Патриарх Неофит живя скромно на третия етаж на улица “Калоян”
- Нито веднъж не преспа в патриаршеската резиденция в “Драгалевци”
- Бащата иска да е железничар, майката го запалва по музиката
- Пред нашия Ники Москов признава, че целият му живот е минал под знака на Богорица
Неофит живя скромно на третия етаж в Софийската митрополия на улица “Калоян” 7 през 11-те си години начело на БПЦ.
Министерският съвет отпуска средства за огромен ремонт на патриаршеската резиденция в полите на Витоша. Нито веднъж обаче Неофит не отсяда там. По времето, когато е митрополит, любопитна репортерка го пита какво има в тази уникална сграда в столичния квартал “Драгалевци”. С блага усмивка Неофит отговаря: “Дядото не обича да си дава нещата...”, имайки предвид, че това е място единствено и само за патриарха.
Женитбата на Неофит с Църквата е предопределена от дете. Светското му име - Симеон, на еврейски значи послушание или “този, когото чу Господ”, а на гръцки е белег, белязан.
“Майка ми е влязла в родилното на 14 октомври - на Покров Богородичен - празника на св. Богородица. Родил съм се на другия ден и винаги съм чувствал, че съм се родил под покрова на Богородица. Оттогава всички важни събития в моя живот са свързани с Богородица - кръстен съм на Успение Богородично в столичния храм “Успение Богородично”, монашеството приех през успенския пост в Троянския манастир “Успение Богородично”, ръкоположен бях за дякон на Успение Богородично и за архимандрит - на Въведение Богородично”, разказа преди години дядо Неофит пред нашия незабравим колега Николай Москов - тънък познавач на църковните дела. Двамата сигурно ще продължат своите беседи на небето. При тях е и братът на дядо Неофит - диригентът на патриаршеския катедрален хор в “Св. Ал. Невски” доц. Димитър Димитров, който си отиде преди два месеца, без да успее да види за последно и да се сбогува с болния си брат.
Двамата отрастват в скромно и много религиозно семейство. Баща им Никола е от Асеновград, а майка им Стефанка - от Карлово. Той е бил локомотивен машинист, а тя - клисарка в Румънската църква. Срещат се в София. Там се ражда Димитър през 1943 г., а Симеон - през 1945 г.
“Нямахме житейски удобства, но имахме много вяра в доброто. Живяхме дълго на квартира в центъра. Учехме в 13-о училище “Св. св. Кирил и Методий” на пазара - там, където е и училището, и улицата, и църквата. Майка ни бе силният човек в семейството. Тя имаше силно религиозно чувство и ни подготвяше за живота с християнски морал, любов в трудолюбието, чистотата на отношенията, искреността и желанието да постигнем силна духовност, която да ни крепи в живота”, разказва години по-късно дядо Неофит.
Баща им иска синовете му да станат железничари, но майката настоява да изкарат Софийската духовна семинария, която по онова време е в Черепиш. Като малки те сами ходят в храма “Св. Неделя” и стават малки иподякони.
Майка им - хористка в църквата, ги запалва за пеенето. Бедни са, музикални инструменти няма как да си купят, но пък Господ им е дал хубави гласове, за тях пари не трябват. Пък и църквата изцяло е приела акапелната музика. И вечер преди сън с майка си пеят любимата “Светий Боже” или “Богородице Дево” и “Достойно ест”.
Един след друг братята завършват Духовната семинария. След 6 години в Черепиш и казармата двамата отново се събират в Духовната академия.
Във втори курс обаче Димитър се жени. Като реверанс към брат си ще кръсти първородния си син на него - Симеон, когото Господ дарява с хубав глас, баритон като Неофит. Като студенти двамата братя са сред създателите на прочутия хор за църковни песнопения “Йоан Кукузел”.
Симеон вече е на 30 г. и трябва да избере пътя - завършил е Духовната академия и има аспирантура по музика.
Духовен наставник по това време му е викарият на патриарх Максим епископ Партений, чиито съвети повлияват на младия Симеон и през 1975 г. подава молба, волеизявление да стане монах. Пострижението му е в Троянския манастир от дядо Максим.
Приема монашеското име Неофит. “Означава новопосаден,
нова фиданка. Така са наричали новокръстените християни - неофити, тоест новопосадени в градината на църквата”, разясни патриархът за “24 часа”.
