Човекът с най-хубавия костюм невинаги е най-големият шеф
Или как неосъзнатите предубеждения могат да съсипят професионалния успех
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Срещу вас сяда дебел развлечен мъж, леко мургав. Автоматично го преценявате като не особено перспективен клиент, като не твърде умен опонент в преговорите или като някой случаен навлек, посетил офиса ви.
Само след 10-ина минути горчиво съжалявате. Оказва се, че сте го подценили. Проявили сте неосъзнати предразсъдъци - нов термин за проблем, на който все повече се обръща внимание в мениджмънта и в корпоративната култура. Обръща се, защото той пречи изключително много на успеха - увеличава нерационалните решения.
Специалистите смятат, че няма хора, които са абсолютно свободни от предразсъдъци. Те започват да се формират още в първите дни от живота. Бебето, за което се грижи главно мама, показва предпочитания към жените пред мъжете. Ако тя е бяла, то харесва повече хората от бялата раса. Няколко месеца по-късно се усмихва на тези, които говорят същия език като родителите му, а от другите се плаши. После натрупва опит, научава различни неща и продължава да си формира предубеждения, които му влияят. Семейството помага, като му внушава да бъде предпазливо към циганите, да речем.
Когато човек разглежда другите като част от определена социална група и ги класифицира в зависимост от тяхната възраст, пол, сексуална ориентация, раса, религия, етнос, външни признаци на богатство и бедност, образование и т.н., това оказва влияние върху преценките и решенията му, въпреки че не иска да е така, изтъкват психолозите.
С многобройни изследвания е абсолютно доказано, че неосъзнатите предразсъдъци влияят върху поведението. Често според тях началниците определят отношението към подчинените си и са склонни да ги дискриминират. Във всички култури и мъжете, и жените продължават да асоциират жената с дома, а мъжа с кариерата и неслучайно се говори толкова много за професионално равноправие на двата пола.
Същото е с расовите предубеждения. Ако избира банков служител между девойка с арабски произход и момче нашенче, по-вероятно е шефът да назначи българчето, пренебрегвайки факта, че то е завършило не особено престижен колеж у нас, а тя има диплома от Лондонското бизнес училище, да речем.
Освен неосъзнати предразсъдъци има и осъзнати. Някои не крият непоносимостта си към гейовете и не се притесняват открито да заявяват, че такива служители никога не биха назначили, колкото и добри специалисти да са.
Неосъзнатите предубеждения обаче са по-опасни, защото човек не си дава сметка, че ги има и не прави нищо, за да ги преодолее, предупреждават психолозите.
Точно това е първото голямо предизвикателство - да признаете, че храните предразсъдъци, които могат да пречат на обективната ви преценка. След това да ги идентифицирате и съвсем съзнателно да се борите с тях.
Борбата на практика означава да се стараете да надхитрите първосигналната си реакция към характеристики на човека насреща, за които имате предубеждения.
Еднакво опасно е да го подценявате и да го надценявате. Новият колега, който заема длъжност като вашата, е млад. Казвате си "Ха, той няма опит, не може да ми бъде конкуренция". Това е типично възрастово предубеждение, което ви кара да преценявате необективно, да не се стараете достатъчно в работата. И току виж в един хубав момент се изненадате, че за повишение е бил предпочетен младокът, а не вие.
Заради положително предубеждение пък може да си създадете комплекси - "Младостта е предимство". А може и да пострадате, ако се предоверите на адвокат, който е завършил право в Софийския университет, защото има мнение, че в България добрите юристи се подготвят именно там.
Психолозите напомнят да си дадете сметка, че в личните ви предразсъдъци са се набили и онези, които битуват в обществото, в бранша или в приятелския ви кръг. Това, че те съществуват в голяма или в по-малка група, не ги прави непременно верни, а още по-трудни за осъзнаване и още по-опасни за вашата индивидуална обективна преценка. Обобщението винаги е рисково - не всички цигани са мързеливи, като и не всички българи са трудолюбиви, макар че това са едни от традиционно споменаваните характеристики за всеки от двата етноса. Вероятно сте срещали и работливи роми, и достатъчно българи, които във всеки момент разполагат с алиби защо да не свършат нещо.
Да идентифицирате предразсъдъците си е въпрос на интелигентност, а да се борите с тях е въпрос на здрав разум. Представете си само как ще се отрази на кариерата ви, ако следвате предубеждението, че човекът с по-хубавия костюм е по-големият шеф. Може да объркате новия си началник с шофьора му.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Когато имате шеф като Мечо Пух
Как да плените шефа и колегите за 5 минути с ефекта на ореола