Едва 18% от възрастните слагат в портмонето над 1000 лв. пенсия
814 хил. възрастни получават минимални суми
Едва 366 136 българи получават пенсии над 1000 лв. Това са 18% от всички 2 037 336 пенсионери. За година броят на приеманите за “богати” пенсионери се е увеличил едва с 87 147 души. Това показва статистиката на Националния осигурителен институт за 2023 г.
Всеки втори пък продължава да е с някакъв вид лична минимална пенсия. Това са били 814 155. Ако прибавим обаче добавките и вторите и третите пенсии, то броят на пенсионерите с пари до минималната намалява до 523 хил.
Причината е, че хиляди хора получават минимална пенсия, а реалният им размер е доста по-малък. За тях всяка година държавата доплаща милиони. В момента минималната пенсия за стаж и възраст е 523,04 лв., а линията на бедност - 526 лв.
Част от тях официално няма да са бедни от 1 юли, когато пенсиите ще се увеличат с 11%
по швейцарското правило и минималната ще стане 580,57лв.
Минималната пенсия приближава опасно и средната пенсия, която е била 784,48 лв. На последния дебат на “Клуб “24 часа” визионери” в края на януари социалните министри се обединиха около мнението, че минималната пенсия не трябва да се определя административно, а всеки да получава това, което заслужава. Една от идеите е тя да важи само за новите пенсионери. За да не остават хората с пари под линията на бедност, пък да се предоставят помощи, но през социалната система и при подоходни критерии. Такава идея беше лансирана на няколко пъти от финансовия министър в оставка Асен Василев. За да се реализира тя обаче трябва всички системи в страната да се свържат, за да се знае реално кой е наистина беден и няма пари от наеми, ренти или други странични доходи.
През миналата година с пенсии между 700 и 800 лв. са 142 639 души, а от 800 до 900 лева - 108 366 пенсионери. (Виж в инфографиката колко души какви лични пенсии получават.)
Средната пенсия за стаж и възраст през миналата година е била 830 лева. Пенсията на хората от силовите ведомства е стигнала 1400,06 лв.
Мъжете получават със 170 лева повече от жените, като средната за тях е 885 лева при 715 лева за дамите.
Общо 105 450 пенсии са били прекратени през миналата година, като близо 9000 от тях са наследствени. Най-често причината за прекратяването е смърт на човека, който получава пенсията.
Почти 1,5 млн. получават пенсия за стаж и възраст. От тях половината са работили в най-масовата трета категория труд. Едва 12 432 българи са се пенсионирали по условията на първа категория труд, а 26 031 вземат такава за труд при втора категория.
Инвалидните пенсии са 446 012. Това означава, че
всяка четвърта е заради някакво заболяване
Средната лична инвалидна пенсия е 569,88 лв. Това е с около 120 лева повече от най-ниската минимална пенсия по болест. За инвалидните пенсии за общо заболяване има минимални прагове, които са обвързани с процента на изгубената работоспособност и минималната пенсия.
Минималната за хората с 90% увреждане е 601,50 лв. Най-ниската сума за хората с инвалидност между 71 до 90% е 549,19 лв. Докато за тези с ТЕЛК решение между 50 и 70,99% е 444,58 лв. Последната група оказва най-силно влияние върху размера на средната инвалидна пенсия, защото в нея е почти всеки втори човек с такава.
Инвалидни пенсии над 1000 лева получават едва 17 395 души, като от тях жените са само 6650.
Максимална пенсия от 3400 лв. са получавали 2080 души. Таванът няма да се промени и през тази година, въпреки че максималният осигурителен доход вече е 3750 лв. Това обаче няма да повлияе на много хора. Причината е, че въпреки вдигането му до 3400 лв. до 1 април 2022 г. бе едва 3000 лв., а в предишните години - и по-малко. Тоест независимо каква заплата получава един човек, той не може да плати осигуровки върху повече от максималния осигурителен доход. А формулата за изчисляване на пенсиите е така направена, че дори цял живот да се е осигурявал върху тавана, човек не би могъл да получи повече от 1850-2000 лв. пенсия в зависимост от това с колко повече от средната заплата е вземал през годините.
От 1 юли пенсиите ще се увеличат с 11%
Така минималната ще е 580,57 лв., а средната - 883,14 лв.
Социалната за старост ще бъде 307,07 лв. Таванът остава. (Виж инфографиката.)
Вдовишките добавки пък ще са 30%, а не сегашните 26,5%. Така за пенсии през тази година ще се изразходват общо 21,606 млрд. лева.
По сметките на социалното министерство и НОИ номиналното нарастване ще е с 12,1% при среден размер за 2023 г. от 788,10 лв.
Очаква се реален ръст на пенсиите от 6,9% през тази година
при 4,8% прогнозна инфлация.
През тази година се очаква и рекорден ръст на брутния коефициент, който ще достигне 54,2%, а нетният коефициент на заместване - 69,8 на сто. Коефициентът на заместване показва съотношението между средномесечния размер на пенсията на пенсионер и средния нетен осигурителен доход. Пенсиите са необлагаеми, затова има и съпоставка с чисти заплати и така той стига 69,8%.
За 2022 г. брутният коефициент на заместване на дохода е 51,9% (при 45,9% за 2021 г.). Нетният пък е 66,9%. За сравнение, през 2021 г. той е бил 59,2%.
100 хил. са новите пенсионери, но едва половината са с достатъчно стаж и възраст
100 213 българи са успели да се пенсионират през миналата година въпреки повишаването на нужната възраст и стаж. Година по-рано те са 97 590. Това показва статистиката на Националния осигурителен институт.
Половината от тях обаче, или 52 хил., са тези по нормалния ред за стаж и възраст.
Малко над една трета от новите пенсионери са с инвалидни пенсии - 40 922. При тях ръстът е около10%, при социалните пенсии за инвалидност - 24%, при социалната пенсия за старост - 6,6%. Причините за ръста им са няколко. В началото на миналата година бяха приети законови промени заради голямото забавяне в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията. С тях се възстановиха правата на много хора, чакащи месеци и дори години експертно решение поради независещи от тях причини - навсякъде, където забавянето е по вина на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттам бяха възстановени и инвалидните пенсии на хората. Още през първия месец след влизането на промените в сила НОИ възстанови около 1000 инвалидни пенсии.
Втората причина са промените в самите проценти, които се полагат за определени увреждания и заболявания. С тях списъкът на заболяванията за пожизнен ТЕЛК се вдигна с още около 30 болести. Освен това се промени и формулата и сега оценката се определя от най-високия процент на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
Социалните пенсии за инвалидност са по-малко, но с най-голямо повишение сред новите пенсионери за 2023 г. Така те са били 4072 за миналата година, а 3281 са за 2022 г.
От новите пенсионери само 32-ма са с пенсия за първа категория труд, а 52-ма за втора. Предсрочно са се пенсионирали 6837 души.
Средният брой на пенсионерите за 2024 г. се очаква да е около 2 038 600 души. Макар и съвсем малък, по- високият брой на пенсионерите спрямо тазгодишния бюджет на ДОО се дължи на наблюдаваното увеличение в броя на новоотпуснатите пенсии през последните месеци, което се очаква да продължи и през следващата година, обясняват от НОИ в мотивите към бюджета за тази година. Осигурителните експерти посочват две основни причини за това увеличение.