Мозъкът в беда: Половината световно население страда от болести на нервната система (Графика)
- Над 3 млрд. души се борят с инсулт, деменция, мигрена
- За 30 години увеличението е с 59% заради застаряването и рисковите фактори, на които са изложени хората
Болестите на нервната система като инсулт, деменция, мигрена, епилепсия, менингит са станали номер едно в света, задминавайки сърдечносъдовите, съобщиха световните агенции. Те се базират на нов мащабен анализ, публикуван в средата на март.
Според него 3,4 млрд. души, или
43% от световното население е страдало от нервни заболявания през 2021 г.
и това е много повече от смятаното доскоро.
Проучването е проведено от международен екип от стотици изследователи, ръководени от базирания в САЩ Институт за здравна метрика и оценка (IHME), който се превърна в глобална референция за здравна статистика.
Водещата авторка Хайми Щейнмец от университета във Вашингтон посочва, че според резултатите болестите на мозъка и нервната система са се превърнали във водеща причина за глобалното нездравословно състояние на населението. Те са се увеличили с 59% през последните 3 десетилетия, като този ръст в голяма степен се определя от застаряването на световното население, неговото бързо нарастване, като и на увеличаващите се рискови фактори, на които за изложени хората.
Учените са проучили 37 неврологични състояния, засягащи здравето и станали причина за инвалидност и ранна смърт. В изследването са попаднали
204 държави и територии, наблюдавани между 1990 и 2021 година
Данните са събирани от правителствени източници, държавни и частни болници и др.
Те са били използвани, за да се прецени колко години здравословен живот са били загубени за всяко отделно състояние. Става дума за т.нар. години живот, коригирани спрямо увреждането (DALY), или казано по-ясно - броят години, загубени поради лошо здраве, инвалидизация или ранна смърт.
Цифрите се оказали плашещи. Повече от 443 млн. години в здраве се оказали изгубени заради различните неврологични смущения глобално през 2021 година, което е нарастване с 18% спрямо 1990 година.
Въпреки това, ако се вземат предвид застаряването на населението и неговият ръст годините с увреждания и смъртните случаи от тези състояния всъщност намаляват с около една трета, посочват изследователите.
Най-тревожно било положението с инсултите, довели до загубата на 160 млн. години живот в добро здраве
Следват състоянието на мозъчно увреждане, наречено неонатална енцефалопатия, мигрената, деменцията, включително болестта на Алцхаймер, нервните увреждания от диабет, менингитът, епилепсията, смущенията от спектъра на аутизма и ракът на нервната ситема. Когнитивното влошаване, причинено от COVID-19, се нарежда на 20-о място.
Основната причина болестите на нервната система да надминат сърдечносъдовите е направената преди няколко години промяна в класификацията на Световната здравна организация, която премести инсултите в неврологичната категория, казва Щайнмец пред АФП.
Огромният брой загубени години в добро здраве пък се дължи отчасти на факта, че някои от тях убиват деца под 5-годишна възраст, като например травмата по време на раждане, водеща до неонатална енцефалопатия, асфиксията или менингита, добавя изследователката.
“Тъй като смъртта настъпва в много ранна възраст, това създава мащабен принос към загубените години живот в добро здраве”, продължава Щайнмец. Според изследването децата са свързани с почти една пета от тези загубени години.
37-те болести са убили 11 млн. души през 2021 г.,
показват данните, публикувани в The Lancet Neurology journal.
Сърдечносъдовите все пак остават водещата причина за смърт, като според статистиката са довели до гибелта на 19,8 млн. души по света през 2022 г. Най-честите неврологични страдания пък са били главоболието, дължащо се на кръвното налягане – два милиарда докладвани случая през 2021 г., както и мигрената – 1,1 млрд. регистрирани оплаквания.
Най-бързо прогресиращото неврологично страдание е наречено диабетна невропатия, дължащо се на растящите случаи на диабет. За последните 30 години случаите на това страдание са скочили три пъти и през 2021 г. от него са били засегнати 206 млн. души.
Сред големите пробиви на медицината през последните десетилетия са посочени 93-процентното намаляване на случаите на тетанус и 62-процентното намаление на случаите на менингит.
За голяма част от 37-те анализирани болести обаче все още няма лечение. Но има начини за намаляване на риска, включително чрез профилактиката, свързана с високото кръвно налягане и диабета, както и чрез контрола на консумацията на алкохол, посочват изследователите. Те призовават да се направи много повече за предотвратяване, лечение и рехабилитация на разстройствата, които непропорционално засягат по-бедните страни. Резултатите показали, че
80% от болестите и смъртните случаи се падат на държави с ниски и средни доходи
Докато богатите Австралия и страните от Азиатско-Тихоокеанския регион демонстрирали най-добро здраве.
“Неврологичното бреме в световен мащаб нараства много бързо и ще окаже още по-голям натиск върху здравните системи през следващите десетилетия”, предупреждава съавторът на изследването д-р Валери Фейгин от университета в Окланд, Нова Зеландия.
“Неврологичните състояния причиняват големи страдания на хората и семействата, които засягат, и ограбват общностите и икономиките от човешки капитал - заяви на свой ред Тедрос Гебрейесус, генерален директор на СЗО, в изявление, обявяващо резултатите. - Това проучване трябва да послужи като спешен призив за действие за увеличаване на целевите интервенции, за да се позволи на нарастващия брой хора, живеещи с неврологични заболявания, да имат достъп до качествени грижи, лечение и рехабилитация, от които се нуждаят. По-важно от всякога е да се гарантира, че здравето на мозъка е по-добре разбирано, ценено и защитено от ранна детска възраст до по-късен живот.”