някакви критерии на ОИСР, може да бъде фатална за страната ни.
Аз съм сред инициаторите на реформата в горите с екип на Световната банка, на ЕБВР и на Австрия. Успяхме да реализираме този проект и този модел на управление на държавни гори се прилага и в Австрия, и в Германия, и във Финландия, и в Словения, и в Испания. Повечето от страните в ЕС всъщност са членки на ОИСР. И да се твърди, че заради това сме длъжни да правим такава административна промяна, е национално предателство.
Когато бях зам.-министър, израелският посланик дойде да си вземе довиждане с мен, преди да си замине от България. Попитах го с какви впечатления си отива и какво би си взел за спомен от България, а той ми отговори: “Ако можех, щях да взема водите и горите ви.”
CV
Меглена Плугчиева е инженер по горско стопанство и екология от Лесотехническия университет – София. Специализирала е в Гьотинген и Фрайбург, ФРГ
Посланик на България във ФРГ (2004-2008), в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн (2012-2018)
Народен представител в периодите 1995-1997, 1999-2001, 2009-2012 г.
Зам.- министър на земеделието и горите (2001-2004)
Вицепремиер по европейските фондове (2008-2009)
Единственият посланик с два ордена от Германия - “Федерален кръст за заслуги със звезда” и “Федерален кръст I степен”
Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Черна гора (2019-2023)
Член на Института по икономика и международни отношения