И страхът от неодобрение е страшен
Прекаленото притеснение за чуждото мнение блокира способността да вземате решения и да действате
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Само изключително арогантните хора не се вълнуват от чуждото мнение. На човек му е заложено обратното - да иска другите да го харесват.
Ако обаче това се превърне в болезнена потребност - всеки път да получавате одобрение за всяко нещо, което правите, се натоварвате с нереалистични очаквания. Страхът за чуждото мнение блокира способността ви да вземате решения и да действате. В крайна сметка работата и кариерата ви зациклят, макар че сте добри специалисти.
Психолозите съветват да се изтръгнете от страха, като давате име на това, което ви притеснява.
Примерно, трябва да изберете как да изпълните дадена задача. Знанията и опитът ви водят към едно решение, но си казвате "На шефа това няма да му хареса". Всъщност вие се плашите от неодобрението му не към конкретното ви решение, а към вашата личност - "На шефа няма да му се харесам".
Зад тази мисъл се крие притеснението, че ако той не ви харесва, животът ви на работа ще стане ужасен, рискувате да не ви повиши или дори да ви уволни.
Страшно си е, но включете логиката. Съвсем ли сте сигурни, че решението ви няма да хареса на шефа. А и задължително ли е да грешите, ако той не е съгласен с вас. Може би, ако му обясните какво и защо правите точно по този начин, ще го убедите.
Щом решението е важно, но е вероятно да доведе до конфликт, посъветвайте се с шефа. Не му струпвайте обаче проблем, а веднага направете предложението си. Защитете уверено позицията си. Ако той не я приеме и продиктува друго решение, изпълнете го. Началникът по-добре знае и заради това получава повече пари от вас.
В целия този процес ще си докажете едно - че не става дума за неодобрение към собствената ви личност, а за различен подход към изпълнението на една задача.
Ако обаче много често се притеснявате за мнението на шефа, не може да ходите да го питате за всяка дреболия. Имате две възможности.
Едната е нереалистична - винаги да действате така, както смятате, че ще му хареса. Тя е рискова, защото няма как всеки път да знаете какво ще му хареса. А и стръхът да не сгрешите и да срещнете неодобрението му ще продължи да ви тресе.
Другата възможност е да си дадете сметка, че и вие имате право на неодобрение - към шефа, с когото очевидно се разминавате в професионалните си разбирания. По-малко страшно е да си потърсите фирма, където разминаване няма или поне не толкова драстично, отколкото да живеете в ужас, че не харесвате на шефа.
В "Точният човек" можете да прочетете още: