Димитър Гърдев: Голяма война в Черно море? Едва ли, тук всеки флот може да бъде потопен, както Украйна удари руския
България трябва да следва общата политика на НАТО и да не влиза в други инициативи, за каквито загатва Макрон, каза още дипломатът и международен анализатор пред "24 часа"
Още акценти от интервюто:
Бързо трябва да пренастроим защитата на морските граници - с добра ПВО, авиация и безпилотни дронове
Трябва да имаме свои собствени предложения,
както Австрия постави своите изисквания и едва ли не ги извади като някаква отделна държава от институциите на ЕС. Виена можеше да запише, че при спазване на тези условия ще се задължи да вдигне ветото върху България за Шенген, а дори нямаме дата към момента
С новия пакт за миграция и убежище България може да заяви какъв е капацитетът ѝ за приемане на мигранти
- За около 48 часа в София има 3 масови сбивания, свързани с мигранти. ГЕРБ и ДПС предложиха промени, с които Гранична полиция да се подсили с още 1264 бройки за охрана на бежанските центрове и границата. Засилва ли се мигрантският натиск, или се засилва политизирането на темата, г-н Гърдев?
- Абсолютно всички прогнози на ЕС и ООН показват една тенденция - мигрантският натиск ще се усилва и ще бъдем свидетели на такива вълни може би десетилетия.
Затова предприетите в момента мерки са ситуативни и са свързани с един конкретен инцидент. Но това по никакъв начин не решава проблема. А той е, че България ще продължава да получава нова порция мигранти, но вече от два потока. Единият е през южните ни граници, а другият - вследствие на недобре премерената и подписана набързо декларация с Австрия, която ѝ дава основание да изпраща по Дъблинското споразумение пълния набор от мигранти, които не желае в своята страна. Така че такива сблъсъци ще бъдат елемент от тази вълна.
По-голям проблем би бил, ако се стигне до саморазправа, защото и това също се е случвало.
- Тогава решенията в каква посока трябва да бъдат?
- Нито една държава в ЕС, дори Германия и Франция, няма капацитет и възможности да се справи сама с този мигрантски натиск. Затова абсолютно и категорично трябва да се търсят общоевропейски решения, и то по няколко направления. Например чрез засилване на контрола по границите, пресичане на нелегалното преминаване на границите, отказ от приемане на хора, които не са бежанци, а са икономически мигранти. Друго решение е сключване на споразумение с трети страни - като това с Турция през 2016 г., което видяхме, че даде резултат.
Категорично може да се каже, че това беше успешно споразумение за България. Отделно може и трябва да се сключват споразумения за създаване на лагери, които да са финансирани от ЕС, в държавите, които не са страни членки, откъдето идват мигрантите.
Не трябва да се допуска България да не може да контролира този усилен натиск на мигранти, и то докато изпълняваме изцяло Дъблинския регламент и други изисквания на някои европейски страни - визирам Австрия конкретно.
- Новият пакт за миграция и убежище, който се подготвя в Европейския парламент, в такава посока ли е - стъпва ли върху солидарността между отделните страни членки? Той с какво ще се различава от Дъблинското споразумение?
- По-скоро стъпва върху прагматизма и върху това дали може да се решат тези абсолютно видими проблеми. Според мен Дъблинското споразумение поставяше България в неизгодно положение, защото всеки мигрант, който е минал през България, и е получил отказ да получи убежище, или пък е нежелан в съответната държава, трябва да бъде върнат обратно у нас, независимо от възможностите, които има страната ни.
Разликата на това споразумение с новия пакт за миграция и убежище е, че сега всяка една държава казва своя капацитет. И тогава България ясно може да заяви колко може да приеме обратно. И тези, които не са в състояние да ги поемат, да бъдат разпределени по другите държави. Също така там вече ясно се прави разлика между бежанец и икономически мигрант, засилва се много строго граничният контрол, включително чрез биометрични данни, и тези хора повече няма как да се представят за други.
Каква обаче е ситуацията, в която се намира България в момента? Част от тези изисквания ние ги изпълняваме преждевременно, например частта с бързото разглеждане на молбите за връщане на мигранти, които са минали през България. Това е едно от изискванията на пакта, но същевременно бе изведено като предварително условие от подписаната декларация с Австрия. Но другите балансиращи механизми - възможности за капацитет, финансиране от ЕС, включване на тристранни споразумения и т.н., ние не може да ги използваме. Затова в момента само изпълняваме условия, а нямаме балансиращата част на този пакт за миграция.
- А споразумението с Австрия кога влиза в сила?
- На 31 март и ще видим как тогава вълните на връщане на нежелани и получили отказ от Австрия мигранти ще бъдат много повече. Тази тристранна декларация между нас, Румъния и Австрия, държа да подчертая, не е част от протокола на Европейския съвет. Тя е прикрепена към него. Категорично България не трябва да бъде оставяна сама и да бъде обвинявана, че едва ли не се справя - всички не се справят.
- Кои тогава са нашите съюзници в този случай?