Междувременно той е и преподавател в Духовната академия. Само след 12 дни - навръх големия празник Успение Богородично, пак дядо Максим го ръкополага за йеродякон. След това го взема за свой протосингел, а после го ръкоположи за викарен епископ. Става и ректор на Духовната академия. Той е първият декан на Богословския факултет. Негова е заслугата да върне духовната катедра в лоното на Софийския университет.
През 1992 г. СДС разгаря разкола в Църквата. За да е близо до църковните дела, назначават Неофит за главен секретар на Св. синод. Предвождани от Анатолий Балачев, разколниците завземат сградата на Св. синод. Вътре Балачев сяда на стола на дядо Неофит и подписва заповед за уволнение на патриарх Максим. После задигат короната, касетофона и други вещи на Неофит. Позорът е неизмерим. Дядо Неофит се качва на камбанарията на “Св. Ал. Невски” и
бие голямата камбана на умряло, за да оповести този траурен ден за БПЦ.
Тогава побеля, разказва години по-късно брат му.
“Преживях окупацията на Синодалната сграда и на Софийската митрополия. Тежките моменти много болезнено се отразяваха на религиозното ми чувство за братски отношения, защото разколът е разделение, противопоставяне”, казва и самият дядо Неофит.
През 1994 г. се провежда избор за Доростоло-Червенски митрополит. Най-много гласове печели 49-годишният Неофит. Декември 2001 г. Църковно-народният събор разделя епархията на Силистренска и Русенска и той остава митрополит в Русе. Край Дунава бързо печели любовта на вярващите - достолепен, внимателен и скромен, той подема да се възстанови събореният през 70-те години храм “Всех Святих”.
Докарва в Русе мощи на св. Георги, който е небесен закрилник на града. “Църквата “Сан Джорджо ин Велабро” в Рим съхранява част от главата на св. Георги. Дядо Неофит пише до кардинал Каспер, председател на комитета за единство на християните към Ватикана. Отговорът е положителен.
Патриархът е сред най-личните певци с най-мощния и колоритен глас в Църквата. Има два издадени диска с църковни песнопения. Любимата му песен е възхвалата на Св. Богородица “Достойно ест”, която е била и най-скъпата за Васил Левски. Нея дядо Неофит изпя в аулата на Софийския университет, когато получи почетното звание “доктор хонорис кауза” на СУ “Св. Кл. Охридски” през 2008 г.
Дядо Неофит най обича светогорската източноцърковна музика, както българската и руската класика. След богослужението за него по важност бяха църковната музика и преводите от източна византийска нотация.
Преди години в редакцията на “24 часа” дядо Неофит прозорливо рече: “Трябва единение и нов морал срещу кризата. Изглежда, политическият живот натам води обществото, че се получава безкрайно и безполезно лутане. Ако се постигне единение в силите, по-бързо ще се преодолее кризата. Добрият морален образ на водачите се отразява на самото общество и обратното - като видят хората, че тези, които стоят високо, не мислят за доброто на обществото, а само за личното си добро, и хората стават такива.”
Патриархът смяташе за най-доброто свое качество разбирателството и музикалната си дарба. А за най-голям свой недостатък: “Повече обмислям.” Любимата му книга бе “Под игото”, а сред филмите обичаше исторически български и английски. Девизът му бе: Вяра и нравственост.
Убеден бе, че медиите са сила и необходимост
Следеше тв новините, но признаваше: “Обръщам внимание и на Шампионската лига”.
Пред него обет на Господа са дали щерките на Иван Костов, бившият зам.-министър на икономиката Любка Качакова, дъщерята на банкерката Петя Славова.
Папа Франциск заговори за общ Великден пред патриарха
За единство на християнските църкви си говориха папа Франциск и патриарх Неофит при срещата си в сградата на Светия синод през 2019 г. Тогава българският патриарх припомни на госта си, че глава на християнската църква е Господ Исус Христос. Такава е православната концепция, която не допуска Божи наместник на земята, за разлика от католическата, където папата представлява Бог на земята.
След тези си думи Неофит обаче обясни на папа Франциск, че се радва всеки път, когато срещне друг духовен водач, който не допуска компромиси с вярата си. И му разказа: “При посещението си в Светия синод през 2002 г. Вашият предшественик папа Йоан Павел II изрази съжалението си от продължаващата липса на пълноценно общение между нас, като констатира, че “Господ Исус Христос основа една-единствена църква, а ние днес се представяме на света разделени, като че самият Христос е разделен”.
