Проф. Христо Матанов: Задава се дълга и сложна борба кой да оглави църквата, трябва тънък баланс между благостта и силната ръка
- Много чужди църкви са заинтересовани кой ще е новият патриарх - Северномакедонската архиепископия, Еладската, Вселенската патриаршия, Украинската църква, Сръбската, зад която стои Руската
- Сред митрополитите, които отговарят на условията за патриарх, има групи на стари и млади. Шансове имат Николай, Йоан и Йосиф
- Когато Неофит се издигна за патриарх, църквата имаше нужда точно от такъв архиерей, защото не бяха излекувани раните между висшия клир
- И без да идва руският патриарх Кирил на погребението на Неофит, влиянието му сред някои митрополити е силно
– Проф. Матанов, какво губи Българската православна църква с кончината на патриарх Неофит?
– Губи един човек, който беше достатъчно благ. Но ако трябва да си сложим ръка на сърцето, ще признаем, че по време на неговото архиерействане в по-голямата си част беше болен. Във всеки случай обаче и църквата, и миряните имаха нужда от подобен патриарх, който с такт и с благост успокои БПЦ и я вкара в едно русло, което тя трябва да следва.
– Вие сте работили с него, когато той беше Русенски митрополит. Какъв духовник беше?
– Познавам го още преди да стане Русенски митрополит, тогава беше млад и се интересуваше по-скоро от църковно пеене. Да припомня, че брат му беше диригент на хора “Йоан Кукузел”, който разнесе славата на България из света. Неофит също изпълняваше различни песнопения, запазени са негови записи в радиото. По-късно се издигна до Русенски митрополит и патриарх на българите. Тогава църквата имаше нужда точно от такъв архиерей, защото не бяха излекувани раните между висшия клир.
– Разколът отдавна е преодолян. Каква църква оставя Негово Светейшество?
– Трудно е да се каже. Едно човешко творение никога не е подредено в детайлите, както на нас ни се иска. Както никоя държава не е подредена, така и църквата е в подобна ситуация. Не е лесно да се правят прогнози, но във всички случаи ни очаква една продължителна борба за власт, която по устав продължава 4 месеца, а може би в случая да се проточи и повече. Изборът ще се провежда в сложна обстановка.
– Според вас кой е редно да го опее - Вселенският Вартоломей или някой друг от братските поместни църкви?
– Защо трябва от поместна църква да бъде опяван? Това би било форма на някаква зависимост. БПЦ е автокефална. В средите на нашите митрополити има достойни, които могат да свършат тази работа, вместо да се канят хора отвън. Те могат да присъстват като гости и така ще стане най-вероятно, но да го опяват - не.
– Руският патриарх Кирил ще се възползва ли от случая да дойде на погребението и така да опита да засили влиянието си у нас?
– Влиянието му и без това е силно. Повечето от митрополитите ни са руски хора, учили са там. Някои имат духовни наставници от руски произход. Не зная дали Кирил не попада под санкциите на Европейския съюз и дали идването му у нас няма да задължи българските власти да го арестуват. Мисля, че няма да дойде, както Путин не отиде в Турция.
– Големият въпрос сега е кой ще наследи Неофит и как виждате избора на нов патриарх, при положение че три месеца вече не може да бъде избран митрополит на Сливен след кончината на Йоаникий?
– Изборът на Сливенски митрополит и наредбите, които се издават в тази насока, са далечен предвестник на борбата за власт в БПЦ, която предстои да видим. Има доста митрополити, които отговарят на условията за патриарх по устава на БПЦ. Бих ги разделил на стара и млада група. Старите са отдавна владици и са от типа на Григорий, Гавриил и т.н. А сред младите попадат Пловдивският Николай, Варненският Йоан, Гоцеделчевският Серафим. Ще видим коя група ще надделее. Да припомня, че когато Неофит беше избиран за патриарх, Гавриил се бори с него. Тогава Йосиф, Американският митрополит, не участваше, тъй като са лични приятели с Негово Светейшество. Но сега вероятно ще се намеси решително в борбата за патриаршеската корона.