- Всички потърпевши държави на първа линия. Всъщност пътят на нелегално преминаващите мигранти в Европа не е през балканския маршрут. Над 60% е през централносредиземноморския път, след това през Франция и Испания и едва тогава идва ред на Гърция и балканския маршрут. Затова вината за тези мигранти не е в България и българската дипломация трябва вече да има съвършено друг подход. Трябва да имаме свои собствени предложения, както Австрия постави своите изисквания и едва ли не ги извади като някаква отделна държава от институциите на ЕС. Австрия можеше да запише в протокола, че при спазване на тези условия, ще се задължи да вдигне ветото върху България за Шенген. Нито видяхме вдигане на ветото, нито имаме дата. През годините злоупотребите на Нидерландия и Австрия върху България бяха чисто и просто от вътрешнополитически характер. Даже не криеха, че го използват заради вътрешни проблеми. Не можем да бъдем заложник на вътрешнополитическите интриги на Австрия.
- Другата основна тема е войната в Украйна. Франция започна да изгражда съюз от страни, отворени към плана ѝ за потенциално изпращане на западни войски в Украйна. Френският външен министър Стефан Сежурне наскоро посети Литва, където се срещна със своите балтийски и украински колеги точно за идеята чуждестранни войски да помагат на Украйна - като например при разминирането. Този ход крие ли рискове обаче?
- Ако дойде в България с такова предложение, ние трябва да имаме позиция. Моето мнение е, че България трябва да следва общата политика на съюзите, в които участваме - НАТО и ЕС. Подчертавам, общата политика. Защото в такъв случай България ще може да разчита на пълномащабната защита и на военните възможности на тези съюзи. Всякакви участия в самоинициативи или локални предложения ни поставят в уязвима ситуация, в която да разчитаме единствено на тези няколко държави, дори с водеща Франция. Тези инициативи рискуват да не бъдат припознати от блока. Затова е изключително важно да се оценят възможностите на България, мястото, на което се намираме, потенциалът за ескалация на конфликта по граничните зони, като в Черноморската, която вече е бойна зона. Трябва да се има предвид, че инициативата на френския президент си е негова. Водещата държава в НАТО е САЩ - държавата с най-огромни възможности. А позицията на САЩ, както и на американския президент, е коренно различна от тази на Франция.
- Споменахте, че Черно море е бойна зона. Миналата седмица Киев съобщи за пореден потопен кораб от Руския черноморски флот - “Сергей Котов”. Преди по-малко от месец потопи с дронове големия десантен кораб “Цезар Куников”. Боевете в тази конкретна зона могат ли да обхванат цялото Черно море?
- Атаките на Украйна по Руския черноморски флот имат съвършено обоснована военна логика. По този начин рязко се намаляват шансовете за морски десант по бреговата ивица на Украйна, основно в района на Одеса. Тези кораби са онези, от които излизат танкове и бронетранспортьори, а те могат да прехвърлят огромно количество войски и бойна техника. Затова виждаме в тази война рязка промяна в бойната тактика, особено за флота. Украйна няма никакъв черноморски флот, защото той изцяло премина на страната на Русия. И виждаме как държава без флот е в състояние да потопи най-големия флот в Черно море. Какви са изводите за България? Бързо и адекватно пренастройване на нашите визии за защита на морските граници - с една добра система за брегова защита и новите бойни дронове и авиация дори без флот може да се отбраняваме успешно.
Доказано е още от Втората световна война, че бойни действия с флотове в Черно море е безсмислена - защото бреговите системи за противодействие преминават по диагонал през екваторията и имат способността да обезсмислят всеки намиращ се в Черно море флот. Затова новите системи за брегова охрана и защита, както и противовъздушните системи за отбрана са изключително важни, както и оборудването на нашите въоръжени сили с безпилотни дронове.
- Наскоро обаче Турция блокира два британски миночистача, предназначени за Украйна, като се оправда с договора от Монтрьо. Може ли да ѝ бъде оказан натиск в бъдеще за преосмисляне на позицията, или пък да се измисли начин за заобикаляне на договора?
- Турция блокира всички кораби, не само британските. Тя задейства тази клауза от “Монтрьо” и даде възможност само на корабите, които са произведени в бреговите държави, да се приберат обратно и не даде възможност за никакво увеличаване на морските групировки. Договорът “Монтрьо” иницииран от самата Турция, а смисълът е Турция да не попадне в един момент под ударите на флотове и в Черно море, и в Източното Средиземноморие. Така че нейните интереси са изключително в тази насока и тя няма да се съобрази с никакъв натиск, ако не й бъдат защитени интересите. А иначе времето за предоговаряне мина - Турция го преподписа за 20 години, като последният път беше през 2016 г. Така че промени няма да има. А и от военна гледна точка присъствието на големи флотски формирования предвид средствата за поразяване, които имат съвременните системи, е абсолютно безсмислено. Защото ще им се случи същото, което се случи с Черноморския флот на Русия.
CV
Димитър Гърдев е роден на 17 ноември 1968 г. в Сливен
Народен представител в 45-ото и 46-ото народно събрание
Председател на комисията по външна политика на 46-ото народно събрание
Ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа
Автор на статии по въпросите на международните отношения, Европейския съюз и проблемите с международната сигурност и отношения в Черноморския регион, Балканите и Близкия изток
Владее английски, немски, руски и гръцки