Мариана Коцева: Не сме последни в ЕС по всичко!
По най-нисък публичен държавен дълг само Естония ни води, сред първите сме по жени топмениджъри
Когато гледа инфлацията, ЕК ще е много внимателна - може да изключи от сметката държавите с прекалено нисък показател и това да ни помогне за еврозоната, казва генералният директор на Евростат
Още акценти:
В ЕС има по 10 украинци на всеки хиляда граждани, но в Източна Европа са по 25-26 на хиляда
Статистиката днес може да взема данни дори от социалните медии - защо да набираме втори път информация, която вече е събрана
- Госпожо Коцева, сигурно не е приятно да си генерален директор на Евростат и първи да виждаш как твоята родина е все на последно или предпоследно място. Обръщате ли внимание на резултатите на България, когато пристигнат при вас, преди да се публикуват?
- Винаги правя това, поглеждам къде сме по различните показатели. Ние невинаги сме на последно място. Има случаи, , в които България стои добре на картата.
Например в макроикономическата статистика България има и добри показатели. Държавният дълг, който е един от основните критерии за икономическа стабилност, по последни данни за 2022 г. е 22,5% от БВП. Само една държава в ЕС е с по-нисък дълг от България - Естония, с дълг от 18,5% от БВП. Люксембург е третата държава , но е след нас, чийто държавен дълг е 24,5% от БВП. ВЕС непрекъснато се говори, че е необходимонамаляване на държавания дълг и това е важен показател.
Друг пример – България е една от страните членки в ЕС с най-висок процент жени мениджъри, той е около 40%, а това е високо равнище за ЕС. С приблизително същия процент са Швеция, Естония и Латвия.
- Добре, държавният дълг е нисък, но има все пак и инфлация, а данните за нея не ни позволяват поне засега да влезем в еврозоната.
- Нека уточня – сред конвергентните критерии, за влизане в еврозоната е дефицитът в държавния бюджета, а не държавният дълг. Дефицитът трябва да е под 3% от БВП. За страните от еврозоната има дори специална процедура - ако дефицитът надвиши този процент трябва да се вземат незабавно мерки. Данните за дефицита за 2023 г. ще дойдат в Евростат в края на март, след което имаме три седмици за верификация. Тогава ще видим дали към сегашния момент България отговаря на този критерий.
Колкото до инфлацията, идеята на този критерий е да има ценова стабилност в страната, която кандидатства за еврозоната. Ако надвишава средната инфлация за трите държави в еврозоната с най-ниски показатели, има опасност кандидатът да привнесе икономически риск, който носи, вътре в еврозоната.
Когато се гледат тези данни обаче, се подхожда много внимателно и се внимава дали сред страните членки няма такива с прекалено ниска инфлация, с изключително рязко отклоняващи се стойности.
Ще ви дам един пример. През 2022 година, която като цяло беше белязана с висока инфлация, две държави – Малта и Португалия, бяха с прекалено ниско равнище на показателя и се считаха за рязко отклоняващи се от средното равнище. Затова те бяха изключени от сметките, когато трябваше да се гледа инфлационният критерий за Хърватия, и се взеха предвид следващите три държави с най-ниски показатели.
Затова трябва да се види внимателно какво ще се случи през следващите месеци с инфлацията. Еврокомисията ще направи свой собствен анализ не само на инфлацията за последната година, но ще направи и прогноза доколко ще бъдат стабилни цените за напред.
- Вие така много ни обнадеждавате.
- Надявам се.
- Вярно ли е, че бъдещето на статистиката все повече ще е свързано с административни регистри? И едва ли не няма да има нужда занапред да се правят преброявания на населението, за да се установи нещо, което държавата вече и без това знае.
- Данните, които идват в статистиката, могат да бъдат от всякакви източници – от анкети, от административни регистри. Напоследък има все повече дигитални източници. Например смартелектромерите могат да ви дадат наготово данни за консумацията на електроенергия. Данни за общото потребление могат да се вземат от кредитните карти, т.е. не е нужно да се правят анкети сред потребителите. Обобщените данните за покупките могат да се вземат наготово от компютърните системи на търговците.
Може дори от социалните медии да се ползват данни. Нашата задача в статистиката е да подберем най-подходящите източници на данни, така че колкото се може по-навреме да произведем нашия продукт. И той да е възможно най-точен и направен при -ниски разходи. И без да събираме втори път информация, която веднъж вече е събрана.
Специално за бъдещето на преброяванията на населението в момента се води дебат в ЕС. Налага се тезата, че няма нужда да се обикалят домакинствата с анкетни карти, след като основните данни за тях вече ги има в административните регистри. Анкетите могат да се провеждат веднъж на 10 години по единна програма в ЕС и по теми, които налагат допълнителни проучвания, т.е. за тях няма информация в регистрите.
Например на Балканите едни от въпросите, които се събират само чрез преброяването, са тези за етническата принадлежност и религията. Тези данни хората могат да предоставят само доброволно. Представете си, че един безработен отиде в бюрото по труда и там, след като е попълнил необходимите формуляри, му искат и данни за етническа принадлежност. Това може да се интерпретира като дискриминация.
- В големите държави от Западна Европа няма ли въпроси за етнос и религия?
