Крайнодесните в Европа се пропукват за вота през юни. Но някои грешки може да им дадат сила
Проевропейските партии не бива да им дават козове по темите за мигрантите и войната в Украйна. Или с хвалби за успехите*
В отговор на очакваното засилване на десницата на изборите за Европейски парламент много от основните партии и европейският политически елит, изглежда, са се спрели на двойна стратегия. Тя се състои в подражание на политиките на десницата по отношение на миграцията и популяризиране на разказа за успеха на ЕС, като се акцентира върху климатичната криза, пандемията от COVID-19 и войната на Русия в Украйна.
Това пишат политолозите Иван Кръстев и Марк Ленард, анализирайки данни от проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено през януари в 12 европейски държави, на които се падат три четвърти от местата в Европейския парламент - Австрия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.
И двата подхода вероятно ще дадат обратен ефект, пишат авторите. Миграцията не е толкова централна тема, колкото си мислят много политици, а избирателите силно вярват в мотивацията на своите лидери, което означава, че
най-важното е кой говори, а не какво се казва
Акцентирането върху позитивния дневен ред на Комисията може също да е контрапродуктивно, тъй като европейските граждани имат отрицателно мнение за резултатите на ЕС при реагиране на кризи.
Ако основните партии искат да дадат отпор на крайната десница, те трябва да възприемат алтернативна програма, която дава приоритет на националния контекст, и да разработят по-таргетирани кампании, предназначени да мобилизират избирателите, без да разпалват антиевропейска реакция.
На фона на президентските избори в САЩ през ноември те трябва да представят нови геополитически аргументи в полза на Европа, коментират Кръстев и Ленард.
Те припомнят прогнозата на EСВП за изборите за Европейски парламент, публикувана през януари, че може да има значителна промяна вдясно в много страни, като популистките радикално десни партии ще спечелят гласове и места в целия ЕС, а левоцентристките и зелените партии ще загубят. И че една изцяло дясна коалиция от християндемократи, консерватори и радикално десни членове на ЕП може за първи път да получи мнозинство в парламента.
Фокусирането върху крайнодясната вълна обаче
погрешно предполага, че европейските крайнодесни партии са единен фронт,
докато в действителност крайната десница досега е показвала много ниски нива на сплотеност и ограничен капацитет за сътрудничество. Във връзка с това се пренебрегват много различните траектории на антиевропейските партии.
Резултатите от нашето проучване показват, че повечето европейци не смятат миграцията за най-голямото предизвикателство пред ЕС.
В неотдавнашен документ, базиран на социологическо проучвание, описахме тези идентичности като “кризисни племена”, които се определят от това коя криза според хората е повлияла в най-голяма степен на начина, по който гледат на своето бъдеще.
Имигрантското племе е непропорционално голямо в Германия и Австрия, но е много по-малко от другите племена в много други страни. Например,
икономическото племе е най-голямо
в Гърция, Португалия, Италия и Унгария. Племето COVID-19 е най-голямо в Испания и Румъния. Племето, което е най-засегнато от войната в Украйна, е доминиращо в Полша и Швеция. Климатичното племе е най-голямо във Франция и Нидерландия.
Но голяма част от европейските гласоподаватели са повече или еднакво загрижени за емиграцията (напускането на страните им), отколкото за пристигането на нови хора.
Нашите проучвания показват, че политическата централна роля на имиграцията не се дължи на факта, че тя е най-острата криза в Европа в очите на нейните жители, а на успеха на десните партии да я превърнат в символ на неуспехите на ЕС.
Само в Швеция, Португалия, Нидерландия и Полша повече хора оценяват положително, отколкото отрицателно реакцията на ЕС на войната в Украйна. И в нито една от анкетираните държави ролята на ЕС за
справяне с финансовата криза не се оценява предимно положително
(В предишното ни проучване попитахме и за справянето на ЕС с климатичната криза и имиграцията и установихме, че във всичките девет анкетирани държави членки мнозинството смята, че ЕС се е справил зле и с двете кризи.)