– Ще има ли борба на лобита и какви - гръцки, руски, сръбски, а също и на финансово-икономически кръгове, които се интересуват от църквата?
– Най-вероятно да, но не може всичко да излезе на повърхността. Ако има лобита, те са подмолни. Много църкви са заинтересовани коя група ще победи. Да кажем Северномакедонската архиепископия, Еладската, Вселенската патриаршия, Украинската църква, Сръбската, зад която стои Руската – всички искат да имат влияние у нас.
– От години се говори, че следващият патриарх може да бъде Пловдивският митрополит Николай. Близки до него твърдят, че той не крие това свое желание. Минава за духовник, който държи здраво юздите на Пловдивската епархия, строи храмове, взема отношение по обществено-значими теми, разпознаваем е у нас и в чужбина и държи контакти с важни лица от светската власт и бизнеса. Има ли шансове?
– Има, разбира се. Николай отговаря на всички условия според устава, представител е на по-младата генерация. Може би църквата има нужда от твърда ръка. Но под нея не трябва да се разбира папският или руският вариант, когато миряните се тъпчат, а митрополитите се изтъкват на преден план.
– Друг сочен като евентуален бъдещ патриарх е Варненският Йоан. Той какви предимства има?
– Негов плюс е, че се занимава твърде много с наука. Не съм запознат достатъчно с неговата дейност, за да изброявам предимствата му. Той може да участва в борбата за власт, ако желае.
– Какъв предстоятел на БПЦ е нужен днес?
– Трудно е да се даде определение, защото се борят две тенденции. Едната е благост, каквато излъчваше блаженопочившият патриарх Неофит, а другата е твърдата ръка, чийто представител е Пловдивският митрополит Николай. Трябва да се намери тънък баланс между двете неща, тъй като църквата е на път да остави това свое влияние в обществото, което имаше. Ако погледнете пълнотата на храмовете през 90-те години и сега, то разликата е очевидна. Само на големи празници българинът се сеща за храма. Манастирите за него са не място за благодат, а средище, където може да си прекара добре. Нужен е тънък критерий, по който двете тенденции да се комбинират.
– Професоре, от вашите лекции помним, че във Византия църквата непрекъснато се е намесвала в политиката и в определени моменти патриархът в Константинопол е играел по-важна роля от василевса. В днешно време продължава ли църквата да влияе на политиката и как?
– Продължава, макар и в не такава степен, тъй като Византия е олицетворение на православието. Нещата вече не са толкова явни, а са доста по-завоалирани. Едва ли има патриарси, които да влияят толкова силно върху държавната политика. Може би само руският Кирил се опитва да го прави, останалите като че ли не са чак толкова овластени или желаещи да действат по този начин. Но разбира се, че има известно влияние на църквата в държавните дела, тъй като православието не може без светската власт, а и тя не може без него.
– Защо е важно бъдещият български патриарх да е балансиран, а не краен?
– Важно е, защото църквата и без това губи авторитет в обществото и патриархът трябва да е балансиран. Неговата главна роля е да привлича, а не да отблъсква. Да не забравяме, че църквата е единство на миряни и свещеници, без тази симбиоза тя не може да съществува. Балансираният архиерей трябва да приобщава хората. Така, както беше по-рано, макар причината през 90-те години беше друга.
– Каква е прогнозата ви за следващия патриарх?
– Светската власт у нас няма да подкрепи руски човек за престола на БПЦ. Йосиф е един подходящ кандидат, макар че е греховно да се говори така. Той има всички права да кандидатства, но да видим каква подкрепа ще има.
CV
Изявен учен в областта на византийската и балканската средновековна история
Бивш директор на Дирекцията по вероизповедания от 1993 до 1997 г.
Роден през 1952 г. в Харманли. Дълги години преподава в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на много монографии и десетки научни статии
Сред трудовете му се открояват “От Галиполи до Лепанто”, “Средновековните Балкани”, “Дневникът на един византийски велможа”, “Сепаратизмът в българските земи в навечерието на османското нашествие”, “Този свят е сцена”