- Не, няма. От 2011 г насам ЕС има. единна програма за преброяванията, в която се предвижда минимум от данни, които всяка държава трябва да събере. Но всяка страна членка може да добави и нещо допълнително. В Западна Европа въпросът е единствено за гражданството, хората биват питани какво е тяхното първо гражданство.
- А пристигнаха ли в Евростат всички данни от последното преброяване на населението от 2021 г.?
- Срокът за това е краят на март тази година. Специално проверих за България – тя е пратила данните на 6 март. Основните данни за броя и структурата на населението вече са публикувани на националните статистики. Сега се очакват само много детайлизирани анонимизирани микроданни, които се поставят в т.нар. census hub. Той ще е публично достъпен от юни. Всеки потребител ще може сам да си прави комбинации от различни данни за държавите.
Там ще има и геореферирана статистическа информация.. Това означава, че данните са поставени на картата с точност до 1 квадратен километър и вие можете да видите колко души живеят на този квадратен километър и какви са техните основни характеристики по пол, възраст, образование и т.н.
Това позволява много неща. Можете да извадите например само населението по течението на Дунав в разстояние до 10 километра от реката. Тази информация е нужна за предприемане на мерки при природни бедствия. Класическата статистика не може да ви даде такива данни, защото тя се основава на административното деление на страната – данните са по общини и области.
Или примерно можете да видите квартал по квартал в един град къде има най-много малки деца, за да се прецени нуждата от детски градини. Или къде има концентрация от възрастни хора, които имат нужда от достъп до здравеопазване.
- Войната в Украйна промени ли по някакъв начин нуждата от данни и как Евростат откликва на новите условия?
- Такова събитие разбира се, че оказва влияние на търсенето на специфична информация и Евростат трябваше да реагира много бързо, за да събере и предостави необходимите данни.
Едни от първите търсени данни бяха за броя на украинците, които са напуснали страната си в резултат на войната и са получили разрешение за временно пребиваване в ЕС.
Към 31 януари т.г. има 4,3 млн. украинци в ЕС със статут на временно пребиваващи. Казано по друг начин, за да добиете представа за мащаба, това са 10 украинци на всеки 1000 души европейски граждани.
Но те не са разпределени равномерно като абсолютен брой в страните-членки. Най-много са в Германия – около 1,3 млн. украинци има там, след това е Полша, където има около 900 хиляди.
Ако гледате спрямо населението, в Полша, Чехия, Румъния, Естония, Латвия и България – т.е. в почти всички източноевропейски държави, украинците са 25-26 на всеки хиляда души.
- А какви нови, допълнителни изследвания ще прави Евростат тази година?
- Една от много интересните теми от последната година, която все още развиваме, е статистиката на редките метали. Нуждата от тези данни расте с все по-активното използвате на редките метали в електрониката, решенията за зелена енергия и биомедицината. Оказва се, че Европейският съюз внася много голяма част от необходимите й редки суровини.
Освен това износителят им за ЕС най-често е концентриран в една или две държави в света. Ако настъпят някакви затруднения в икономическата обстановка или се променят търговските условия и квоти, ЕС може да изпита сериозни затруднения при осигуряването на суровини за производството. Те са много специфични: германий, галий, волфрам.
От гледна точка на веригите на доставки използването на такива редки метали изисква статистика на производството, вноса и износа, за да се видят тенденциите и да се предприемат мерки за редовно снабдяване на производството.
Предмет на специален интерес е и енергийната статистика. Ще се следи внимателно дали и доколко енергията във всяка страна членка е местно производство или зависи от внос от чужбина, независимо дали става дума за електроенергия, топлоенергия, петрол и т.н.
България е например една от страните, които противно може би на очакванията ви няма много висока енергийна зависимост. Средната за ЕС е 63%, т.е. общността внася 63% от необходимата му енергия отвън. Докато в България тя е е 37%.
Друго направление, което ще продължим да развиваме, е статистиката на услугите. Индустриалното производство исторически е добре обхванато, но ще обръщаме все по-голямо внимание на сферата на услугите. Но под това не разбирайте познати дейности като ресторантьорство , а по-скоро дигиталните услуги. Много от тях не са съществували доскоро, но започват да заемат все по-голям дял от икономиката и статистиката е длъжна да ги следи по-внимателно.
Едно интересно изследване, каквото също не е правено досега по хармонизирана методология за ЕС, е свързано с домашното насилие. Очакваме да публикуваме резултатите през юни тази година.
- Правих интервю с вас в началото на мандата ви, когато се оказахте първата жена на този пост, и първата българка -генерален директор в ЕК, разбира се. Има ли обаче за вашия пост определен от времето мандат?
- Евростат е генерална дирекция на Европейската комисия, а ръководителите на тези дирекции нямат точно определени мандати. Може да се извършва ротация, но не е задължително.
CV
Завършила е статистика в УНСС и е доктор по статистика и демография от същия университет
Продължава образованието си в Нюйоркския университет и в Прага
Доцент е по икономика
Председател на НСИ през периода 2008-2012 г.
Работила е като съветник на президента по програмата за развитие на ООН
През периода 2014-2017 г. бе зам.-директор на Евростат
През 2018 г. е назначена за генерален директор на Евростат