Политиките на ЕС в областта на климата предизвикват особени разногласия. В нашето проучване помолихме хората да се изправят пред хипотетичен компромис между двете цели - преследване на амбициите в областта на климата и избягване на повишаването на сметките за енергия. В повечето анкетирани страни - с изключение на Швеция и Португалия - повече хора предпочетоха да намалят сметките за енергия, отколкото да дадат предимство на действията в областта на климата. В същото време в нито една от тези страни мнозинството не избра една от тези две възможности. Във всяка от тях много хора (от 18% в Гърция до 37% в Швеция), предпочитат ограничаването на въглеродните емисии.
Съществува и разделение по отношение на политиката на ЕС по войната в Украйна между тези, които смятат, че Европа трябва да подкрепи Украйна в освобождаването на всички окупирани територии, и тези, които по-скоро биха подтикнали Украйна към преговори за мирно споразумение с Русия. В няколко държави - особено в Германия, Франция, Нидерландия и Испания - хората са силно разделени между двата варианта.
Ключовата разлика по отношение на изхода от войната в Украйна в сравнение с въпроса за климата е, че съществуват и големи географски различия - подкрепата за борбата на Украйна да си върне цялата територия преобладава ясно в Швеция, Португалия и Полша, а предпочитанията за мирно решение доминират в Унгария, Гърция, Италия, Румъния и Австрия.
Възходът на подозрителните или дори параноични
мнозинства означава, че елитите лесно могат да станат жертви на своята “мускулеста” реторика. Европейските лидери рискуват да се съсредоточат твърде много върху политиката, като същевременно изглеждат отдалечени от основните проблеми на своите избиратели. Ако лидерите искат да спрат възхода на крайната десница, те ще трябва да намерят по-автентичен начин за водене на кампании.
Най-голямото предизвикателство за проевропейските партии може би е да разберат как да говорят за геополитиката. Едно от ключовите стратегически решения, които те трябва да вземат при подготовката на кампанията си, е колко внимание да отделят на войната в Украйна и какъв език да използват, когато я обсъждат.
От една страна, тези, които най-много подкрепят Киев, не биха искали тази война да бъде изместена на втори план, тъй като това би затруднило осигуряването на постоянна финансова и военна подкрепа. Но от политическа гледна точка би било опасно за мейнстрийма, ако войната в Украйна се превърне в ключово бойно поле на предстоящите избори. Тогава много антиевропейски партии биха могли да се възползват от умората от войната сред европейското население. Съществува и риск профилирането на крайната десница като съюзници или помагачи на Путин да подкопае широкия антипутински консенсус, възникнал след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Въз основа на резултатите от нашите проучвания смятаме, че превръщането на войната в Украйна в централен акцент на кампанията ще се отрази негативно на проевропейските партии. Вместо да говорят за успеха на ЕС в подкрепата на Украйна, проевропейските лидери биха могли да поставят дискусията в рамка на необходимостта ЕС да стане по-автономен и сериозно да се защитава от руската заплаха.
Проевропейските партии имат шанса да се окажат в много по-добра позиция, отколкото мнозина очакват, и да имат работещо мнозинство в Европейския парламент. Но за да се случи това, европейските лидери трябва да се разделят с някои от митовете, с които живеят в момента. И трябва да си върнат инициативата при определянето на условията на дебата.
Те не трябва да превръщат тези избори в избори за миграцията или за успехите на последната Европейска комисия. Вместо това те трябва да приемат набор от диференцирани национални стратегии, за да мобилизират своите поддръжници,
без да провокират крайнодесните избиратели
Това следва да включва излагането на нови геополитически аргументи за Европа, които не се опитват да мобилизират хората от солидарност с Украйна - а по-скоро от загриженост за европейския суверенитет и сигурност. Изправени пред несигурността в американската политика и агресията на Путин, проевропейците трябва да твърдят, че се намираме в момент, в който, ако ЕС не съществуваше, щеше да се наложи да бъде създаден, заключават Иван Кръстев и Марк Ленард.
* Заглавията са на редакцията.