За единение, макар и доста по-дискретно, тогава говори в обръщението си и папа Франциск. И стигна до пожелание някой ден православни и католици да отбелязват заедно Великден.
За тази идея Франциск се бори от началото на понтификата си, като дори е обявявал, че Рим ще се съобрази с православната дата.
Папата дари патриарх Неофит с Кодекса на свети Павел, който е вариант на Библията от времето на каролингите.
Връща Богословския факултет в Алма матер, заради заслугите си става доктор хонорис кауза
Патриарх Неофит е последният ректор и първият декан на Богословския факултет. Негова е заслугата да върне духовната катедра отново в лоното на Софийския университет.
В далечната 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика. На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски” (26 юли 1991 г.) е избран за негов първи декан. През 2008 г. е удостоен с почетното звание “доктор хонорис кауза” на Софийския университет за цялостен принос в развитието на духовността в университета.
През 2013 г. жена разказва как нейни роднини са спасени от Неофит, след като съпругът е убит от Народния съд
Преди много години Неофит е намерил подслон и така е спасил от мизерия сина и съпругата на депутат, осъден от Народния съд и убит след 9 септември 1944 г.
Историята става публично известна през февруари 2013 г. - броени дни след като дядо Неофит е избран за патриарх. Разказва я Вяра Дянкова от София, която е племенница на народния представител, пред “България Днес”.
“Моят чичо Цветко Петков, първи братовчед на баща ми, е бил народен представител в 25-ото народно събрание. Той е бил адвокат и помагал много, докато бил в парламента. Той бил осъден на смърт от Народния съд”, разказва семейната драма Вяра Дянкова, чийто баща е бил първият аерофотограф у нас.
Депутатът бил арестуван на 11 септември 1944 г. Осъден е по бързата процедура и убит на 1 февруари следващата година. След като е изпълнена присъдата, цялото имущество на семейството му - съпругата Мария и сина Емануил, е иззето. Те остават без подслон и средства като роднини на “враг на народа”. Именно тогава сьдбата им трогва дядо Неофит, който ги спасява и им помага.
“Той ги е приютил в Черепишкия манастир. Грижил се е за тях през всичките години чак до 1992 г., когато Емануил почина. Тогава за първи път видях и патриарх Неофит, на опелото на братовчед ми. Невероятен човек”, разказва Вяра Дянкова през 2013 г.
“Не може да се твърди, че той е бил агент на ДС, а да е спасил семейството на човек, съден от държавата и убит след това. Това е безумно!”, казва тогава Вяра. Докато нейните роднини са били в манастира, тя и семейството ѝ нямат връзка с тях. Те не знаят какво е станало с близките на депутата дълги години.
След като осъществяват контакт, те разбират, че първоначално семейството на Цветко Петков живее при Неофит в манастира. След това обаче Божият служител се мести в София и взема със себе си и тях. Помага на сина на Петков - Емануил, да си намери работа. През 1992 г. опелото на Емануил е отслужено в “Света Неделя” от Неофит.
Кръстник на църковния сайт, гласът му звучи в ютюб
Патриарх Неофит се слави като най-изкусен певец. Баритон, бе най-ангелогласният сред митрополотите. Носител на “Златен камертон” на Московската духовна академия, в която е изкарал аспирантура, а преди да стане ректор на Духовната академия, е преподавал литургика и църковна музика.
Брат му, доц. Димитър Димитров, беше диригент на смесения хор при патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. Двамата са сред създателите на хора за църковни песнопения “Йоан Кукузел”.
Дядо Неофит е издал компактдиск с песнопения, които той посвети на 90-годишнината от рождението на патриарх Максим.
“Се Жених грядет” (“Ето, Женихът идва”), пее Неофит за Исус Христос на клип в YouTube. Това е сред брилянтните изпълнения в албума с църковна музика “Живот и песнопение” на тогавашния Русенски владика. Въпреки че бе преиздаден, дискът с великопостни и пасхални песнопения от традицията на източното православно църковно пеене днес отново е музикална рядкост.
Като патриарх Неофит отвори църквата за медиите, стана дори кръстник на църковния сайт “Двери в православието”.
Той ни насърчи да създадем този духовен портал и към предложението ни да го наречем “двери” добави “накъде водят те”, разказват авторите на сайта.