Преди 6 г. стипендия доведе Емануел Кабанга от Ангола у нас, без да знае български, сега играе в Пловдивския театър
Става известен с видеата си в тикток и инстаграм
Един човек е твърдо решен да открие собствената си ръка, отрязана преди 37 години. В хотелска стая, която е като клетка от зоологическа градина, той се сблъсква с абсурдни хора, един от които е дилър на марихуана. Така накратко може да бъде описано началото на пиесата “Ръкомахане в Спокан” от световноизвестния майстор на съвременната черна комедия Мартин Макдона. Именно в ролята на дилър на трева задължително трябва да влезе чернокож. Това е изричното условие на автора. Така режисьорката Елица Йовчева е принудена да изпълни изискването, за да постави спектакъла на сцената на Пловдивския театър. Чрез младата актриса Бистра Окереке, чийто баща е от Нигерия, стига до 25-годишния Емануел Кабанга (виж повече за постановката по-долу). Българските актьори и режисьори обаче не го познават, защото той никога не е играл на професионална театрална сцена. Известен е у нас заради видеата си в тикток и инстаграм.
Преди 6 години стипендия довежда Емануел в България. Той е от Ангола и е учил в гимназия с профил електронна- и телекомуникация. Без да знае абсолютно нищо за страната ни, все пак се съгласява да продължи висшето си образование тук. Пристига през 2018 г. и се озовава на летището в София заедно с други съученици. След това автобус го кара до Варна и започва да
учи корабоводене във Висшето
военноморско училище
“За мой късмет ме пратиха в България. В началото не бях сигурен дали ми се заминава. Това е голяма възможност за мен, защото не трябва да плащам за нищо. Много се радвам, че приех, защото тук ми е много приятно”, разказва Емануел Кабанга. Единственото, от което се оплаква, е студът. В Ангола температурата стига до 35 градуса и има само три месеца, които са по-хладни - до 15 градуса.
Стипендиите, между които избира, са механика или корабоводене. “Корабоводенето малко се доближаваше до това, което съм учил. Избрах това само заради моето семейство, но няма да работя. Обичам да съм свободен, а като капитан или трети помощник, каквато ми е степента, прекарваш много време на кораба”, разказва Кабанга.
10 месеца учи езика, а след това в първи и втори курс се обучава само на български език. Най-трудни са му думите, които имат “ъ”, като къща, ъгъл, ръкомахане - каквото е и заглавието на пиесата. От 6 години е в България и знае перфектно езика, усвоил е дори диалектите. Става популярен в социалните мрежи, защото може би никой не очаква толкова добре да говори български. Освен езика обаче Емануел Кабанга учи и навиците, начина на живот, традициите ни. Първото му видео веднага става “вайръл” (популярно). На него той пуска песни на Софи Маринова. Впрочем освен нея инфлуенсърът знае много добре коя е Лили Иванова, Азис, Тони Стораро, както и младите попфолк изпълнители. “Когато си в една държава и опитваш да говориш на езика на местните, хората много се радват. Затова много се кефят на моите видеа. Според мен е хубаво, когато човек показва интерес към нещата на една държава, когато живее в нея. Ако не знаех езика, нямаше да съм тука досега”, казва Кабанга.
Във всяка къща има торбичка за торбичките, а в кутията за сладолед във фризера никога няма сладолед - а замразени сарми, както и пластмасовите 10-литрови туби не са за вода, а за ракия. Тези и още забавни детайли от нашия бит са във видеата на инфлуенсъра, Той ги научава от своята бивша приятелка, която е българка.
За да научи и хумора ни, гледа шоуто
“Комиците и приятели”,
както и няколко български сериала. Когато става дума за сарми, Емануел разказва, че първия път, когато ги опитва, въобще не му харесват. Сега най-много обича мусака, кебапчета, телешки кюфтета на скара и баница. Както повечето чужденци, дошли у нас, и той не харесва вкуса на бозата, но пък пие айрян. “Храната в Ангола е съвсем различна. Тук се нарича манджа, например пиле с картофи със сос. Аз никога не съм имал нужда да си готвя, защото баба ми има девет дъщери и никога не ми се наложи. Тук, в България, започнах да готвя, защото за първи път живях сам”, разказва Емануел Кабанга. Вече 6 години не се е прибирал у дома, защото не му остава време. В началото е искал да покаже дипломата си за завършено образование, но когато завършва, му се обаждат с предложение за работа. А след това и с покана за постановката в Пловдив. “Трябва да се върна за около 2 седмици, защото в Ангола казваме така: след две седмици вече не си гост. Значи ще започнеш да миеш чиниите и да чистиш. Затова по две седмици, не повече”, шегува се Емануел.
Той е от голямо семейство, като е второто от общо 6 деца. Всички обаче искат да станат лекари, само той - инженер. “За нашето семейство е най-важно родителите да знаят, че ти можеш да се справяш сам, имаш къде да живееш. Няма значение дали работиш инженер или артист. Може би ще остана тук, много ми харесва, тук е много спокойно и не е толкова скъпо”, казва Кабанга. Затова и му е много странно, че българските семейства имат по две или най-много три деца.
Заради изричното условие на Мартин Макдона чернокож играе в “Ръкомахане в Спокан”
Спектакълът “Ръкомахане в Спокан” е поставян за първи път на българска сцена през 2011 година. Играе се в Народния театър “Иван Вазов”, а в ролите влизат Иван Бърнев, Леонид Йовчев, Теодора Духовникова и Павлин Петрунов. Тогава режисьор е Явор Гърдев. Той обаче не се съобразява с категоричното изискване на автора на пиесата Мартин Макдона, който миналата година беше номиниран за “Оскар” за сценария и режисурата на “Баншите от Инишерин”. В спектакъла на Гърдев няма чернокож актьор, а ролята на дилъра е изиграна от Павлин Петрунов. Представлението има няколко награди и номинации. През 2012 г. Леонид Йовчев печели “Икар” за ролята на Мервин, Теодора Духовникова - в категория “Поддържаща женска роля”, а Явор Гърдев е отличен за режисура.
Въпреки успеха на представлението Мартин Макдона забранява то да се играе, щом няма чернокож актьор. Години по-късно режисьорката Елица Йовчева успява да намери Емануел Кабанга и да постави спектакъла на пловдивската сцена. Премиерата беше на 8 и 9 февруари.